дългова криза

Протекторатът "Елада" и неговите бедни съседи

проф. Кръстьо Петков

 

Защо ЕЦБ ще предоставя "секретни" кредитни линии на България и Румъния?

 

Събитията на третия ден след ултиматума

За лидерите на Еврогрупата този ден фиксираше крайният/последен срок, който поставиха пред Гърция, за да приеме чрез парламентарно гласуване и без каквито и да у поправки поредния пакет от "спасителни" мерки. Ултиматумът беше изпълнен - с цената на загубено от правителството на Сириза парламентарно мнозинство и сериозен разрив в управляващата коалиция.

Битката за еврото: междинна равносметка

проф. Кръстьо Петков

Шестмесечните преговори на правителството на Сириза с кредиторите, представени от т.нар. Еврогрупа, приключиха драматично в нощта на 12 срещу 13 юли, 2015 г. Финалът беше направо инфарктен, за което говорят бруталният език, предшестващ срещата на върха, както и безпрецедентният опит на Меркел и Ципрас да напуснат демонстративно масата на преговорите (според някои журналисти, този акт е бил спрян физически от Доналд Туск, който прегражда с тялото си пътя към изхода на канцлера на Германия и премиера на Гърция). Вероятно летописците на най-тежките преговори от раждането на ЕС и на еврозоната досега ще коментират и други любопитни подробности от вътрешните прения в Брюксел.

Българският дебат за гръцката криза:алтернативни гледни точки

проф. Кръстьо Петков

Обрат в преговорите или...

Както пише днес "Ню Йорк Таймс", в преговорите между т.нар. Еврогрупа и Гърция за първи път от месеци проблясва оптимизъм. След като часове преди ултимативиня срок, поставен от Брюксел, гръцкото правителство изпрати на председателя на Еврогрупата Йерун Дейселблум  детайлно предложение за обсъждане на срещата в неделя, гръцката позиция беше квалифицирана като крачка напред. Дори железният тандем Меркел-Шойбле започна да разсъждава доколко устойчив  е бейлаутът, наложен на Гърция през 2012 г.; макар и нюансирано, еврокомандирите от Берлин полуотвориха вратата за преструктуриране на гигантския дълг на тази държава, междувременно ловко преобърнат в полза на кредиторите и във вреда на редовите гръцки данъкоплатци. Същото послание, в по-категорична форма, изрази и Кристиан Лагард, която попадна под ударите на авторитетни критици заради "сгрешените" разчети на МВФ за гръцкия дълг и потенциала на икономиката в тази страна да създаде ресурс за неговото обслужване. Чуха се и гласове за оставка на Лагард.

Остеритетът преминава в агресивна отбрана!

проф. Кръстьо Петков

Такъв е изводът, който може да се направи въз основа на размяната на реплики в Еврогрупата след извънредната среща в Брюксел и публичните изявления на водещи фигури в Еврозоната. Какво друго може да означават: от една страна – ултиматумът, че извънредната среща на върха, насрочена в неделя, 12 юли 2015 г. е последна, т.е. какъвто и да е резултатът от нея, повече преговори по гръцкия дълг няма да има;от друга страна, еврокрацията постави на Гърция не един, а два крайни срока: до четвъртък да се даде конкретно предложение от гръцкото правителство за условията и параметрите на бейлаута; след неделя-всеки тръгва по своя, предопределен път.

Провалът на остеритета в Европа!

проф. Кръстьо Петков

Такава би трябвало да е оценката, ако трябва да анализираме по-дълбоко и в близка перспектива  развоя на дълговата криза в еврозоната и сблъсъка на нейните аргитекти от Брюксел и Берлин  с  Гърция.

Сигурен съм, че неолибералните лобита в ЕС и у нас ще скочат срещу подобни оценки. Разбирам техните тревоги и разочарования, но не им съчувствам за бедата, в която изпаднаха след неделния референдум в Гърция (5 юли 2015). Всяка емпатия тук е неуместна!

Дотук лобистките мрежи и институциите на пазарния фундаментализъм направиха всичко по силите си, за да установят

нов дългов ред в обединена Европа и нейната елитна формация „Еврозона”:

Денят "OXI" : обратното броене приключи!

проф. Кръстьо Петков

 Гръцкият референдум е вече история! Легитимният резултат е в полза на "OXI" - т.е. "НЕ". Когато пиша настоящия коментар, СиЕнЕн  съобщава, че с "НЕ" , т.е. в подкрепа на призива на правителството на Сириза, са гласували 61% от участващите в националното допитане. Този конституционен акт може да стане повратна точка във взаимоотношенията между държавите вътре в еврозоната. Както и да сложи край на негласното правило, че последната дума във Валутния съюз има Германия, а не Еврогрупата ( една легитимно конструирана институция), или пък ЕК - с нейните правомощия на изпълнителна власт в ЕС! Каквито и ходове да се направят след нощта на Референдума от лидерите в Брюксел, ЕС и неговата елитна зона, обединяваща 19 държави, вече няма да са същите.

Денят «НЕ»: обратното броене започна (Част IV)

проф. Кръстьо Петков

Вместо ден за размисъл – кулминация на конфликта!

Такива са реалностите в навечерието на утрешния референдум в Гърция.  Те не предвещават нищо добро за нейното близко бъдеще като държава и икономика, независимо какъв ще е резултата от допитването. Ако загърбим емоциите и се вгледаме във фактите, ситуацията изглежда почти катастрофична:

Денят «НЕ»: обратното броене започна! (Част II)

проф. Кръстьо Петков

Tри дни до Референдума: преобръщане на ситуацията

До преди седмица  перспeктивата пред еврозоната изглеждаше така: споразумение с Гърция, независимо от трудните преговори,  ще има и Валутният съюз ще излезе по-силен от вътрешната институционална и дългова криза. Подобен оптимизъм генерираше най-вече силният човек от Берлин, канцлерът Ангела Меркел.

Три дни преди Референдума перспективата се промени драматично. Генералният въпрос вече не е дали ще има споразумение и кога, а какъв ще е резултатът от историческия национален плебисцит, насрочен за 5 юли т.г.

Това преобръщане на ситуацията проличава ясно, когато се запознаем отблизо с лавината от коментари за т.нар. Грекзит, която залива публичното пространство от двете страни на океана. Кои са най-важните  констатации и изявления?

Гръцкият референдум:алтернативни мнения на български експерти

Проф. Боян Дуранкев
Йоанис Партениотис
Атанас Пеканов

В този аналитичен блок помествам статии и интервюта на български експерти, публикувани няколко дни след решението на гръцкия парламент за провеждане на референдум по споразумението за дълга, или непосредствено след обявяване на одобрената дата- 5 юли, 2015 г. Специално съм подбрал алтернативни мнения на независими експерти, които се различават от официалните изявления на представители на българските институции държавни, финансови и банкови институции, както и от твърде пристрастните изказвания на дежурните коментатори от неолибералните  лобита у нас.

Денят «НЕ»: обратното броене започна! (Част I)

проф. Кръстьо Петков

Четири дни до гръцкия референдум на 5 юли

Коментаторите, които твърдяха, че до края на миналата седмица, или най-късно до 30 юни 2015 г. ще има споразумение за дълга, се оказаха дълбоко неправи. Вместо споразумение, чакаме Референдум в неделя. Той  вече получи популярното название "Денят OXI", т.е. "НЕ".

Наименованието е емблематично, защото връща гърците към историческия момент, когато  чрез плебисцит са отговорили отрицателно на искането на Мусолини да навлезе с армия на тяхна територия.

Страници