Криза

С настоящата политика не може да се излезе от кризата

проф. Кръстьо Петков

 22.12.2015

Съюзът на икономистите в България и Институтът за икономически изследвания на БАН организираха кръгла маса на тема “Европейската централна банка през ерата на Марио Драги”. Това заяви проф. Кръстьо Петков, предаде репортер на БГНЕС. Интересът на дискусията бе върху това как инструментите, които използва Марио Драги - количествените облекчения и нулевите (отрицателни) лихви по депозитите, както и други техники, се отразяват на икономиката и на възможностите за по-бързо излизане от кризата.

Дълг, бюджет и политическа без/отговорност

проф. Кръстьо Петков

Коментар по повод на задочен експертно-политически спор: "Борисов/Горанов-Орешарски"

 

Бюджет 2016 г. е одобрен от НС и законът вече  е публикуван в ДВ, но дискусията между експерти и на политическо равнище не спира.

Така ще бъде през цялата следваща година, защото в разчетите на МФ са заложени не един и два подводни камъни:

МВФ ПРЕДУПРЕЖДАВА: КРИЗАТА СЕ ЗАВРЪЩА!

проф. Кръстьо Петков

 

КОД ОРАНЖЕВ ЗА БЪЛГАРИЯ- Втора част

 

Строго погледнато, тя не си е отивала. Кратката стабилизация през 2010-2011 г., породила надежди за бърз изход и у нас, се оказа измамна. Първият урок, който следваше да бъде усвоен, предполагаше да се реагира навреме на задаващите се верижни рискове за националната икономика. Навреме, значи изпреварващо! Което не направиха нито кабинетът „Станишев“, нито нароилите се след него редовни и служебни правителства. Вместо да осъзнаят, че препоръчваната от ЕК и МФИ стратегия за овладяване на кризата, тип „Остерити“ (строги бюджетни ограничения), не върши работа и дори е проциклична, управляващите продължиха инерционно да се движат след събитията, оставяйки депресията и дефлацията да генерират трудно обратим икономически застой.

 

Държавата е без стратегия за развитие

Проф. Боян Дуранкев

 Интервю във в-к "Дума", 25. Ноември 2015

***
- Проф. Дуранкев, при миналия бюджет кабинетът си гласува 16 млрд. лв. заеми, сега - нови 5,8 млрд., а преди ден разбрахме, че МФ тайно е пласирало 50 млн. лв. дълг на външни пазари. Вашият коментар?


- И новият дълг, и останалите, за които се вземат внезапни решения без предварително обсъждане, свидетелстват за една краткосрочност в мисленето на правителствените финансисти и пълно незачитане на законодателството на държавата. Това са действия "на пожар", едно шофиране в голяма мъгла на къси светлини, когато трябва да се включат дългите...


- В тази връзка каква е оценката ви за обсъждания Бюджет 2016?

Бедността и неравенството съзнателно се възпроизвеждат

проф. Кръстьо Петков

 

Интервюто е поместено в седмичника "Минаха години" , 16.11.2015

***

Страна като България, където всичко е менте,  гъмжи и от професори-ментета. Проф. Кръстьо Петков със сигурност не е от тях. Уважаван икономист и социолог, университетски преподавател, деен общественик и основател на КНСБ, той е добре познат на българската публика. Затова винаги си струва човек да се вслуша внимателно в неговите анализи, становища и предложения. Особено пък в размирни времена като нашите…

Код оранжев за България!

проф. Кръстьо Петков

Икономиката върви от криза към разпад!

Статията е публикувана от БГНЕС, 11/11/2015

***

В икономическата теория има такова понятие: „разпад“ (disruption), с което се обозначава състоянието на несигурност и появата на ненадеждни доказателства за стабилност. И двете характеристики излизат наяве в навечерието на паника, която обсебва икономическите агенти. Последната фаза е хаосът на пазарите, продължаващ с години.

Привеждам това определение, за да направя преход към  българската политико-икономическа ситуация. И още – да отправя чрез  настоящия експресен коментар предупредителен сигнал, че тя се придвижва неудържимо към онази граница, отвъд която връщането от хаос към равновесие е изключително трудно.

"Грешката" на Дянков

проф. Кръстьо Петков

И късното му прозрение...

 

От два дни финансовият министър и вицепремиер от първия кабинет на ГЕРБ (2009-2013 г.) Симеон Дянков шествува в българските електронни медии. В какво качество-засега не е известно! А може би ситуацията с бюджета и финансите става толкова напечена, че от МФИ са му подсказали  да се активира...

Бежанската вълна: предизвикателства за България

Проф. Владимир Чуков

 

Защо се стигна до бежанската вълна?

 

Огромният бежански поток е изключителен важен проблем за страните от ЕС. За да се оцени значимостта на това предизвикателство пред всички 28 страни-членки на съюза, за да се види дали не става въпрос за преекспониране на събитието или е реална заплаха, е необходимо да се направи сравнителен анализ на подобни бежански вълни в Европа през последните няколко десетилетия. Сравнителната рамка на подобни „големи преселения” към Стария континент в обозримото минало е най-добрият подход за преценка на ситуацията и инструментализация на ответните мерки, ако са необходими.    

 

Криза,експорт и растеж (интервю за Фокус)

проф. Кръстьо Петков

Износът на страната ни нараства, но той не е достатъчен, за да ни избави от тресавището на кризата

6 Юли 2015 | Агенция "Фокус"

Проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в интервю за Агенция „Фокус” по темата за плавното съживяване на икономиката, нивата на износа, инвестиционния климат и кризата в Гърция.

Фокус: Г-н Петков, до 2008 г. в България се забелязваше приток на чуждестранни инвестиции и растящо външно потребление. След началото на кризата именно това бяха основните проблеми в икономиката. От края на миналата година навлязохме в период на плавно възстановяване. Какви са нивата на износа към други страни в момента?

Проф. Кръстьо Петков: Добрата новина е, че износът към други страни, особено през първите четири месеца на тази година, започна стабилно да се повишава. Според НСИ е регистрирано увеличение с 12,8 % спрямо същия период на 2014 г., което като темп впечатлява. Общият ни износ за Европейския съюз и за трети страни достигна 14,6 млрд. лева, а на вноса- 16,8 милиарда лева.
Когато коментираме този позитивен тренд обаче, трябва да имаме предвид няколко неща, за да не изпадаме в необоснован оптимизъм и особено, да не допуснем грешката, която правят някои анализатори, обявявайки началото на изхода от кризата.

Страници