дълг

Масовите фалити: след бизнеса и домакинствата дойде ред на общините!

проф. Кръстьо Петков

 Още преди да е приключило първото тримесечие на финансовата 2016 г.,   в националния и местните бюджети се отвори нова черна дупка. Според официална информация на МФ, в над 30 общини са натрупани 213 милиона лева просрочени задължения. Съвкупният дълг се измерва с астрономическото число от 1,2 милиарда лева. Ситуацията е кризисна и изисква специално управление за преодоляване на надвисналия риск от тотален бюджетен срив.

Трябва ли да ни изненадва този обрат на събитията в сферата на публичните финанси? 

За независимите експерти изненада няма. Още преди две години Съюзът на икономистите в България алармира МФ и правителството за надвисналата опасност (цитат от експертизата на СИБ, изпратена до МФ)

Дълг, бюджет и политическа без/отговорност

проф. Кръстьо Петков

Коментар по повод на задочен експертно-политически спор: "Борисов/Горанов-Орешарски"

 

Бюджет 2016 г. е одобрен от НС и законът вече  е публикуван в ДВ, но дискусията между експерти и на политическо равнище не спира.

Така ще бъде през цялата следваща година, защото в разчетите на МФ са заложени не един и два подводни камъни:

Държавният бюджет: отвъд числата и между редовете

проф. Кръстьо Петков

Ще се актуализира ли и "Бюджет - 2016"?

Да! Твърди група финансови анализатори, които следят отблизо програмирането и изпълнението на държавния бюджет в периода на кризата!

Не! Заявяват придворни експерти и медийни коментатори, чиито щедро платени усилия са насочени към пропаганда на успеха на всяко поредно/неолиберално правителство!

Без коментар! Такава е официалната реакция на вносителите на следващия държавен бюджет и техните поддръжници в НС, включили се в едно конюнктурно, властово мотивирано мнозинство.

Кой ще излезе прав: критиците с техния песимизъм, агитпропчиците - заредени с платен оптимизъм; или отново ще надделее инерционното поведение на властимащите от последните 7 години, които наложиха нов модел на кризисно бюджетиране!?

 

Бюджетиране по време на криза

Държавният бюджет: отвъд числата и между редовете

проф. Кръстьо Петков

Ще се актуализира ли и "Бюджет - 2016"?

Да! Твърди група финансови анализатори, които следят отблизо програмирането и изпълнението на държавния бюджет в периода на кризата!

Не! Заявяват придворни експерти и медийни коментатори, чиито щедро платени усилия са насочени към пропаганда на успеха на всяко поредно правителство!

Без коментар! Такава е афициалната реакция на вносителите на следващия държавен бюджет и техните поддръжници в НС, включили се в едно конюнктурно, властово мотивирано мнозинство.

Кой ще излезе прав: критиците с техния песимизъм, агитпропчиците - заредени с платен оптимизъм; или отново ще надделее инерционното поведение на властимащите от последните 7 години, които наложиха нов модел на кризисно бюджетиране.

 

Бюджетиране по време на криза

МВФ ПРЕДУПРЕЖДАВА: КРИЗАТА СЕ ЗАВРЪЩА!

проф. Кръстьо Петков

 

КОД ОРАНЖЕВ ЗА БЪЛГАРИЯ- Втора част

 

Строго погледнато, тя не си е отивала. Кратката стабилизация през 2010-2011 г., породила надежди за бърз изход и у нас, се оказа измамна. Първият урок, който следваше да бъде усвоен, предполагаше да се реагира навреме на задаващите се верижни рискове за националната икономика. Навреме, значи изпреварващо! Което не направиха нито кабинетът „Станишев“, нито нароилите се след него редовни и служебни правителства. Вместо да осъзнаят, че препоръчваната от ЕК и МФИ стратегия за овладяване на кризата, тип „Остерити“ (строги бюджетни ограничения), не върши работа и дори е проциклична, управляващите продължиха инерционно да се движат след събитията, оставяйки депресията и дефлацията да генерират трудно обратим икономически застой.

 

Държавата загуби мярка и мина на вересия

Светослав Терзиев

 

Статията е пбликувана във в-к "Сега". Тук се препечатва по версията, поместена в Cross.bg, 24.11.2015

***

Фнансово дисциплинираният премиер Бойко Борисов бил много разточителен, даже най-разточителен през последните 20 години в България. Базираният в Брюксел Икономически институт „Молинари" ни отвори очите, като публикува наскоро първия си анализ, озаглавен „Денят, когато държавите от Европейския съюз похарчиха всичките си годишни приходи". В него е приложен оригинален метод за оценяване на финансовото състояние на държавите, чиято цел е „да освети последиците за гражданите в област, която е особено трудна за разбиране от неспециалисти".

Бедността и неравенството съзнателно се възпроизвеждат

проф. Кръстьо Петков

 

Интервюто е поместено в седмичника "Минаха години" , 16.11.2015

***

Страна като България, където всичко е менте,  гъмжи и от професори-ментета. Проф. Кръстьо Петков със сигурност не е от тях. Уважаван икономист и социолог, университетски преподавател, деен общественик и основател на КНСБ, той е добре познат на българската публика. Затова винаги си струва човек да се вслуша внимателно в неговите анализи, становища и предложения. Особено пък в размирни времена като нашите…

"Грешката" на Дянков

проф. Кръстьо Петков

И късното му прозрение...

 

От два дни финансовият министър и вицепремиер от първия кабинет на ГЕРБ (2009-2013 г.) Симеон Дянков шествува в българските електронни медии. В какво качество-засега не е известно! А може би ситуацията с бюджета и финансите става толкова напечена, че от МФИ са му подсказали  да се активира...

Бюджет - 2016 : стабилност без растеж!

проф. Кръстьо Петков

 

***

Е К С П Е Р Т Н О  СТ А Н О В И Щ Е

 

На Съюз на икономистите в България

Относно:

ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА

 Р БЪЛГАРИЯ ЗА 2016 Г.

 

Експертният екип на СИБ по публични финанси, след като се запозна с проектозакона за Държавния бюджет на Р България за 2016 г. , смята за необходимо да огласи своето становище по подхода, целите и разчетите в подготвения от МФ документ и да даде принос в предстоящите публични дискусии.

 

1. За подхода при подготовката на проектобюджета, средносрочната програми и  мотивите към предложения законопроект

 

Кой и как да укроти апетита на частните банкери

Георги Неделчев

Статията е публикувана най-напред в БГНЕС, 12.7.2015

***

"Банкерите притежават Земята. Вземете я от тях, но им оставете силата да създават пари с контрол над кредита и с едно движение на химикалка те ще създадат достатъчно, за да си я откупят обратно", е казал сър Джосая Стамп, бивш президент на Английската централна банка.

Мъдрата мисъл на барон Стамп е била изказана в епоха, в която компютрите са липсвали дори от приключенските книги с научна фантастика на Жул Верн. Днес банките боравят чудесно с технологиите на новото време в парична система, създадена преди стотици години.

Защо припомням това?

Страници