Гърция

Гръцката драма: поуки за България

проф. Кръстьо Петков

Статията е написана специално за БГНЕС!

На читателите на блога, които се интересуват от повече подробности за развитието на събитията и преговорите за преодоляване на дълговата криза в еврозоната и Гърция, препоръчвам да се запознаят с данните и анализите в прикачените файлове. По-конкретно:
- статистическите таблици за разпределението на задълженията на Гърция към кредиторите и отражението на мерките от пакета "Остерити" върху публичните финанси и жизнения стандарт;
- публикацията във в. Телеграф, която разкрива истинските подбуди за ултимативните/недемократични искания на преговарящите от т.нар. Тройка към правителството на Сириза;
- възможният/конспиративен вариант за изход от капана, който кредиторите заложиха на Гърция и за предотвратяване на фалит чрез връщане към драхмата, със златно покритие от Русия (информация на Газета.Ру , чиято достоверност предстои да бъде проверена)

К.П.

***

Вчерашният ден трябваше да донесе на Гърция, изпаднала в трудно лечима дългова криза, мъничко надежда за по-добро бъдеще. Трябва да сме супер-оптимисти, политически наивници или икономически некомпетентни хора, за да приемем , че именно такъв е резултатът от срещата „на върха” в Брюксел. Южната ни съседка остана да виси над пропастта, в която я тласнаха собствените й управници, натрупали непоносими заеми в периода преди 2009 г. Интервенцията, предприета впоследствие от т.нар. „Тройка” (ЕК,МВФ,ЕЦБ) остави Гърция в същата рискова поза – с тази разлика, че „спасителите” я държаха с една ръка, докато тя продължаваше да се люлее над страшната бездна. И така вече пета година.

Всъщност, на 22 юни в Брюксел лидерите на еврозоната изиграха поредния етюд на една бездарно режисирана драма. Първите епизоди от преговорите преминаха в обстановка на обреченост и послушание (от гръцка страна) по повод наложените условия от външните кредитори; зрителите проследиха с нарастваща тревога емоциите около частичния фалит през 2012 г.; после дойде кулминацията – след януари, 2015 г., когато на авансцената излезе правителството, доминирано от Сириза. Ужас! То се оказа несговорчиво и отгоре на всичко – радикално настроено срещу инициаторите на пакета „Остерити”, който беше наложен почти ултимативно на Гърция и върна нейната икономика години назад.

ДЕНЯТ НА ПЛАЩАНЕТО: ДИСКУСИЯ „ВАРУФАКИС-СТИГЛИЦ” НА ФОРУМ В ПАРИЖ /Проф. Кръстьо Петков/

***
Дебатът между двамата макроикономисти се състоя в рамките на годишната конференция на The Institute For New Economic Thinking (INET) в Париж на 9 Април, 2015 г. По-късно на същия ден Гърция трябваше да плати на МВФ 459 милиона долара. Въпреки пророкуванията , че тя няма да намери парите, което щяло да я постави принудително в състояние на фалит, преводът беше направен, а Кристиан Лагард и гръцкото правителство потвърдиха транзакцията.

Корпоративно зависими БГ медии побързаха да съобщят новината с оценката, че Гърция била клекнала пред кредиторите; дежурни неолиберални коментатори с нескрито удоволствие констатираха, че финансовият министър на Гърция Йоанис Варуфакис в крайна сметка се завърнал на позициите на европоцентризма.

Така ли е в същност?

От съдържанието и духа на изключително интересната размяна на въпроси, отговори и реплики между проф. Джоузеф Стиглиц и проф. Йоанис Варуфакис на парижкия форум не личи да има промяна в мисленето и стратегията на правителството на Сириза и неговите поддръжници-световно известни икономисти. Джоузеф Стиглиц не е сам-извънредно активни в защитата на финансово-икономическия суверенитет на Гърция през последните месеци бяха още нобелистът проф.Пол Кругман, проф. Джеймс Гълбрейт, проф. Дан Родрик, проф. Пол де Гро и мнозина други. А цяла група водещи икономисти излязоха с открито писмо във В. Гардиън: „Greece needs debts cancelled and growth” (21.1.2015).

Впрочем, убедете се сами какво са казали в деня „Х” за текущата обстановкка и бъдещите намерения инициаторите за нова финансова архитектура на еврозоната и техните консултанти и симпатизанти отвъд океана (линкът за видеозаписа на дискусията „Варуфакис-Стиглиц” е следният: https://www.youtube.com/watch?v=OY3Qxm6BoUI )

За улеснение на читателите на блога по-долу предлагам мой обзор на разговора между двамата макроикономисти.

***

Искът на Гърция за изплащане на репарации от Германия: казусът в Бундестага и мнението на експертите

Сайтът Keep Talking Greece публикува пълния текст на експертното мнение на екипа "Научно обслужване" към Бундестага, в което се посочват правните основания за гръцкия иск. Документът от 15 страници на немски език, както и коментарът на сайта Keep Talking Greece /на анлгийски език/, помествам в блога в прикачените файлове.

По всичко изглежда, че спорът между двете държави, членове на ЕС, ще бъде разглеждан оттук нататък не само в светлината на гръцкото и германското право, но и на международните правни норми и практики. На ход е Бундестагът, след като неговата група от експерти е връчила официално становище.

/Проф. Кр. Петков/

Дебатът за гръцкия дълг-Трета част: Първият пробив.Предстоят още!

Двадесет и четири часа след съобщението , че ЕЦБ спира кридитирането на гръцките банки, последва нов обрат: европейският трезор обяви, че разрешава на гръцката национална банка да използва 60 милиарда евро, за да окаже ликвидна подкрепа в сектора /близо 25 пъти повече от разрешението, което получи БНБ през лятото на 2014 г., за да спасява закъсали български банки/.

Прави се оказаха проф. Пол Кругман и Франсис Копола, които два дни преди това съзряха в първоначалното решение на ЕЦБ тактическа маневра и обявиха, че основанията за оптимизъм остават.

Така на втората седмица след своята изборна победа Сириза и правителството на Гърция направиха първия малък пробив в отбраната на остеритета, базирана в Берлин и Брюксел. Следват още! Вероятно ще ги научим с приближаването на сакралната дата 28 февруари, 2015 г., или непосредствено след нея.

Успехът на неуморната двойка държавници от ново поколение "Ципрас-Варуфакис" би трябвало да е сигнал и за политическите лидери в България и останалите страни от зависимата европейска периферия. Докога ще се оставят да бъдат третирани като втора и трета категория партньори в ЕС? Време е да консолидират своята позиция и да поискат цялостно преразглеждане на европейската финансова архитектура, построена върху гнилия остеритетен фундамент.

Гръцкият пример има общоевропейско значение. А вероятно и глобален ефект. От САЩ вече се чуват гласове за окончателен отказ от Машингтонския, несъстоял се, консенсус. Време е за сериозен дебат между всички държави, членове на европейкщата общност. Политическият дебат е сериозно улеснен от обмена на алтернативни мнения в международната общност на достоверните икономисти.

Платформата за отказ от остеритета и промяна на условията за обслужване на външния дълг, предложена от Сириза, стана повод за нова вълна от публикации по темата. Част от анализите на световно известни автори помествам тук- като трета част от поредицата, посветена на гръцкия дълг. В тях се намират част от отговорите на въпроси, които са в центъра на вниманието на достоверната икономическа мисъл още от началото на кризата:

- Какъв е смисълът след 6-годишно стриктно спазване на правилата на остеритета /за сурови бюджетни ограничения/ - без да се постигне напредък - тази безплодна стратегия, наложена от богатия европейски Север на по-бедния Юг , да е валидна и занапред?;

-Защо демократична Европа допуска един огромен частен дълг да се трансформира в публичен; и да се стоварва върху плещите на данъкоплатците-какъвто е случаят с Гърция други страни?

-Как чрез свиващо се потребление ще се постигне икономическо оживление? Повече от половин десетилетие подобно чудо не се случва!

-Може ли да се вмени морална вина и отговорност на цял един народ, при положение, че свръхзадлъжняването е натрупано от националния политико-олигархичен елит, при ясното съзнание за ставащото от страна на МФИ и европейските лидери?

-Каква е международната легитимност на конструкцията "Тройка" /ЕЦБ,МВФ, ЕК/, която в противоречие с конституциите на суверенни държави и европейската правна уредба ултимативно налага антикризисни политики? При това, без да носи пряка отговорност за провалите?

Становищата на проф. Дани Родрик, проф. Джоузеф Стиглиц, проф. Пол.Кругман, проф. Джеймс Гълбрейт и други по темата за гръцкия дълг, остеритета и икономическата криза в ЕС се съдържат в публикациите по-долу. Те са заимствани от специализирани издания и социални/професионални мрежи (виж и добавените статии в прикачените файлове).

Приятно четене!

Проф. Кръстьо Петков

Six key points about Greek debt and the forthcoming election
Tim Jones 23 January 2015

Syriza vs. The Troika: What’s Going on in Greece
by Benjamin Studebaker

Дебатът за гръцкия дълг- Втора част: Надхитрянето започна!

Вчера /5.2.2015/ и през изтеклата нощ преговорната драма около гръцкия дълг навлезе в нова фаза: игра на надхитряне.

Така може да се определи "изненадващия" ход на ЕЦБ, която обяви, че не приема гръцки държавни облигации и по този начин лишава
гръцките банки от един от източниците им на финансиране. Според Франс прес това решение създава опасност от финансово задушаване на Гърция. Новината беше разпространена и в България-страна, в която гръцките банки държат 23 % от пазара.

***

Ето информацията по темата, публикувана от сайта Economynews.

" Банката /ЕЦБ/ престава да приема гръцки облигации като залог за отпускането на кредити. Така се спира преференциалният режим, който позволяваше на гръцки банки да вземат пари назаем от ЕЦБ с по-ниски гаранции от нормалните. Решението беше оповестено само няколко часа след като новият гръцки министър на финансите Янис Варуфакис заяви, че е провел "конструктивен" и "плодотворен" разговор с президента на ЕЦБ Марио Драги.

ЕЦБ е подложена на силен натиск по гръцкия проблем и трябваше да отговори на една липса, заяви днес главният икономист на ЕЦБ Петер Прат. Изявлението му в интервю за френския в. "Ле-з-еко" се отправят необичайно остри критични към европейските институции, отбелязва АФП.
"ЕЦБ бе принудена да поеме роля, която навлече силен натиск върху институцията. Ние поехме отговорностите си, за да направим така, че паричната ни политика да може да функционира. Става дума да се отговори на една липса, защото Европа не разполага с пригодни (за целта - бел. ред.) институции. Това обаче не означава, че сме удовлетворени от сегашното положение", заявява Прат.
Той отговори на въпрос за бъдещето на ЕЦБ в Тройка кредитори на Атина (МВФ, ЕК и ЕЦБ), създадена през 2010 година, за да подпомогне Гърция. Сега обаче този формат се отхвърля от новото правителство в Атина, където Тройката стана символ на строгите икономии.
"ЕЦБ не е страна в преговорите между Гърция и кредиторите й. Ние държим гръцки държавни облигации, купени на вторични пазар.
Позицията на ЕЦБ обаче е ясна: договорът ни забранява да вземаме каквото и да било решение, което би довело до финансиране на една държава чрез паричната политика", обясни Прат.

Агенция "Блумбърг" цитира свои източници, запознати с финансовото положение на Гърция, според които Атина може да свърши парите към 25 февруари и ако не се съгласи с предложените от кредиторите условия, ще трябва да излезе от еврозоната.

Решението на ЕЦБ да лиши гръцките банки от един от източниците им на финансиране, няма да се отрази негативно върху финансовия сектор на страната. Той остава напълно защитен, благодарение на други налични канали за ликвидност, съобщи гръцкото министерство на финансите, цитирано от Франс прес. Финансовото ведомство посочи в комюнике, че решението на ЕЦБ "поставя под натиск Еврогрупата (групата на министрите на финансите на страните от еврозоната) да постигне по-бърз напредък към сключване на взаимноизгодно споразумение между Гърция и нейните партньори" по бъдещето на гръцкия дълг и икономическите реформи на страната.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги след полунощ е разговарял по телефона с гръцкия премиер Алексис Ципрас, съобщава гръцкият сайт нюз.ин. Разговорът се е състоял непосредствено след като ЕЦБ реши да спре финансирането за гръцките банки, което крие опасност от финансов колапс на Гърция. Марио Драги е телефонирал на Ципрас, след като той се е завърнал от Париж в Атина, като го е уведомил за решението на ЕЦБ да не приема гръцки държавни облигации, като гаранция за рефинансиране на Гърция. Гръцкият премиер е казал на Марио Драги, че "той не може да отстъпи, тъй като е поел ангажимент пред гръцкия народ с дадения му от него мандат, който представлява база за водене на преговори от страна на правителството с европейските партньори".

***

Решението на ЕЦБ предизвика вълна от коментари в Туитър и персоналните блогове на водещи икономисти и коментатори по света. Техните достоверни анализи заслужават далеч по-голямо внимание от прибързаните, често поръчкови коментари в консервативните медии, контроларани от мегакорпорациите.

Това е поводът в настоящата втора част от тематичната поредицата за гръцкия дълг, да публикувам в блога статии , получени от международната поща - чрез сайта Other news. Започвам с първите две:
1. На Франсис Копола, който задава въпроса каква е истинската цел на ЕЦБ?
2. На Проф. Пол Кругман, който определи решението като "Танз на Драги"

И двамата авторитетни автори съзират зад официалното съобщение скрити намерения:
-за тактическа игра от типа: " Докарай преговарящите до ръба на пропастта, за да предизвикаш развръзка";
-като натиск не толкова върху Гърция, а върху Германия;
-като отчаян опит да се спре верижната реакция за рапад на еврозоната.

Междувременно официалната медийна пропаганда и мълчанието на брюкселските институции по разгарящата се валутна война, която не е предизвикана пряко от преговорите с Гърция, са меко казано странни. Курсът на швейцарският франк спрявмо еврото вчера падна до безпрецедентно ниско равнище; датската крона се "отвързва" от еврото. Пазарите , а и поведението на икономическите агенти и потребители по отношение на новата криза с еврото са близки до паниката.
Валутната война засяга и България, която и в режим на Първичен съвет. Би трябвало БНБ и мФ да реагират на черезвичайната ситуация. Апропо, след като при учредяването на Валутния борд беше фиксиран твър курс на лева спрямо еврото, колко е сега реалният курс на българския лев?

Развръзката на двете войни-бълговата и валутната-предстои. Ще я научим непосредствено преди 28 февруари, когато изтича срока на споразумението по гръцкия дълг! А може би и по-рано. Но тогава новините ще са катастрофични!

Проф. Кр. Петков

Дебатът за гръцкия дълг- Първа част: Истината от първоизточниците

Два дни преди извънредните парламентарни избори в Гърция /25.1.2015 г/ в статия, публикувана от БГНЕС и поместена в моя блог, написах, че очакваната убедителна победа на Сириза ще постави началото на преразглеждане на цялостната финансова архитектура в ЕС. Което може да даде отражение и на глобалната финансова ситуация.

Една седмица след изборите става ясно, че новото гръцко правителство, водено от младия лидер Алексис Ципрас, е изправено пред изключително изпитание: да наложи своята програма от 9 точки, което изисква: първо, отказ от остеритета /сурови бюджетни ограничения, наложени от ЕК, МВФ и ЕЦБ под диктата на Берлин/; второ: да постигне ново, реалистично споразумение по дълга, като спази първото условие.

Би трябвало при срещите на Алексис Ципрас и финансовия министър Янис Варуфакис с лидерите на европейските институции, които се провеждат през тези дни, да надделеят икономическата логика и финансовите аргументи. Има крехки основания да очакваме, че промяната ще се случи. Същевременно, коментарите в консервативните/водещи медии в Европа и у нас показва, че неолибералните кръгове залагат на добре познатата пропагандна тактика: манипулативна обработка на общественото мнение, настройване на европейските данъкоплатци срещу опитите на гръцкото правителство за предоговаряне на условията за изплащане на непосилния дълг.

Когато пропагандно-идеологическата риторика измества политико-икономическата дискусия, най-добре е търпеливо да се изнасят в публичното продтранство фактите , свързана с историята и структурата на гръцкия дълг; и, което е по-важно- да се поддържа професионалния дебат между достоверните икономисти от целия свят, които застанаха в подкрепа на гръцката кауза.

Тази кауза не е само гръцка, а общоевропейска. Засяга както ядрото на еврозоната /клубът на богатите, доминирани от Германия/ така и "Европа на втора скорост" /средиземноморските държави от периферията на еврозоната/; и не на последно място- предрешава перспективите на "Европа на трета скорост" /новите страни членове на общността/. Техните икономики са още в преход и пострадаха най-много от глобалната криза и безмисления остеритет.

Това са съображенията, които ме мотивират да поместя в блога серия от тематични публикации,в превод на български език. В тях се осветлява истината за колапса на гръцката банкова система, срива на публичните финанси, изкуствено продизвиканата криза в социалната сфера и пазара на труда в южната ни съседка.

В първия пакет от публикации излезли най-напред в БГНЕС и сайта Гласове, включвам:

1. План на Сириза от 9 точки за излизане от кризата /Източник: БГНЕС/;
2. Отворено писмо на Алексис Ципрас до германския народ, публикувано във всекидневника "Ханделсблад" /преводът е поместен за първи път в Glasove.com/
3. Интервю на проф. Тома Пикети за гръцкия дълг във FranceSoir/преводът е поместен за първи път в Glasove.com /

Следват още публикации...

Проф. Кр. Петков

***

Ще доведе ли победата на СИРИЗА до нова глобална финансова архитектура /Проф. Кръстьо Петков/

Утрешната победа на СИРИЗА на парламентарните избори в Гърция не буди съмнение. Социологически агенции, стратегически центрове за политически анализи, приятели и недоброжелатели на формацията, предвождана от Алексис Ципрас, вече се питат каква ще е нейната преднина и дали ще е достатъчна, за да управлява сама.

Което е свидетелство за драматичен обрат в отношението на международната общност към феноменалното радикално движение, зародило се в южната ни съседка.

БГ икономисти подкрепиха призива за възстановяване на гръцката икономика /БГНЕС/

Препечатвам в блога информациите от 23.1.2015 г. на БГНЕС за :
- Манифеста на 35 световно известни икономисти, които апелират за опрощаване на гръцкия дълг;
- подкрепата на манифеста от група български икономисти;

В прикачен файл е даден и оригиналният текст на манифеста на английски език!

***

75% данък за богатите и излизане от НАТО иска СИРИЗА! (Платформа на СИРИЗА и коментар на Алексис Ципрас)

Investor.bg /01.06.2012/

* * *

Програмата на гръцката радикална левица включва още национализация на банки и пенсионни фондове и безплатно здравеопазване и образование

Това са част от встъпителните думи в предизборната програма на гръцката крайно лява коалиция СИРИЗА, която изненада всички със силните резултати на изборите, които се проведоха в южната ни съседка по-рано през май.
Мнозина очакват тя да спечели широка подкрепа и на предстоящите избори, насрочени за 17 юни.

Шок, тъга и гняв от самоубийството на площад „Синтагма” /А. Асимис/

„Не намирам друго решение за един достоен край, преди да започна да ровя в боклуците за прехраната си”. С тези думи в бележката си, пенсионираният аптекар обясни причините, довели до самоубийство.

77годишният, който шокира общественото мнение, решил да сложи край на живота си под тежестта на икономическите условия в сряда сутринта на площад „Синтагма” (Конституция) пред смаяните очи на минувачите.

В бележката, намерена у него, пенсионерът пише:

Pages