Доходи

Плоският данък: различни гледни точки /Задочна дискусия/

Препечатвам в блога от в. "24 часа" две статии: на Валери Найденов и Георги Ангелов. Задочната дискусия между тях е провокирана от състоялия се телевизионен "Референдум" по БНТ, посветен на същата тема.

За съжаление, организаторите на телевизионното предаване показаха пристрастие при даване на думата на поканените експерти и допуснаха скандално/непристойно поведение на участници в отбора на пазарните фундаменталисти - яростни привърженици на плоския данък. Което, разира се, повлия негативно на качеството на професионалния дебат и предизвика масови критики от теливизионни зрители в социалните мрежи.

Ето и кратката информация на БНТ за позициите, застъпени от участниците в телевизионния дебат.

--------------------------------------------------------

Референдум – 11 февруари 2014: Премахването на плоския данък ще доведе ли до съживяване на икономиката?

В това предаване сблъскахме икономически аргументи за плюсовете и минусите на плоския данък. Причината е, че отново се появи идея той да бъде преразгледан. Темата беше засегната и на среща на бизнеса с премиера Орешарски. На нея той заяви, че данъците не трябва да се пипат, защото те гарантират конкурентноспособност на икономиката ни.

Основният въпрос тази вечер: Премахването на плоския данък ще доведе ли до съживяване на икономиката?

Участниците в дискусията бяха:
- Икономисти, които смятат, че плоският данък трябва да остане – Георги Ангелов – старши икономист в институт „Отворено общество”, Георги Ганев – член на Управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, Владимир Каролев – финансист;
- Експертите, които защитават идеята за премахване на плоския данък – проф. Гарабед Минасян – Институт по икономически изследвания на БАН, проф. Духомир Минев – икономист от Институт по социология на БАН, проф. Боян Дуранкев – икономист, преподавател по маркетинг в УНСС.

“Плоският данък събира повече приходи отколкото останалите, дори и в криза. Нещо подобно трябва да направим и за акцизите, които не се събират, за контрабандата, за ДДС и тогава ще имаме достатъчно пари, за да можем да инвестираме в хората, които нямат образование, нямат квалификация да излязат от тази упорита бедност”, категоричен е Георги Ангелов.

“Аз мисля, че данъчната въобще система е част от проблемите на България”, заяви проф. Минасян.

“Обикновеният българин разбира много добре на къде отиват нещата и кое е по-добре за него. Със сигурност тези 99%, които са ощетени от системата, ще проумеят и те го проумяват, че премахването на плоския данък е добро за тях и добро за държавата”, коментира проф. Дуранкев.

“Единственото, което е добро за всеки, независимо къде живее, е да работи повече, да се учи повече и да не вярва на митове. Това е единственото, което е добре”, заяви Каролев.

“Не знам дали трябва да има референдум, но ако случайно има, което е малко вероятно, със сигурност няма да са тези числа, които показа изследването. Защото 70% поне от тези, които са под издръжката на живота, ще гласуват за промяна в данъка”, категоричен бе проф. Минев.

“Споровете за плоския данък по никакъв начин не адресират истинските проблеми на българската държава и на българската икономика. Приходната част на българския бюджет не е проблемът. Нито един проблем няма да се реши с промяна в начина, по който се облагат хората и в начина, по който се събират средствата в момента”, коментира Ганев.

Измерихме и нагласите на обществото с експресни данни на “Алфа Рисърч” специално за “Референдум”. В допитването участваха хора от цяла България, които проследиха предаването от домовете си. Те отговориха на основния въпрос преди началото на дискусията и след нея, за да сравним дали експертите в студиото са повлияли на тяхното мнение и по какъв начин.

На основния въпрос – “Премахването на плоския данък ще доведе ли до съживяване на икономиката”, зрителите гласуваха така /виж прикачения файл/:

Цялото предаване може да проследите на:
http://bnt.bg/predavanyia/referendum/ochakvajte-referendum-11-fevruari-2...

Проект за икономическа политика на програмното правителство / Проф. Иван Ангелов/

Помествам в блога настоящия Проект, чиито автор е Проф. Иван Ангелов, Член-кор. на БАН, активен член и експерт на Съюза на икономистите в България/СИБ/.
СИБ ще даде гласност и на други алтернативни становища, които биха съдействали за оформяне на един работещ и успешен вариант на програма за управление на програмното правителство- в случай, че то получи необходимата парламентарна подкрепа.
/Проф. Кръстьо Петков/

***

ЛЪЖА №1 – ПЛОСКИЯТ ДАНЪК ВДИГАЛ ПРИХОДИТЕ / Валери Найденов/

Статията е публикувана в седмичника "168 часа" /12-18 април, 2013/

След серия леви и десни завои, БСП най-сетне реши, че няма да маха плоския данък, но няма и да го остави. В предизборната си платформа онзи ден тя обеща да освободи от данък върху дохода около 1 милион души, които са на минималната заплата от 310 лева. Освен това, ще въведе 20% данък за доходи над 4500 лева. Според сметките на Орешарски, това означава, че човек с 5 000 лева ще плати около 11 % данък. Което ще рече, че Орешарски е забравил да извади необлагаемите 310 лева и някои други дребни компоненти.

Няма държава с толкова ненормални доходи / Проф. Боян Дуранкев/

Интервю във в. Галерия , 24 април 2013, сряда

Проф . Боян Дуранкев е икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Завършил а социално-икономическо планиране в УНСС, където продължава академичната и научната си кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации във водещи университети и колежи, член е на Управителния съвет на Българската асоциация по маркетинг. Той е кандидат за премиер на коалиция „ГОРДА България".

Революцията продължава: Накъде?

Историята е показала, че всяка спонтанна революция преминава през няколко основни фази: 1. Избухване; 2. Разгръщане; 3. Затихване и институционализация (възможен откат: реставрация!). Гражданската революция в България, избухнала на 17 февруари 2013 г., след вчерашните протести се намира между първата и втората фаза. Въпреки все още неясната ситуация, осмелявам се да предложа на читателите на „Преса” мой прочит на събитията от последната седмиц, както ии една прогноза. Заявявам още в началото, че анализът по-долу е направен със симпатия към организаторите на автентичните граждански протести и с убеденост, че тяхната платформа е изпълнима.

Кой спестява в България? /Проф. Иван Ангелов/

Помествам в блога статията на проф. Иван Ангелов, Чл-кор. на БАН, посветена на спестяванията в България. Това е първи опит да се анализират структурата и динамиката на влоговете на гражданите в условията на криза. Особен интерес предизвиква тезата на автора за връзката между спестяванията и подоходната поляризация, която в България е придобила екстремен характер.
Цялата статия може да се прочете в прикачения файл.
/Проф. Кръстьо Петков/

***

Любомир Христов: Справедливост и данъци

Министър Дянков отваря дебата за преките данъци у нас.

Всъщност, той иска да го затвори като ще предложи ставките на преките данъци у нас да могат да се променят с мнозинство от 2/3 от гласовете (Медиапул,17.04.2011) в Народното събрание. Ще рече – по-трудно. Целта е ставката от 10 % пропорционален (някои го наричат “плосък”, като така показват, че могат по-добре да превеждат, отколкото да мислят) данък върху дохода да стане по-трудно променима. А пък крайната цел – да се запазят ниските данъци у нас като стимул за растеж и забогатяване.

Ако това предложение стане закон, трябва да е ясно, че това ще бъде доброволен избор на българския данъкоплатец, изразен от неговите представители в Народното събрание. Затова заслужава българският данъкоплатец да си даде ясна сметка какво избира и защо.

Нужен ни е борд над правосъдието

Интервю На Аделина Делийска за в. Новинар

На ГЕРБ се падна тежката участ да ремонтира една негодна пенсионна система, и то в разгара на кризата

Проф. Кръстьо Петков е председател на политическа партия „ОБТ Български Лейбъристи” и управител на Национално експертно сдружение ГЛАС. Основател и председател на КНСБ (1990-2008). Бивш депутат от Коалиция за България в 39-ото НС. Преподавател е по социология в УНСС. Ръководи проекти на МОТ за Югоизточна Европа в областта на пазарите на труда, социалния диалог и антикризисните стратегии.

Работата отива на зле

ВЛИЗАМЕ В ПЕРИОД ХАРАКТЕРЕН ЗА НАЙ-ТЕЖКИ КРИЗИ И СЛЕДВОЕННИ КАТАСТРОФИ

ФАЛИТИТЕ СА ВЕРИЖНИ, БИЗНЕСЪТ ЗАТВАРЯ ВРАТИТЕ

БУМЪТ НА КРЕДИТИТЕ ЗАПОЧНАЛ ПРЕЗ 2003 Г. И ПРИКЛЮЧИЛ 2008 Г. НАПРАВИ СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ДОМАКИНСТВА, ФИРМИ, САМОЗАЕТИ  ДЛЪЖНИЦИ. ОЩЕ ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ ЗАД ГЪРБА НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА, НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ БАНКИТЕ ЗАПОЧНАХА ДА ВДИГАТ ТАКСИТЕ И ДА ПРОМЕНЯТ ЕДНОСТРАННО УСЛОВИЯТА НА ВЕЧЕ СКЛЮЧЕНИТЕ ДОГОВОРИ, КАЗВА ОЩЕ ПРОФ. ПЕТКОВ

Професор Петков, каква е вашата оценка за социалната политика на правителството на ГЕРБ след една година управление?

Страници