дълг

Денят «НЕ»: обратното броене започна ! (Част III)

проф. Кръстьо Петков

Правителството "Камикадзе"!

Публикуваното в блога видео "Дългокрация" дава обяснение  на въпроса: какво очаква Гърция, ако резултатът от Референдума в неделя, 5 юли, е отрицателен или положителен. Пропагандната война, която се разгоря през последните 24 часа в полза на кампанията "ЗА", като че ли предвещава победа на  проевропейските / неолиберални лобита в Гърция. Надделеят ли обаче привържениците на каузата "OXI" ("НЕ"), стартира ново изпитание: ще успее ли левият / граждански радикализъм, чиято вълна се надига в целия ЕС,  да наложи реалистично споразумение за обслужване на на безпрецедентния дълг на Гърция, като сложи край на остеритета. И така да сложи началото на серия от предоговоряния с Португалия, Испания,  Ирландия и други държави от периферията на континента.

Гърция през очите на един турист

Проф. Иван Ангелов - член-кор. на БАН

През последните месеци вниманието на европейската общественост е насочено към преговорите между правителството на Гърция и „тройката” (Еврозоната, Европейската централна банка и МВФ). Правителството на Алексис Ципрас завари много тежко финансово положение на Гърция. То е резултат от многогодишни груби грешки в икономическата политика и в управлението на редуващите се две политически фамилии – на Папандреу и на Караманлис, на корупцията в гръцката администрация и извън нея, на помпозната олимпиада в 2004 г., на безотговорната кредитна политика на гръцките и западноевропейските банки и на ръководството на Европейския съюз, което наблюдаваше пасивно в продължение на години опасното натрупване на дълга, без да взема превантивни мерки.

Фискалната политика: Възможности и въздействия /Проф. Гарабед Минасян/

Статията се препечатва от сайта:
http://republica.bg/posts/view/fiskalnata-politika-vyzmojnosti-i-vyzdejs...

Народните представители в режим на „перверзно следствие“

***

Ако в НС се демонстрират мускули и трибуната се възприема като боксов ринг за впечатляване на простолюдния електорат, ако законотворчеството е некачествено, то едно от непреднамерените последствия е парализирането на икономическия растеж. Подобен ефект в специализираната литература е прието да се нарича „перверзно следствие”.

Проф. Гарабед Минасян e бил два мандата член на управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.), а през периода 1997 - 2000 г. и икономически съветник на президента Петър Стоянов. Сега работи в Икономическия институт на БАН, доктор е на икономическите науки. С него разговаряме за световната финансова криза и рисковете пред България, както и за политиката на правителството, свързана с бюджетния излишък.

***

Дебатът за гръцкия дълг-Трета част: Първият пробив.Предстоят още!

Двадесет и четири часа след съобщението , че ЕЦБ спира кридитирането на гръцките банки, последва нов обрат: европейският трезор обяви, че разрешава на гръцката национална банка да използва 60 милиарда евро, за да окаже ликвидна подкрепа в сектора /близо 25 пъти повече от разрешението, което получи БНБ през лятото на 2014 г., за да спасява закъсали български банки/.

Прави се оказаха проф. Пол Кругман и Франсис Копола, които два дни преди това съзряха в първоначалното решение на ЕЦБ тактическа маневра и обявиха, че основанията за оптимизъм остават.

Така на втората седмица след своята изборна победа Сириза и правителството на Гърция направиха първия малък пробив в отбраната на остеритета, базирана в Берлин и Брюксел. Следват още! Вероятно ще ги научим с приближаването на сакралната дата 28 февруари, 2015 г., или непосредствено след нея.

Успехът на неуморната двойка държавници от ново поколение "Ципрас-Варуфакис" би трябвало да е сигнал и за политическите лидери в България и останалите страни от зависимата европейска периферия. Докога ще се оставят да бъдат третирани като втора и трета категория партньори в ЕС? Време е да консолидират своята позиция и да поискат цялостно преразглеждане на европейската финансова архитектура, построена върху гнилия остеритетен фундамент.

Гръцкият пример има общоевропейско значение. А вероятно и глобален ефект. От САЩ вече се чуват гласове за окончателен отказ от Машингтонския, несъстоял се, консенсус. Време е за сериозен дебат между всички държави, членове на европейкщата общност. Политическият дебат е сериозно улеснен от обмена на алтернативни мнения в международната общност на достоверните икономисти.

Платформата за отказ от остеритета и промяна на условията за обслужване на външния дълг, предложена от Сириза, стана повод за нова вълна от публикации по темата. Част от анализите на световно известни автори помествам тук- като трета част от поредицата, посветена на гръцкия дълг. В тях се намират част от отговорите на въпроси, които са в центъра на вниманието на достоверната икономическа мисъл още от началото на кризата:

- Какъв е смисълът след 6-годишно стриктно спазване на правилата на остеритета /за сурови бюджетни ограничения/ - без да се постигне напредък - тази безплодна стратегия, наложена от богатия европейски Север на по-бедния Юг , да е валидна и занапред?;

-Защо демократична Европа допуска един огромен частен дълг да се трансформира в публичен; и да се стоварва върху плещите на данъкоплатците-какъвто е случаят с Гърция други страни?

-Как чрез свиващо се потребление ще се постигне икономическо оживление? Повече от половин десетилетие подобно чудо не се случва!

-Може ли да се вмени морална вина и отговорност на цял един народ, при положение, че свръхзадлъжняването е натрупано от националния политико-олигархичен елит, при ясното съзнание за ставащото от страна на МФИ и европейските лидери?

-Каква е международната легитимност на конструкцията "Тройка" /ЕЦБ,МВФ, ЕК/, която в противоречие с конституциите на суверенни държави и европейската правна уредба ултимативно налага антикризисни политики? При това, без да носи пряка отговорност за провалите?

Становищата на проф. Дани Родрик, проф. Джоузеф Стиглиц, проф. Пол.Кругман, проф. Джеймс Гълбрейт и други по темата за гръцкия дълг, остеритета и икономическата криза в ЕС се съдържат в публикациите по-долу. Те са заимствани от специализирани издания и социални/професионални мрежи (виж и добавените статии в прикачените файлове).

Приятно четене!

Проф. Кръстьо Петков

Six key points about Greek debt and the forthcoming election
Tim Jones 23 January 2015

Syriza vs. The Troika: What’s Going on in Greece
by Benjamin Studebaker

Дебатът за гръцкия дълг- Втора част: Надхитрянето започна!

Вчера /5.2.2015/ и през изтеклата нощ преговорната драма около гръцкия дълг навлезе в нова фаза: игра на надхитряне.

Така може да се определи "изненадващия" ход на ЕЦБ, която обяви, че не приема гръцки държавни облигации и по този начин лишава
гръцките банки от един от източниците им на финансиране. Според Франс прес това решение създава опасност от финансово задушаване на Гърция. Новината беше разпространена и в България-страна, в която гръцките банки държат 23 % от пазара.

***

Ето информацията по темата, публикувана от сайта Economynews.

" Банката /ЕЦБ/ престава да приема гръцки облигации като залог за отпускането на кредити. Така се спира преференциалният режим, който позволяваше на гръцки банки да вземат пари назаем от ЕЦБ с по-ниски гаранции от нормалните. Решението беше оповестено само няколко часа след като новият гръцки министър на финансите Янис Варуфакис заяви, че е провел "конструктивен" и "плодотворен" разговор с президента на ЕЦБ Марио Драги.

ЕЦБ е подложена на силен натиск по гръцкия проблем и трябваше да отговори на една липса, заяви днес главният икономист на ЕЦБ Петер Прат. Изявлението му в интервю за френския в. "Ле-з-еко" се отправят необичайно остри критични към европейските институции, отбелязва АФП.
"ЕЦБ бе принудена да поеме роля, която навлече силен натиск върху институцията. Ние поехме отговорностите си, за да направим така, че паричната ни политика да може да функционира. Става дума да се отговори на една липса, защото Европа не разполага с пригодни (за целта - бел. ред.) институции. Това обаче не означава, че сме удовлетворени от сегашното положение", заявява Прат.
Той отговори на въпрос за бъдещето на ЕЦБ в Тройка кредитори на Атина (МВФ, ЕК и ЕЦБ), създадена през 2010 година, за да подпомогне Гърция. Сега обаче този формат се отхвърля от новото правителство в Атина, където Тройката стана символ на строгите икономии.
"ЕЦБ не е страна в преговорите между Гърция и кредиторите й. Ние държим гръцки държавни облигации, купени на вторични пазар.
Позицията на ЕЦБ обаче е ясна: договорът ни забранява да вземаме каквото и да било решение, което би довело до финансиране на една държава чрез паричната политика", обясни Прат.

Агенция "Блумбърг" цитира свои източници, запознати с финансовото положение на Гърция, според които Атина може да свърши парите към 25 февруари и ако не се съгласи с предложените от кредиторите условия, ще трябва да излезе от еврозоната.

Решението на ЕЦБ да лиши гръцките банки от един от източниците им на финансиране, няма да се отрази негативно върху финансовия сектор на страната. Той остава напълно защитен, благодарение на други налични канали за ликвидност, съобщи гръцкото министерство на финансите, цитирано от Франс прес. Финансовото ведомство посочи в комюнике, че решението на ЕЦБ "поставя под натиск Еврогрупата (групата на министрите на финансите на страните от еврозоната) да постигне по-бърз напредък към сключване на взаимноизгодно споразумение между Гърция и нейните партньори" по бъдещето на гръцкия дълг и икономическите реформи на страната.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги след полунощ е разговарял по телефона с гръцкия премиер Алексис Ципрас, съобщава гръцкият сайт нюз.ин. Разговорът се е състоял непосредствено след като ЕЦБ реши да спре финансирането за гръцките банки, което крие опасност от финансов колапс на Гърция. Марио Драги е телефонирал на Ципрас, след като той се е завърнал от Париж в Атина, като го е уведомил за решението на ЕЦБ да не приема гръцки държавни облигации, като гаранция за рефинансиране на Гърция. Гръцкият премиер е казал на Марио Драги, че "той не може да отстъпи, тъй като е поел ангажимент пред гръцкия народ с дадения му от него мандат, който представлява база за водене на преговори от страна на правителството с европейските партньори".

***

Решението на ЕЦБ предизвика вълна от коментари в Туитър и персоналните блогове на водещи икономисти и коментатори по света. Техните достоверни анализи заслужават далеч по-голямо внимание от прибързаните, често поръчкови коментари в консервативните медии, контроларани от мегакорпорациите.

Това е поводът в настоящата втора част от тематичната поредицата за гръцкия дълг, да публикувам в блога статии , получени от международната поща - чрез сайта Other news. Започвам с първите две:
1. На Франсис Копола, който задава въпроса каква е истинската цел на ЕЦБ?
2. На Проф. Пол Кругман, който определи решението като "Танз на Драги"

И двамата авторитетни автори съзират зад официалното съобщение скрити намерения:
-за тактическа игра от типа: " Докарай преговарящите до ръба на пропастта, за да предизвикаш развръзка";
-като натиск не толкова върху Гърция, а върху Германия;
-като отчаян опит да се спре верижната реакция за рапад на еврозоната.

Междувременно официалната медийна пропаганда и мълчанието на брюкселските институции по разгарящата се валутна война, която не е предизвикана пряко от преговорите с Гърция, са меко казано странни. Курсът на швейцарският франк спрявмо еврото вчера падна до безпрецедентно ниско равнище; датската крона се "отвързва" от еврото. Пазарите , а и поведението на икономическите агенти и потребители по отношение на новата криза с еврото са близки до паниката.
Валутната война засяга и България, която и в режим на Първичен съвет. Би трябвало БНБ и мФ да реагират на черезвичайната ситуация. Апропо, след като при учредяването на Валутния борд беше фиксиран твър курс на лева спрямо еврото, колко е сега реалният курс на българския лев?

Развръзката на двете войни-бълговата и валутната-предстои. Ще я научим непосредствено преди 28 февруари, когато изтича срока на споразумението по гръцкия дълг! А може би и по-рано. Но тогава новините ще са катастрофични!

Проф. Кр. Петков

Дебатът за гръцкия дълг- Първа част: Истината от първоизточниците

Два дни преди извънредните парламентарни избори в Гърция /25.1.2015 г/ в статия, публикувана от БГНЕС и поместена в моя блог, написах, че очакваната убедителна победа на Сириза ще постави началото на преразглеждане на цялостната финансова архитектура в ЕС. Което може да даде отражение и на глобалната финансова ситуация.

Една седмица след изборите става ясно, че новото гръцко правителство, водено от младия лидер Алексис Ципрас, е изправено пред изключително изпитание: да наложи своята програма от 9 точки, което изисква: първо, отказ от остеритета /сурови бюджетни ограничения, наложени от ЕК, МВФ и ЕЦБ под диктата на Берлин/; второ: да постигне ново, реалистично споразумение по дълга, като спази първото условие.

Би трябвало при срещите на Алексис Ципрас и финансовия министър Янис Варуфакис с лидерите на европейските институции, които се провеждат през тези дни, да надделеят икономическата логика и финансовите аргументи. Има крехки основания да очакваме, че промяната ще се случи. Същевременно, коментарите в консервативните/водещи медии в Европа и у нас показва, че неолибералните кръгове залагат на добре познатата пропагандна тактика: манипулативна обработка на общественото мнение, настройване на европейските данъкоплатци срещу опитите на гръцкото правителство за предоговаряне на условията за изплащане на непосилния дълг.

Когато пропагандно-идеологическата риторика измества политико-икономическата дискусия, най-добре е търпеливо да се изнасят в публичното продтранство фактите , свързана с историята и структурата на гръцкия дълг; и, което е по-важно- да се поддържа професионалния дебат между достоверните икономисти от целия свят, които застанаха в подкрепа на гръцката кауза.

Тази кауза не е само гръцка, а общоевропейска. Засяга както ядрото на еврозоната /клубът на богатите, доминирани от Германия/ така и "Европа на втора скорост" /средиземноморските държави от периферията на еврозоната/; и не на последно място- предрешава перспективите на "Европа на трета скорост" /новите страни членове на общността/. Техните икономики са още в преход и пострадаха най-много от глобалната криза и безмисления остеритет.

Това са съображенията, които ме мотивират да поместя в блога серия от тематични публикации,в превод на български език. В тях се осветлява истината за колапса на гръцката банкова система, срива на публичните финанси, изкуствено продизвиканата криза в социалната сфера и пазара на труда в южната ни съседка.

В първия пакет от публикации излезли най-напред в БГНЕС и сайта Гласове, включвам:

1. План на Сириза от 9 точки за излизане от кризата /Източник: БГНЕС/;
2. Отворено писмо на Алексис Ципрас до германския народ, публикувано във всекидневника "Ханделсблад" /преводът е поместен за първи път в Glasove.com/
3. Интервю на проф. Тома Пикети за гръцкия дълг във FranceSoir/преводът е поместен за първи път в Glasove.com /

Следват още публикации...

Проф. Кр. Петков

***

Ще доведе ли победата на СИРИЗА до нова глобална финансова архитектура /Проф. Кръстьо Петков/

Утрешната победа на СИРИЗА на парламентарните избори в Гърция не буди съмнение. Социологически агенции, стратегически центрове за политически анализи, приятели и недоброжелатели на формацията, предвождана от Алексис Ципрас, вече се питат каква ще е нейната преднина и дали ще е достатъчна, за да управлява сама.

Което е свидетелство за драматичен обрат в отношението на международната общност към феноменалното радикално движение, зародило се в южната ни съседка.

БГ икономисти подкрепиха призива за възстановяване на гръцката икономика /БГНЕС/

Препечатвам в блога информациите от 23.1.2015 г. на БГНЕС за :
- Манифеста на 35 световно известни икономисти, които апелират за опрощаване на гръцкия дълг;
- подкрепата на манифеста от група български икономисти;

В прикачен файл е даден и оригиналният текст на манифеста на английски език!

***

Стоп на взривното нарастване на дълговете на България! /Проф. Кръстьо Петков/

/Становището е публикувано в БГНЕС, 2014-07-17/

***

Умерен оптимист съм за изхода от сегашната изкуствено предизвикана криза в банковата ни система. За разлика от първата и втората финансови войни, ненапразно не ги наричам кризи, през 1990-1991 г. и 1996-1997 г., подстрекателите на сегашната няма да успеят да заметат следите си.

Защото имаме възможност да търсим намеса и подкрепа от европейски и други международни финансови институции, без да очакваме да се сринат съвсем нещата.

Капиталистите направиха отстъпки не от щедрост, а от страх от бунтове /Дейвид Гребер/

Интервюто се препечатва от сайта "Гласове"

Автор: Серж Кагански, lesinrocks.com

***

"Има силен трудов морал, който смята, че този, който не се трепе като прокълнат, нищо не заслужава; има и силен морал на дълга, който смята, че този, който не плаща дълговете си, е лош човек. Тези два комбинирани морала правят така, че се работи много: капиталистическата идеология гледа добре на това и то позволява да се връщат дълговете. Но това води до огромен вътрешен конфликт в капитализма". Това обяснява Дейвид Гребер в последната си книга - "Дългът - 5000 г. история".
***

Дейвид Гребер е антрополог, историк, университетски преподавател, но също и американски активист, който пише трудове за анархизма и е участвал в създаването на движението "Окупирай Уолстрийт". В книгата си "Дългът - 5000 г. история" той показва, че дългът е не само съвременен феномен, но и финансово понятие с много дълга история. Дългът е финансирал армиите и завладяването на древните империи, преди да стане през ХVIII в. едно от главните оръжия на имперския и колониален капитализъм, а след това, в края на ХХ в., главното средство за доминация на силните държави над слабите и на богатите над бедните. В този вдъхновяващ труд сред хиляди други неща научаваме, че шумерите (иракчаните) са измислили заема с лихвен процент или че капитализмът се ражда с първите финансови институции доста преди индустриалната революция и нейната реална икономика. Дейвид Гребер припомня, че днес всички (държави, хора...) са принудени да плащат дълговете си... с изключение на американските финансови институции и трезора. Той сравнява дълга с обещание, което според него не си длъжен да изпълниш и което би трябвало да се предоговаря, ако този, който е взел заем, се окаже в невъзможност да се издължи напълно. Но капиталистическата система прави така, че дълговете на слабите към силните не подлежат на договаряне: така гърците са с нож в гърлото, забит от европейската тройка, докато задлъжнелите американци, които са най-ниско в социалната стълба, биват изгонвани от домовете си.

***

Pages