ЕК

Брюксел срещу Европейския съюз - „Дондуков“ против България

Проф. Боян Дуранкев

 

Ултиматумът да се подпише на всяка цена търговското споразумение между Канада и Европейския съюз дават значим повод за размисли.

***

Помествам в блога статията на проф. Боян Дуранкев, посветена на конфузната ситуация  с провала на подготвеното за подписване търговско споразумение между Канада и ЕС. Коментарът е публикуван най напред в "Поглед.инфо" на 24.10.2016 г.

В своя анализ проф. Дуранкев, ползвайки атрактивна стилистика и богата фактологична информация, разкрива задкулисните маневри на официален Брюксел и на евро-придатъка от официална София /щабквартрата е на "Дондуков"/, за да се прокара скандалното и вредно за бизнеса и гражданите на ЕС споразумение. Не се съмнявам, че реакциите на независимите експерти и НПО -та в България  по повод на повдигнатите от проф. Дуранкев въпроси ще са изключително активни.

Докладът на ЕК за дисбалансите крещи на тема "заетост"

Петър Ганев

Статията се препечатва от сайта на ИПИ, 11.3.2016

***

Европейската комисия наскоро публикува доклада си за макроикономическите дисбаланси в България за 2016 г. (виж доклада на ЕК и коментар на ИПИ по процедурата). Докладът е изключително пространствен и повечето хора се изгубиха в морето от засегнати теми. Ето поне три извода, над които си заслужава да се замислим.

Икономическият растеж у нас след кризата изостава и не догонваме "връстниците" в региона

Икономически прогнози и политически метаморфози

проф. Кръстьо Петков

Кой какво вещае на България през 2016 г.?

В информационната лавина, която залива сайтовете и специализираните издания, сравнителната прогностика заема централно място. Футуролозите по традиция са свръхактивни в навечерието на всяка Нова година, а медиите се надпреварват в съобщенията за предстоящи оптимистични събития. 2016 година не прави изключение, въпреки че кризата упорито не ще да си отива, а бежанската вълна, заливаща Европа, не утихва.

Минималната работна заплата в Германия не е убиец на работни места

Роналд Йенсен

 

Българският превод на статията на Роналд Йенсен е направен по текста на публикацията в  списанието Social Europe Journal (9.9.2015)

www.socialeurope.eu

***

Водещите икономисти  всяват паника около мрачните последици от всяка политика, която се опитва да коригира пазарните сили и да повлияе върху икономическите резултати. С аргумента, че такава политика ще унищожи работни места, нещата  дори се обръщат с главата надолу. Поради възникването на съмнения за загуба на работни места, социалната политика изведнъж става всичко друго, но не и социална - докато либералната икономическа политика е всъщност най-добрата социална политика, която можете да получите.

Как да се защитят гражданите от банкови и финансови измами?

проф. Кръстьо Петков

Пресконференция на правозащитници

Пресконференцията, посветена на банковите и финансови измами, се състоя на 11 септември в БТА. С нея се слага началото на нов  етап в кампанията за защита на измамените клиенти при предоставяне на банкови и небанкови/бързи кредити. Група граждански и правозащитни организаци обединяват усилията си, за да принудят българските и европейските институции да реагират на хилядите сигнали за нарушения на правата на кредитополучателите, които се извършват под закрилата на закона - специално чл. 417 от ГПК. Пресконференциите ще продължат през октомври и до края на годината в големите градове на България. Следващата е в Пловдив.

Тук помествам:

1. Съобщение за проведената пресконференция;

2. Линк към видеозаписа на част от изказванията, направен от БТА;

3. Отворено писмо до еврокомисаря Вера Юрова;

Шансът на измамените кредитополучатели

Адв. Десислава Филипова

Статията се препечатва от агенция БГНЕС

***

ЕК наказва България заради банките и бездействието на политиците

ЕК открива наказателна процедура срещу България заради феодалния чл. 417 от ГПК и изпълнителните дела, които се водят срещу кредитополучателите и начина, по който се продават техните домове в нарушение на правото на ЕС.

Растеж след криза в ЕС и България: чии прогнози са верни?

проф. Кръстьо Петков

Статията е публикувана във в-к "преса", 20.5.2015
***

През април Европейската комисия и МВФ излязоха с актуализирани прогнози за икономическия растеж, които привлякоха вниманието на медийни коментатори и политици по целия свят. Разбираемо е: за първи път от седем години в официални документи се появиха оценки като „трайно оживление”, „устойчив растеж”, „връщане към предкризисните равнища” и др. Изобщо, в глобалното пространство замириса на икономико-политически оптимизъм. С едно немаловажно уточнение:

оптимизмът е умерен и има защо:

симптомите за растеж са нетрайни е неравномерно разпределени между страните, защото са циклични, а не структурни. Що се отнася до темповете, с които напредват националните икономики, Кристин Лагард ги определи като „посредствени”- т.е. крайно недостатъчни, за да се постигне търсения обрат от застой към експанзия.

Брюксел не иска да дава повече пари за магистрали /Проф. Кръстьо Петков/

Коментарът е публикуван в от БГНЕС, 15.4.2015 г.
***
Като нямаме доходи за държавата от собственост, като не работи икономиката, както се случва в последните 5-6 г., и като бягат инвеститорите, остават само два канала за обезпечаване на приходите.

Единият е да се вземат нови дългове, което вече се случва - особено с безпрецедентното теглене на 8-те млрд. евро, или вторият - да разчитаме на европейско финансиране. Но при първия вариант се получава въртележката - старият дълг се плаща с нов, а новият след време ляга на гърба на поколенията след нас, в едно бъдеще, в което не знаем какво може да се случи с националната икономика. Докато с европейските фондове и източниците за финансиране, контролирани от Брюксел и Берлин, работата стои малко по-различно.

Дебатът за гръцкия дълг- Втора част: Надхитрянето започна!

Вчера /5.2.2015/ и през изтеклата нощ преговорната драма около гръцкия дълг навлезе в нова фаза: игра на надхитряне.

Така може да се определи "изненадващия" ход на ЕЦБ, която обяви, че не приема гръцки държавни облигации и по този начин лишава
гръцките банки от един от източниците им на финансиране. Според Франс прес това решение създава опасност от финансово задушаване на Гърция. Новината беше разпространена и в България-страна, в която гръцките банки държат 23 % от пазара.

***

Ето информацията по темата, публикувана от сайта Economynews.

" Банката /ЕЦБ/ престава да приема гръцки облигации като залог за отпускането на кредити. Така се спира преференциалният режим, който позволяваше на гръцки банки да вземат пари назаем от ЕЦБ с по-ниски гаранции от нормалните. Решението беше оповестено само няколко часа след като новият гръцки министър на финансите Янис Варуфакис заяви, че е провел "конструктивен" и "плодотворен" разговор с президента на ЕЦБ Марио Драги.

ЕЦБ е подложена на силен натиск по гръцкия проблем и трябваше да отговори на една липса, заяви днес главният икономист на ЕЦБ Петер Прат. Изявлението му в интервю за френския в. "Ле-з-еко" се отправят необичайно остри критични към европейските институции, отбелязва АФП.
"ЕЦБ бе принудена да поеме роля, която навлече силен натиск върху институцията. Ние поехме отговорностите си, за да направим така, че паричната ни политика да може да функционира. Става дума да се отговори на една липса, защото Европа не разполага с пригодни (за целта - бел. ред.) институции. Това обаче не означава, че сме удовлетворени от сегашното положение", заявява Прат.
Той отговори на въпрос за бъдещето на ЕЦБ в Тройка кредитори на Атина (МВФ, ЕК и ЕЦБ), създадена през 2010 година, за да подпомогне Гърция. Сега обаче този формат се отхвърля от новото правителство в Атина, където Тройката стана символ на строгите икономии.
"ЕЦБ не е страна в преговорите между Гърция и кредиторите й. Ние държим гръцки държавни облигации, купени на вторични пазар.
Позицията на ЕЦБ обаче е ясна: договорът ни забранява да вземаме каквото и да било решение, което би довело до финансиране на една държава чрез паричната политика", обясни Прат.

Агенция "Блумбърг" цитира свои източници, запознати с финансовото положение на Гърция, според които Атина може да свърши парите към 25 февруари и ако не се съгласи с предложените от кредиторите условия, ще трябва да излезе от еврозоната.

Решението на ЕЦБ да лиши гръцките банки от един от източниците им на финансиране, няма да се отрази негативно върху финансовия сектор на страната. Той остава напълно защитен, благодарение на други налични канали за ликвидност, съобщи гръцкото министерство на финансите, цитирано от Франс прес. Финансовото ведомство посочи в комюнике, че решението на ЕЦБ "поставя под натиск Еврогрупата (групата на министрите на финансите на страните от еврозоната) да постигне по-бърз напредък към сключване на взаимноизгодно споразумение между Гърция и нейните партньори" по бъдещето на гръцкия дълг и икономическите реформи на страната.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги след полунощ е разговарял по телефона с гръцкия премиер Алексис Ципрас, съобщава гръцкият сайт нюз.ин. Разговорът се е състоял непосредствено след като ЕЦБ реши да спре финансирането за гръцките банки, което крие опасност от финансов колапс на Гърция. Марио Драги е телефонирал на Ципрас, след като той се е завърнал от Париж в Атина, като го е уведомил за решението на ЕЦБ да не приема гръцки държавни облигации, като гаранция за рефинансиране на Гърция. Гръцкият премиер е казал на Марио Драги, че "той не може да отстъпи, тъй като е поел ангажимент пред гръцкия народ с дадения му от него мандат, който представлява база за водене на преговори от страна на правителството с европейските партньори".

***

Решението на ЕЦБ предизвика вълна от коментари в Туитър и персоналните блогове на водещи икономисти и коментатори по света. Техните достоверни анализи заслужават далеч по-голямо внимание от прибързаните, често поръчкови коментари в консервативните медии, контроларани от мегакорпорациите.

Това е поводът в настоящата втора част от тематичната поредицата за гръцкия дълг, да публикувам в блога статии , получени от международната поща - чрез сайта Other news. Започвам с първите две:
1. На Франсис Копола, който задава въпроса каква е истинската цел на ЕЦБ?
2. На Проф. Пол Кругман, който определи решението като "Танз на Драги"

И двамата авторитетни автори съзират зад официалното съобщение скрити намерения:
-за тактическа игра от типа: " Докарай преговарящите до ръба на пропастта, за да предизвикаш развръзка";
-като натиск не толкова върху Гърция, а върху Германия;
-като отчаян опит да се спре верижната реакция за рапад на еврозоната.

Междувременно официалната медийна пропаганда и мълчанието на брюкселските институции по разгарящата се валутна война, която не е предизвикана пряко от преговорите с Гърция, са меко казано странни. Курсът на швейцарският франк спрявмо еврото вчера падна до безпрецедентно ниско равнище; датската крона се "отвързва" от еврото. Пазарите , а и поведението на икономическите агенти и потребители по отношение на новата криза с еврото са близки до паниката.
Валутната война засяга и България, която и в режим на Първичен съвет. Би трябвало БНБ и мФ да реагират на черезвичайната ситуация. Апропо, след като при учредяването на Валутния борд беше фиксиран твър курс на лева спрямо еврото, колко е сега реалният курс на българския лев?

Развръзката на двете войни-бълговата и валутната-предстои. Ще я научим непосредствено преди 28 февруари, когато изтича срока на споразумението по гръцкия дълг! А може би и по-рано. Но тогава новините ще са катастрофични!

Проф. Кр. Петков

Страници