Еврозона

Денят «НЕ»: обратното броене започна! (Част II)

проф. Кръстьо Петков

Tри дни до Референдума: преобръщане на ситуацията

До преди седмица  перспeктивата пред еврозоната изглеждаше така: споразумение с Гърция, независимо от трудните преговори,  ще има и Валутният съюз ще излезе по-силен от вътрешната институционална и дългова криза. Подобен оптимизъм генерираше най-вече силният човек от Берлин, канцлерът Ангела Меркел.

Три дни преди Референдума перспективата се промени драматично. Генералният въпрос вече не е дали ще има споразумение и кога, а какъв ще е резултатът от историческия национален плебисцит, насрочен за 5 юли т.г.

Това преобръщане на ситуацията проличава ясно, когато се запознаем отблизо с лавината от коментари за т.нар. Грекзит, която залива публичното пространство от двете страни на океана. Кои са най-важните  констатации и изявления?

Гръцкият референдум:алтернативни мнения на български експерти

Проф. Боян Дуранкев
Йоанис Партениотис
Атанас Пеканов

В този аналитичен блок помествам статии и интервюта на български експерти, публикувани няколко дни след решението на гръцкия парламент за провеждане на референдум по споразумението за дълга, или непосредствено след обявяване на одобрената дата- 5 юли, 2015 г. Специално съм подбрал алтернативни мнения на независими експерти, които се различават от официалните изявления на представители на българските институции държавни, финансови и банкови институции, както и от твърде пристрастните изказвания на дежурните коментатори от неолибералните  лобита у нас.

Денят «НЕ»: обратното броене започна! (Част I)

проф. Кръстьо Петков

Четири дни до гръцкия референдум на 5 юли

Коментаторите, които твърдяха, че до края на миналата седмица, или най-късно до 30 юни 2015 г. ще има споразумение за дълга, се оказаха дълбоко неправи. Вместо споразумение, чакаме Референдум в неделя. Той  вече получи популярното название "Денят OXI", т.е. "НЕ".

Наименованието е емблематично, защото връща гърците към историческия момент, когато  чрез плебисцит са отговорили отрицателно на искането на Мусолини да навлезе с армия на тяхна територия.

Кризата в Гърция - дискусия в «Референдум»

проф. Кръстьо Петков

Дискусия в предаването Референдум на БНТ на 23.06.2015. Участват проф. Кръстьо Петков – председател на Съюза на икономистите в България, финансистът Любомир Дацов – бивш заместник-министър на финансите, проф. Георги Генов – декан на факултета “Международна икономика и политика” в УНСС, Георги Ангелов – старши икономист в Институт “Отворено общество”, и финансовият анализатор Емил Попов – председател на Фондация “Банки, инвестиции и пари”.

Моментът "12 и 5" настъпи!

проф. Кръстьо Петков

Гръцкият референдум: народът срещу елитите!

Вместо очакваната развръзка на гръцката дългова драма, актьорите и сценаристите в Атина подготвиха изненадващо ново действие" Референдум"!

Гръцката драма: поуки за България

проф. Кръстьо Петков

Статията е написана специално за БГНЕС!

На читателите на блога, които се интересуват от повече подробности за развитието на събитията и преговорите за преодоляване на дълговата криза в еврозоната и Гърция, препоръчвам да се запознаят с данните и анализите в прикачените файлове. По-конкретно:
- статистическите таблици за разпределението на задълженията на Гърция към кредиторите и отражението на мерките от пакета "Остерити" върху публичните финанси и жизнения стандарт;
- публикацията във в. Телеграф, която разкрива истинските подбуди за ултимативните/недемократични искания на преговарящите от т.нар. Тройка към правителството на Сириза;
- възможният/конспиративен вариант за изход от капана, който кредиторите заложиха на Гърция и за предотвратяване на фалит чрез връщане към драхмата, със златно покритие от Русия (информация на Газета.Ру , чиято достоверност предстои да бъде проверена)

К.П.

***

Вчерашният ден трябваше да донесе на Гърция, изпаднала в трудно лечима дългова криза, мъничко надежда за по-добро бъдеще. Трябва да сме супер-оптимисти, политически наивници или икономически некомпетентни хора, за да приемем , че именно такъв е резултатът от срещата „на върха” в Брюксел. Южната ни съседка остана да виси над пропастта, в която я тласнаха собствените й управници, натрупали непоносими заеми в периода преди 2009 г. Интервенцията, предприета впоследствие от т.нар. „Тройка” (ЕК,МВФ,ЕЦБ) остави Гърция в същата рискова поза – с тази разлика, че „спасителите” я държаха с една ръка, докато тя продължаваше да се люлее над страшната бездна. И така вече пета година.

Всъщност, на 22 юни в Брюксел лидерите на еврозоната изиграха поредния етюд на една бездарно режисирана драма. Първите епизоди от преговорите преминаха в обстановка на обреченост и послушание (от гръцка страна) по повод наложените условия от външните кредитори; зрителите проследиха с нарастваща тревога емоциите около частичния фалит през 2012 г.; после дойде кулминацията – след януари, 2015 г., когато на авансцената излезе правителството, доминирано от Сириза. Ужас! То се оказа несговорчиво и отгоре на всичко – радикално настроено срещу инициаторите на пакета „Остерити”, който беше наложен почти ултимативно на Гърция и върна нейната икономика години назад.

ДЕНЯТ НА ПЛАЩАНЕТО: ДИСКУСИЯ „ВАРУФАКИС-СТИГЛИЦ” НА ФОРУМ В ПАРИЖ /Проф. Кръстьо Петков/

***
Дебатът между двамата макроикономисти се състоя в рамките на годишната конференция на The Institute For New Economic Thinking (INET) в Париж на 9 Април, 2015 г. По-късно на същия ден Гърция трябваше да плати на МВФ 459 милиона долара. Въпреки пророкуванията , че тя няма да намери парите, което щяло да я постави принудително в състояние на фалит, преводът беше направен, а Кристиан Лагард и гръцкото правителство потвърдиха транзакцията.

Корпоративно зависими БГ медии побързаха да съобщят новината с оценката, че Гърция била клекнала пред кредиторите; дежурни неолиберални коментатори с нескрито удоволствие констатираха, че финансовият министър на Гърция Йоанис Варуфакис в крайна сметка се завърнал на позициите на европоцентризма.

Така ли е в същност?

От съдържанието и духа на изключително интересната размяна на въпроси, отговори и реплики между проф. Джоузеф Стиглиц и проф. Йоанис Варуфакис на парижкия форум не личи да има промяна в мисленето и стратегията на правителството на Сириза и неговите поддръжници-световно известни икономисти. Джоузеф Стиглиц не е сам-извънредно активни в защитата на финансово-икономическия суверенитет на Гърция през последните месеци бяха още нобелистът проф.Пол Кругман, проф. Джеймс Гълбрейт, проф. Дан Родрик, проф. Пол де Гро и мнозина други. А цяла група водещи икономисти излязоха с открито писмо във В. Гардиън: „Greece needs debts cancelled and growth” (21.1.2015).

Впрочем, убедете се сами какво са казали в деня „Х” за текущата обстановкка и бъдещите намерения инициаторите за нова финансова архитектура на еврозоната и техните консултанти и симпатизанти отвъд океана (линкът за видеозаписа на дискусията „Варуфакис-Стиглиц” е следният: https://www.youtube.com/watch?v=OY3Qxm6BoUI )

За улеснение на читателите на блога по-долу предлагам мой обзор на разговора между двамата макроикономисти.

***

Отворено писмо до проф. Кръстьо Петков от Райчо Марков-Ню Йорк

Публикувам в блога Отворено писмо, което получих от Райчо Марков, икономист, блогър, от Ню Йорк по повод на проведения днес експертен форум "Дефлацията: икономически и социални измерения"
/Проф. Кр. Петков/

Здравето на държавата се влошава /Проф. Боян Дуранкев/

в-к "Дума", 7.1.2015, Валентин Георгиев

***
Демокрацията е жива там, където няма подръчкване отвън, казва известният икономист

"Южен поток" е най-звучният брюкселски фатмашки шамар върху лицето на българския политически редник!"
***

Pages