КНСБ

Никога не оставяй мозъка да почива! /Спомени на проф. Кръстьо Петков, публикувани в "Преса"/

Интервю, в което проф. Кръстьо Петков разказва за живота си, основаването на КНСБ, социологията и политиката, спомени на очевидец и участник за годините на прехода. Споделя също спомени и неизвестни факти от контактите си с различни политически лидери - Андрей Луканов, Иван Костов, Иван Татарчев, КНСБ, Любен Беров, Петър Дертлиев, Атанас Москов, Атанас Железчев и др.

«Защото България по конституция е социална държава, но де факто е неолиберална, антихуманна. Не виждаме ли, че сме си сбъркали дестинацията?!» - пита професор Петков.

 

Труд-овият юбилей: 75 години и 20 от тях ...

Днес се навършват 75 години от издаването на първия брой на ТРУД. Поводът е знаменателен! Нито един български всекидневник не е живял толкова дълго и не е имал такава бурна биография. Като гражданин, учен и синдикален лидер съм свързан с каузата на „Труд” почти тридесет години. Публикувал съм на страниците на вестника стотици статии. Вестникът беше единственото издание, което предостави страниците си за анализи на масовите критични настроения на работническата класа пред последното десетилетие от режима на Тодор Живков.

Бях и оставам приятел на всички главни редактори на „Труд” след 1982 г., както и на много от талантливите журналисти в редакцията. Затова не ми е безразлично, когато напоследък ме питат: ”Свърши ли ерата „Труд”? Този въпрос е първата причина да публикувам в блога настоящото есе.

Смъртта носи признателност, Жеко!

Пиша тези редове няколко часа след като във Виена пристигна жестоката вест за смъртта на д-р Желязко Христов. Над 100 синдикални лидери от Източна и Западна Европа станаха на крака, за да изразят своята почит към паметта на председателя на КНСБ. Водещият заседанието Михаил Шмаков нарече д-р Христов „силен и популярен лидер”, чиято смърт е голяма загуба за българското и европейското синдикално движение.

In Memoriam: Наследството на един социален инженер

Не можахме да си вземем довиждане, както си е редно и затова новината за смъртта на д-р Желязко Христов ме удари дълбоко.

Говорих за последен път с него в самото начало на май т.г., когато току що се беше върнал от изтощителна операция в Германия. Нямаше настроение, беше песимистичен относно антикризисните мерки на правителството. Бих искал даже да кажа, че чувствах, че бе дълбоко разочарован от собствената си болест, която тъкмо сега, в най-тежкия период на България - го бе извадила от битката.

Синдикатите да са по-шумни

Предстои възраждане на синдикалното движение

Синдикатите не бива да бъдат оставяни извън борда на националния дебат. Те трябва да намерят сили да присъстват и на политическата сцена, ако не ги канят, но без да загърбват лицето си на социален партньор и защитна организация. Това заяви за Информационна агенция КРОСС проф. Кръстьо Петков, лидер на ОБТ.

Специалистът, който е и бивш председател на КНСБ, ще участва на международна среща на профсъюзите във Виена, чиято тема е „Европа: 20 години от трансформацията. Какво следва", където ще участват представители на синдикати от Централна и Източна Европа.

Как създадохме КНСБ

Най-напред да уточня замисъла и жанра на моя разказ.

Реших да опиша събитията, актьорите и партньорите /приятели и опоненти/ от първата година в живота на КНСБ - като неин инициатор и ръководител, но и като социолог. Първата роля ми даде привилегията да бъда най-информираната личност в Конфедерацията; втората съхрани предимството на дистанциран анализатор на обществени ситуации и групови взаимодействия, както се изисква в занаята на всеки социален учен.