Еврозона

Германия има само 3 месеца да спаси еврото и ЕС /Джордж Сорос/

В. Сега – 05.06.2012 г.

Еврозоната повтаря онова, което често се е случвало в световната финансова система - кредиторите на практика прехвърлят бремето върху страните длъжници, като се отървават от собствената си отговорност за неравновесието. И ще трябва рязко да смени политиката си, ако иска да успее да се справи с кризата

Джордж Сорос, George Soros.com

* * *

След краха през 2008 г. има широко признание от икономистите и обществото, че икономическата теория се провали. Няма обаче съгласие за причините и степента на провала.

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЛИДЕРИ ВОДЯТ ЕВРОПА КЪМ ГИБЕЛ ! /Интервю на Джордж Сорос/

проф. Кръстьо Петков

* * *
Ако трябва да инвестирам, бих заложил срещу еврото.

Това заявява финансистът Джордж Сорос в Хонконг през февруари 2010 година.

Сега той коментира в интервю за в. "Монд" кризата в еврозоната. и критикува силно тежестта на Бундесбанк и призовава за радикална промяна на политиката.

- Как гледате на президентските избори във Франция?

Гръцката криза: след втория спасителен пакет и преди парламентарните избори /Международни коментари/

В часовете преди и след драматичното решение на лидерите на еврозоната за т.нар. втори спасителен пакет за Гърция, световните медии публикувха емблематични статии за последиците от тази отлагана с месеци външна намеса.Най-страшната развръзка: фалит, с или без излизане от еврозоната, засега се размина на нашите южни съседи. Какво ги очаква обаче в месеците до вече насрочените избори през април т.г. и след това-когато трябва да се приложат още по-радикални мерки за икономии и финансова стабилизация, е открит въпрос.

РАЗПАДЪТ НА ЕВРОЗОНАТА! /Проф. Кръстьо Петков/

Подтикът да напиша настоящото обширно есе е една поръчка от европейска фондация да представя накратко: как гледат българите на кризата в Гърция и Еврозоната и на идеята за засилване на икономическата координация в общността. Подготвих исканите шест страници, за което се наложи да прегледам значително количество български и чуждестранни коментари. После реших да публикувам своите записки, придържайки се към един популярен жанр: социологическата есеистика. Направих го не само от съображения за достъпност на изказа, но и заради потребността от синтез на разнообразните мнения, които ползвам в анализа.
Давам си сметка, че крайните /служебно мотивирани/ потребители на подобни анализи: българските топ-десижънмейкъри, не обръщат внимание на чужди становища. В епохата на шоу-политиката на мода са дирижираните медийни изяви, пресиращи ежечасно изпадналите в перманентен стрес поданици; при един авторитарен режим техният брой е силно ограничен /лесно може да се изчиси по формулата 1+2: Едноличен Началник и двама васали-Финансист и Полицай/.
Но винаги е имало умни и проницателни читатели, които не приемат безалтернативните сценарии. На тази интелигентна публика разчитам, за да се поддържа огъня на публичните спорове. Особено, когато от тях зависи какъв избор може да направи една малка и традиционно зависима нация като българската, когато нейният общ дом-Европа, е пред разпад...

* * *

Дълговата криза в ЕС и САЩ и рисковете за националната сигурност на България /Дискусия около кръглата маса/

Организатори:

Фондация "Фридрих Еберт" - БЪЛГАРИЯ

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ)

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ, Секция "Социологически науки"

Дискусията около кръглата маса се проведе в Националния дворец на културата, зала 10, Град София, на 18 септември 2011 г.
от 10:00 до 13:00.
Модератор: Проф. д.ф.н. Кръстьо Петков

По-долу е публикувано резюме на дискусията около кръглата маса, състояла се на 18 септември, 2011 г. в НДК.
Резюмето е подготвено от гл.ас. Атанас Владиков. Същият информационен материал може да се намери на английската страница на блога на проф. Петков. Резюмето е изпратено на експерти от Европа и САЩ, които работят по темата за глобалната криза и в частност-на дълговите кризи.
Поради интереса към изказванията на панелистите и другите участници в кръглата маса, те ще бъдат публикувани на сайтовете на КНСБ и Фондация "Фл. Еберт" . Подготвя се и електронна публикация по темата.

Истините за хиперкризата в Гърция: дебатът продължава /Из пощата на блога на проф. Кръстьо Петков/

В пощата на моя блог се получи писмо от г-н Тасос Асимис, придружено от анализ на дълговата криза в Гърция, направен през пролетта на 2011 г.Публикувам и двата материала, защото ги намирам са интересни и съдържателни. Те отразяват "другата гледна точка"- на представителите на гръцкия бизнес и гражданското общество.
Г-н Асимис е един от тях. Запознах се с него по повод на моите ранни публикации за гръцката хиперкриза и възможните рефлексии върху българската икономика и банковия/финансовия сектор у нас. Имахме различия в оценките и прогнозите; уважавам обаче позицията на хора като г-н Асимис, който повдига завесата на невидимите спекулативни международни финансови сделки, осъществявани в продължение на десетилетия /неоповестени и до днес от медиите и анализаторите/.
Развръзката на гръцката финансова трагедия предстои. Страната е пред изолация; ЕС може да я изостави в един съдбоносен момент; съседите и /преди всичко България/ няма как да оградят своята финансово-икономическа и банкова система с желязна завеса, за да се предпазят от предстоящото крушение.
А може би има спасителен изход! Г-н Асимис загатва, че това е възможно. И е уверен, че последната дума ще има гръцкия народ. Разбирам и подкрепям неговата вяра!
Проф. Кръстьо Петков

Главоблъсканицата на Пол Кругман: как Еврозоната ще се измъкне от кризата?

Проф. Пол Кругман излезе в своя блог с кратък предварителен коментар за т.нар.спасителен план /"Draft eurozone proposal document"/, приет на срещата на лидерите на страните от Еврозоната.
Нобеловият лауерат предлага интересна главоблъсканица за политиците и експертите, които са се нагърбили с тежката мисия да намерят верен изход от една безизходна ситуация /виж превода на въпросния коментар/;
Аз лично нямам логичен отговор на сакралния въпрос, който поставя Кругман? А вие!

Финансиране на дефицита: три мнения по повод експертния форум за Пакт "Евро плюс"

Публикувам три писма, които изразяват интересни мнения на автори, които бяха поканени за участие във форума: “ПАКТ „ЕВРО ПЛЮС”: ПОЕТИ АНГАЖИМЕНТИ, ВЕРОЯТНИ РИСКОВЕ И ОЧАКВАНИ ЕФЕКТИ ЗА БЪЛГАРИЯ»

Мненията са на Никола Ников, проф. Димитър М. Иванов и В. Пацев.

„ПАКТ ЕВРО ПЛЮС: ПОЕТИ АНГАЖИМЕНТИ, ВЕРОЯТНИ РИСКОВЕ И ОЧАКВАНИ ЕФЕКТИ ЗА БЪЛГАРИЯ” /Експертен форум/

Форумът се състоя на 9 юли, 2011 г.
Организатор на експертния форум е Секция "Социологически науки" към Съюз на учените в България. Съорганизатор е Конфедерацията на независимите синдикати в България. Медиен партньор: „Търговски вестникъ”.
За участие в дискусията бяха поканени поименно група учени от академични институции, които през последните месеци са изразили в медиите и специализирани издания свои позиции по темата за Пакт „ Евро-плюс”.
По-долу помествам моите "Встъпителни бележки", както и формулираните въпроси за дискусия на експертния форум

Дълговата криза в Еврозоната: кой плаща сметката? Проф. Кръстьо Петков

След като публикувах няколко статии и коментари по повод на дълговата криза в еврозоната и последиците за българската финансова и банкова система, тази гореща тема продължи да бъде в центъра на икономическия дебат в Европа и САЩ. Но не и в България!
Защо мълчат икономическите и финансовите журналисти във водещите медии у нас? Защо прекъсна дискусията сред т.нар. пазарни фундаменталисти? Къде са БНБ и МФ в този критичен момент? Това са въпроси, които изглежда не интересуват българския политически "елит".Той /"елитът" / е зает са предизборни делници и протяжни празници.
Има и изключения: експерти от университетски среди и коментатори на малкото останали свободни медии, на които не е безразлично как кризата в еврозоната и прибързаното съгласие за присъединяване на България към Пакт "Евро плюс" ще се отрази на националните икономически и социални интереси. Техни виждания и писма ще намират място в блога с предимство!
По-долу публикувам писмо на мой колега, главен асистент, предизвикано от публикация във "Файненшъл таймс".На тези, които биха искали да се запознаят с гледната точка на един български финансов експерт за дълговата криза в Гърция, препоръчвам статията на Емил Хърсев, д-р ик.н.: "Еврозаговор в петък, след пет", публикувана във в. "Сега" /9 май, 2011 г./.

Pages