дълг

БЮДЖЕТНАТА БИТКА В БЪЛГАРИЯ И ФИНАНСОВИТЕ ВОЙНИ ПО СВЕТА /Проф. Кръстьо Петков/

/Размишления върху актуализацията на бюджета и президентското вето/

Утре (15 август, 2013 г.) ще наблюдаваме заключителната схватка от тримесечната битка „За и против актуализация на бюджета”. Предисторията е известна: временно колебание на кабинета „Орешарски”- дали да ревизира заварения бюджет; публични пререкания между привържениците и противниците на фискалната промяна; скоростна флангова атака чрез парламента, довела до промени в закона за бюджета; вето на президента. В битката се включиха институциите и (естествено) набедените за топ-политици. Професионалният дебат отстъпи на заден план. По всичко изглежда, че тази тактика ще се повтори и на утрешното, финално сражение в пленарна зала на парламента.

Не си спомям друг републикански бюджет да е предизвикал толкова много страсти и да е ангажирал така дълго вниманието на медиите. Дори провалът на Дянков през 2010 г., когато се наложи форсмажорна корекция на базисни параметри на бюджета преди да е изтекло полугодието, мина при по-слаб публичен интерес. Сега е като на война, която приближава своя край ; всичко е заложено на карта; принципът е „или-или” (спечелилите ще се закрепят на позициите, загубилите задълго ще бъдат лишени от възможността за реванш).

Поемайки риска да остана нечут, по-долу ще се опитам да върна спора на полето на аргументите: икономически, финансови и едва тогава-политически.

Проект за икономическа политика на програмното правителство / Проф. Иван Ангелов/

Помествам в блога настоящия Проект, чиито автор е Проф. Иван Ангелов, Член-кор. на БАН, активен член и експерт на Съюза на икономистите в България/СИБ/.
СИБ ще даде гласност и на други алтернативни становища, които биха съдействали за оформяне на един работещ и успешен вариант на програма за управление на програмното правителство- в случай, че то получи необходимата парламентарна подкрепа.
/Проф. Кръстьо Петков/

***

Кой ще пострада най-тежко от преструктурирането на гръцкия дълг?Оказва се-България! Проф. Кръстьо Петков

Отговорът на този риторичен въпрос се съдържа в прогнозите на Моргън Стенли, които получих днес по интернет от Брюксел. Публикувам ги на оригиналния/английски език. От няколкото кратки съобщения става ясно, че:
-занапред Гърцея ще трябва да набира кредитен ресурс все повече чрез депозитите и печалбите, които нейните банки осигуряват на финансовите пазари в Югоизточна Европа;
-Гръцките банки ще свият още повече кредитните си операции в региона, заради вътрешните финансови/дългови проблеми;България ще бъде засегната най-много от стагнацията;
-всяка от страните, в които оперират гръцки банки /България, Румъния, Македония, Албания, Сърбия /и в по-малка степен-Турция и Полша/ е поставена в рискова ситуация заради дълговата и кредитната криза в Гърция/.
Когато през миналата година с група колеги от експертно сдружение ГЛАС предупредихме в поредица от статии да възможните негативни ефекти от гръцката хиперкриза и апелирахме за превантивни мерки, от БНБ и правителството, както и от приближени до банковия елит "експерти" бяхме обвинени в некомпетентност и пристрастност. Оказахме се прави- Гърция премина през процедурата "бейл аут" ; влезе в остър конфликт с водещите страни в еврозоната; в последно време се оказва, че не е в състояние да обслужва външния си дълг и разговаря за неговото преструктуриране.
Интересно каква ще е реакцията на МФ и БНБ сега, особено на фона на тревожните сигнали , подадени от "Морган Стенли". /Ще припомня, че подобна оценка беше дадена и през лятото на 2010 г. в официални изявления на МФИ, на които българското правителство не реагира адекватно/;

Pages