Гърция

Гръцката драма и европейската перспектива: две допълващи се становища

Проф. Боян Дуранкев
Роберто Савио

Гръцката криза и поуките за бъдещето на ЕС

Демокрацията изглежда по-крехка от пазарите, а сегашните механизми на приемане на решения напомнят режими, дефинирани като недемократични или тоталитарни

в. Дума, 24. Юли 2015 , брой: 168 

Проф. Боян Дуранкев

Дълговата война: бойното поле и тихите фронтове

проф. Кръстьо Петков

Полето на бойните действия е ясно очертано: това е затъналата в дългове Гърция.  През последните шест месеца тя, предвождана от правителството на Сириза, прилагаше тактиката на активна самоотбрана; днес вече е окупирана страна, превърната във финансов протекторат на кредиторите. Как се стигна до този унизителен диктат е известно на публиката. Неизвестни все още остават важни факти от битките на тихите фронтове:

Къде е решението по гръцкия дълг?

Проф. Иван Ангелов - член-кор. на БАН

Статията е написана и публикувана в интернет на 12 юли 2015 г., т.е. преди решението на ръководителите от еврозоната по този въпрос

***

Решението е в неговото частично опрощаване и разсрочване на останалата част, съчетано с балансирана бъдеща бюджетна политика

В няколко статии до 26 юни тази година, застъпих следната позиция по гръцкия дълг:

Протекторатът "Елада" и неговите бедни съседи

проф. Кръстьо Петков

 

Защо ЕЦБ ще предоставя "секретни" кредитни линии на България и Румъния?

 

Събитията на третия ден след ултиматума

За лидерите на Еврогрупата този ден фиксираше крайният/последен срок, който поставиха пред Гърция, за да приеме чрез парламентарно гласуване и без каквито и да у поправки поредния пакет от "спасителни" мерки. Ултиматумът беше изпълнен - с цената на загубено от правителството на Сириза парламентарно мнозинство и сериозен разрив в управляващата коалиция.

Битката за еврото: междинна равносметка

проф. Кръстьо Петков

Шестмесечните преговори на правителството на Сириза с кредиторите, представени от т.нар. Еврогрупа, приключиха драматично в нощта на 12 срещу 13 юли, 2015 г. Финалът беше направо инфарктен, за което говорят бруталният език, предшестващ срещата на върха, както и безпрецедентният опит на Меркел и Ципрас да напуснат демонстративно масата на преговорите (според някои журналисти, този акт е бил спрян физически от Доналд Туск, който прегражда с тялото си пътя към изхода на канцлера на Германия и премиера на Гърция). Вероятно летописците на най-тежките преговори от раждането на ЕС и на еврозоната досега ще коментират и други любопитни подробности от вътрешните прения в Брюксел.

Българският дебат за гръцката криза:алтернативни гледни точки

проф. Кръстьо Петков

Обрат в преговорите или...

Както пише днес "Ню Йорк Таймс", в преговорите между т.нар. Еврогрупа и Гърция за първи път от месеци проблясва оптимизъм. След като часове преди ултимативиня срок, поставен от Брюксел, гръцкото правителство изпрати на председателя на Еврогрупата Йерун Дейселблум  детайлно предложение за обсъждане на срещата в неделя, гръцката позиция беше квалифицирана като крачка напред. Дори железният тандем Меркел-Шойбле започна да разсъждава доколко устойчив  е бейлаутът, наложен на Гърция през 2012 г.; макар и нюансирано, еврокомандирите от Берлин полуотвориха вратата за преструктуриране на гигантския дълг на тази държава, междувременно ловко преобърнат в полза на кредиторите и във вреда на редовите гръцки данъкоплатци. Същото послание, в по-категорична форма, изрази и Кристиан Лагард, която попадна под ударите на авторитетни критици заради "сгрешените" разчети на МВФ за гръцкия дълг и потенциала на икономиката в тази страна да създаде ресурс за неговото обслужване. Чуха се и гласове за оставка на Лагард.

Остеритетът преминава в агресивна отбрана!

проф. Кръстьо Петков

Такъв е изводът, който може да се направи въз основа на размяната на реплики в Еврогрупата след извънредната среща в Брюксел и публичните изявления на водещи фигури в Еврозоната. Какво друго може да означават: от една страна – ултиматумът, че извънредната среща на върха, насрочена в неделя, 12 юли 2015 г. е последна, т.е. какъвто и да е резултатът от нея, повече преговори по гръцкия дълг няма да има;от друга страна, еврокрацията постави на Гърция не един, а два крайни срока: до четвъртък да се даде конкретно предложение от гръцкото правителство за условията и параметрите на бейлаута; след неделя-всеки тръгва по своя, предопределен път.

Криза,експорт и растеж (интервю за Фокус)

проф. Кръстьо Петков

Износът на страната ни нараства, но той не е достатъчен, за да ни избави от тресавището на кризата

6 Юли 2015 | Агенция "Фокус"

Проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в интервю за Агенция „Фокус” по темата за плавното съживяване на икономиката, нивата на износа, инвестиционния климат и кризата в Гърция.

Фокус: Г-н Петков, до 2008 г. в България се забелязваше приток на чуждестранни инвестиции и растящо външно потребление. След началото на кризата именно това бяха основните проблеми в икономиката. От края на миналата година навлязохме в период на плавно възстановяване. Какви са нивата на износа към други страни в момента?

Проф. Кръстьо Петков: Добрата новина е, че износът към други страни, особено през първите четири месеца на тази година, започна стабилно да се повишава. Според НСИ е регистрирано увеличение с 12,8 % спрямо същия период на 2014 г., което като темп впечатлява. Общият ни износ за Европейския съюз и за трети страни достигна 14,6 млрд. лева, а на вноса- 16,8 милиарда лева.
Когато коментираме този позитивен тренд обаче, трябва да имаме предвид няколко неща, за да не изпадаме в необоснован оптимизъм и особено, да не допуснем грешката, която правят някои анализатори, обявявайки началото на изхода от кризата.

Провалът на остеритета в Европа!

проф. Кръстьо Петков

Такава би трябвало да е оценката, ако трябва да анализираме по-дълбоко и в близка перспектива  развоя на дълговата криза в еврозоната и сблъсъка на нейните аргитекти от Брюксел и Берлин  с  Гърция.

Сигурен съм, че неолибералните лобита в ЕС и у нас ще скочат срещу подобни оценки. Разбирам техните тревоги и разочарования, но не им съчувствам за бедата, в която изпаднаха след неделния референдум в Гърция (5 юли 2015). Всяка емпатия тук е неуместна!

Дотук лобистките мрежи и институциите на пазарния фундаментализъм направиха всичко по силите си, за да установят

нов дългов ред в обединена Европа и нейната елитна формация „Еврозона”:

Денят "OXI" : обратното броене приключи!

проф. Кръстьо Петков

 Гръцкият референдум е вече история! Легитимният резултат е в полза на "OXI" - т.е. "НЕ". Когато пиша настоящия коментар, СиЕнЕн  съобщава, че с "НЕ" , т.е. в подкрепа на призива на правителството на Сириза, са гласували 61% от участващите в националното допитане. Този конституционен акт може да стане повратна точка във взаимоотношенията между държавите вътре в еврозоната. Както и да сложи край на негласното правило, че последната дума във Валутния съюз има Германия, а не Еврогрупата ( една легитимно конструирана институция), или пък ЕК - с нейните правомощия на изпълнителна власт в ЕС! Каквито и ходове да се направят след нощта на Референдума от лидерите в Брюксел, ЕС и неговата елитна зона, обединяваща 19 държави, вече няма да са същите.

Страници