Фалити

Нещо гнило има в Банкленд!

проф. Кръстьо Петков

Светът реагира, България мълчи! Защо?

Алюзията, която правя с гениалното произведение на Уилям Шекспир, в случая е доста условна. Дания е малка европейска държава, а тук ще става дума за процес с планетарни измерения. Обозначих полето на действие като „Банкленд“, за да покажа, че територията, в която доминират глобалните банки, на практика е без национални граници. На външни ограничения и контрол не се поддават както успехите/печалбите, така и зараждащите се трусове.

След катастрофалната 2008 г. се задава нов верижен срив, който обхваща мега-банки от двете страни на Океана. Кои са те? Преди да ги изредя, ще се опитам да отговоря на въпроса от подзаглавието на настоящата статия: защо България мълчи? Възможни са няколко обяснителни хипотези за медийната тишина:

Масовите фалити: след бизнеса и домакинствата дойде ред на общините!

проф. Кръстьо Петков

 Още преди да е приключило първото тримесечие на финансовата 2016 г.,   в националния и местните бюджети се отвори нова черна дупка. Според официална информация на МФ, в над 30 общини са натрупани 213 милиона лева просрочени задължения. Съвкупният дълг се измерва с астрономическото число от 1,2 милиарда лева. Ситуацията е кризисна и изисква специално управление за преодоляване на надвисналия риск от тотален бюджетен срив.

Трябва ли да ни изненадва този обрат на събитията в сферата на публичните финанси? 

За независимите експерти изненада няма. Още преди две години Съюзът на икономистите в България алармира МФ и правителството за надвисналата опасност (цитат от експертизата на СИБ, изпратена до МФ)

Кой прави избори, за да губи? /Интервю на Румен Овчаров/

Помествам в блога интервюто на бившия министър на енергетиката Румен Овчаров , публикувано във в. "Преса"- 16.4.2014 г., поради неговата актуалност и добре дозирана откровеност.

Вторият аргумент поражда въпрос, който бих задал в упор: "Румене, защо чак сега?" Имам предвид няколко истини, които опитният политик от БСП споделя публично едва днес, на петата година от икономическата криза и в навечерието на съдбоносните европейски избори:

Първо, за стратегически неизгодните договори с американските инвеститори. Бидейки живата история на постсоциалистическата енергетика, Румен Овчаров би трябвало да знае, че принос за тяхното сключване и услужлива подкрепа имат не само сегашното и бившето правителство, но и три предходни кабинета, в т.ч. и политици от БСП /която държеше ключови позиции -на премиер, вицепремиер и министър- при управлението на тройната коалиция през периода 2005-2009 г./. Премълчаването на този факт не е в полза на търсачите на истината- на цялата истина за многострадалната българска енергетика.

Второ, и частната търговия с тока не е от вчера. Нерегламентираният политически лобизъм в този свръхпечеливш бизнес - също! Така че т.нар. оптимизация на отрасъла, за която с основание апелира Овчаров, можеше спокойно да стане през мандата на тройната коалиция. Тогава държавата, т.е. данъкоплатците щяха да се обогатяват от свръхпроизводството на еленергия у нас, а не близки до партийните централи частни търговци;

Трето, Овчаров е прав и за предизборната шумотевица, която се вдига около ЕРП-тата и ултиатумите за отнемане на лицензите. Само че истината за енергоразпределителните дружества има и предистория, която не се споменава във въпросното интервю. Те бяха приватизирани още през 2004 г. от кабинета "Кобургготски", с подкрепата на депутати от БСП /независимо, че тогава тази партия беше в опозиция!/.Защо приватизацията стартира с разпределителната мрежа, а не с производството на еленергия е друг въпрос, на който не се дава отговор. Може би защото в продължение на години в бордовете на ЕРП-тата намираха подслон и препитание висши политици от всички партийни цветове, вкл. и от социалистическата левица;

Ексминистърът на енергетиката Румен Овчаров изнася потресаващи данни за финансовото състояние на държавните дружества в електроенергетиката. Натрупаните загуби са над 4 милиарда лева, което означава технически фалит /фактическият, счетоводният фалит, е въпрос на време/. В професионалната информираност на Румен Овчаров не бива да се съмняваме. Той внася яснота по една активно дебатирана тема в публичното пространство: кога ще рухне финансово електроенергетиката, вкарана в дълговия капан още в края на 90-те години - до или след евроизборите! Отговорът очевидно е: след тях! Но до сакралната дата остават само 35 дни...

Данните за натрупаните загуби -като размер и скорост, изнесени от опитния политик и вещ познавач на българския енергиен сектор, вещаят още един възможен сценарий, пряко свързан с очертаващия се фалит. Декапитализацията на енергийните дружества е обичайно/задължително условие за тяхната легитимна и евтина приватизация.

Възможен ли е такъв вариант на приватизация: хем да е без пари, хем да е законна?

Възможен е и още как! Справка- кримиприватизациите в близкото минало на Кремиковци, Химко, Горубсо, Нефтохим, Горубсо и още десетки други промишлени предприятия, чиито материални активи бяха подарени на частни и/или чуждестранни "инвеститори"-прекупвачи.

Така че Румен Овчаров е прав, когато съзира опасност от "последно изтупване на чувала" /виж интервюто по-долу/. Само че ЕРП-тата са малкия чувал, който е нарочен за изтупване / ако съда и организираната съпротива на бизнеса не парират спецакцията/; големият чувал е НЕК, с неговите милиардни активи.

Дали ще се случи операцията "Изтупване на енергочували", ще разберем след броени месеци. Ако се стигне до предсрочни избори, акцията може и да се отложи.

Апропо, бившият "Втори" в БСП задава логичния въпрос: "Кой отива на избори, за да ги загуби!" Отговорът е: по принцип- никой! Но от 17 години насам социалистите все губят парламентарните избори, независимо че два пъти излъчиха премиер, но с мандатодател ДПС. Ключът към предсрочни избори и сега е у двамата лидери на Движението: почетният Ахмед Доган и фронтменът Лютви Местан.

/Проф. Кръстьо Петков/

Дълговата криза в ЕС и САЩ и рисковете за националната сигурност на България /Дискусия около кръглата маса/

Организатори:

Фондация "Фридрих Еберт" - БЪЛГАРИЯ

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ)

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ, Секция "Социологически науки"

Дискусията около кръглата маса се проведе в Националния дворец на културата, зала 10, Град София, на 18 септември 2011 г.
от 10:00 до 13:00.
Модератор: Проф. д.ф.н. Кръстьо Петков

По-долу е публикувано резюме на дискусията около кръглата маса, състояла се на 18 септември, 2011 г. в НДК.
Резюмето е подготвено от гл.ас. Атанас Владиков. Същият информационен материал може да се намери на английската страница на блога на проф. Петков. Резюмето е изпратено на експерти от Европа и САЩ, които работят по темата за глобалната криза и в частност-на дълговите кризи.
Поради интереса към изказванията на панелистите и другите участници в кръглата маса, те ще бъдат публикувани на сайтовете на КНСБ и Фондация "Фл. Еберт" . Подготвя се и електронна публикация по темата.

Икономисти: Второто дъно на кризата предстои

Въпреки вълната на оптимизъм на международните борси, някои български икономисти припомнят, че второто дъно на кризата тепърва предстои и препоръчват на правителството да изготви втори антикризисен план, с който да насърчи бизнеса и потреблението в страната.

В момента финансовите пазари са нервни и се намират между страха и паниката, смятат група икономисти. Това създава допълнителни проблеми за реалната икономика на България, която не показва трайни признаци за излизане от кризата и нов растеж.

Икономистите не приемат оценките на действащите политици като това на финансовия министър Симеон Дянков, че България е стабилна и няма основания за ръст на безработицата и лихвите.
Обещанието за ново увеличение на минималната работна заплата през пролетта на 2012г. също се посреща скептично.

Дълговата криза в Еврозоната: кой плаща сметката? Проф. Кръстьо Петков

След като публикувах няколко статии и коментари по повод на дълговата криза в еврозоната и последиците за българската финансова и банкова система, тази гореща тема продължи да бъде в центъра на икономическия дебат в Европа и САЩ. Но не и в България!
Защо мълчат икономическите и финансовите журналисти във водещите медии у нас? Защо прекъсна дискусията сред т.нар. пазарни фундаменталисти? Къде са БНБ и МФ в този критичен момент? Това са въпроси, които изглежда не интересуват българския политически "елит".Той /"елитът" / е зает са предизборни делници и протяжни празници.
Има и изключения: експерти от университетски среди и коментатори на малкото останали свободни медии, на които не е безразлично как кризата в еврозоната и прибързаното съгласие за присъединяване на България към Пакт "Евро плюс" ще се отрази на националните икономически и социални интереси. Техни виждания и писма ще намират място в блога с предимство!
По-долу публикувам писмо на мой колега, главен асистент, предизвикано от публикация във "Файненшъл таймс".На тези, които биха искали да се запознаят с гледната точка на един български финансов експерт за дълговата криза в Гърция, препоръчвам статията на Емил Хърсев, д-р ик.н.: "Еврозаговор в петък, след пет", публикувана във в. "Сега" /9 май, 2011 г./.

Работата отива на зле

ВЛИЗАМЕ В ПЕРИОД ХАРАКТЕРЕН ЗА НАЙ-ТЕЖКИ КРИЗИ И СЛЕДВОЕННИ КАТАСТРОФИ

ФАЛИТИТЕ СА ВЕРИЖНИ, БИЗНЕСЪТ ЗАТВАРЯ ВРАТИТЕ

БУМЪТ НА КРЕДИТИТЕ ЗАПОЧНАЛ ПРЕЗ 2003 Г. И ПРИКЛЮЧИЛ 2008 Г. НАПРАВИ СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ДОМАКИНСТВА, ФИРМИ, САМОЗАЕТИ  ДЛЪЖНИЦИ. ОЩЕ ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ ЗАД ГЪРБА НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА, НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ БАНКИТЕ ЗАПОЧНАХА ДА ВДИГАТ ТАКСИТЕ И ДА ПРОМЕНЯТ ЕДНОСТРАННО УСЛОВИЯТА НА ВЕЧЕ СКЛЮЧЕНИТЕ ДОГОВОРИ, КАЗВА ОЩЕ ПРОФ. ПЕТКОВ

Професор Петков, каква е вашата оценка за социалната политика на правителството на ГЕРБ след една година управление?

Удряме камбаната за последен път, есента ще е късно!

Интервю на Мария Шахъмова, 09-07-2010

Защо връчихте писмото на президента? Какво искате да постигнете с този ход?

Писмото на групата експерти, подготвено под ръководството на проф. Димитър М.Иванов, има характер на тревожен, експресен и предупредителен сигнал до държавния глава - за опасностите и рисковете за България, които породи тригодишната финансово- икономическа криза:

  • Тревожен сигнал, защото ние сме силно обезпокоени от рязкото влошаване на макроикономическата и микроикономическата ситуация от пролетта на 2009 г. досега;
  • Експресен сигнал, защото бързината на реакцията е най-важното условие, за да се предотврати превръщането на кризата в дълготрайна рецесия и впоследствие - в трудно лечима депресия;
  • Предупредителен сигнал, защото отговорността за надвисналата националната икономическа и социална катастрофа ще падне върху управляващите. Някой трябва да ги стресне, да ги предизвика да действат, като приложат инструментите на рисковия мениджмънт. Със заклинания и алабализми, надуване на розови балони /от типа: „добре сме", „ние минаваме най-леко" и др./ няма да предотвратим бедствието.

И все пак: защо се обръщате към президента, а не към правителството и премиера?

Българската олигархия не дава нищо за ръста на брутния вътрешен продукт

На 4 юли се състоя дискусия по проблемите на заетостта, организираната от президента Георги Първанов.

В свое изказване на дискусията проф. Кръстьо Петков предложи НСИ да изготвя кризисна статистика. Според него е важно да има статистика на дълговете и статистика на фалитите.

20100704a.jpg

Той посочи, че българската олигархия не дава нищо за ръста на брутния вътрешен продукт, а според него, част от „сивата икономика" заслужава поощрителни мерки.

„Хем сме най-бедните, хем, обръщаме най-малко внимание на бедността", каза проф. Петков. Той предложи следващата дискусия, която организира президентството да е на тема „Бедност и социално изключване".

Предложението беше прието от държавния глава. (по информация на Агенция КРОСС)