Криза

Денят «НЕ»: обратното броене започна ! (Част III)

проф. Кръстьо Петков

Правителството "Камикадзе"!

Публикуваното в блога видео "Дългокрация" дава обяснение  на въпроса: какво очаква Гърция, ако резултатът от Референдума в неделя, 5 юли, е отрицателен или положителен. Пропагандната война, която се разгоря през последните 24 часа в полза на кампанията "ЗА", като че ли предвещава победа на  проевропейските / неолиберални лобита в Гърция. Надделеят ли обаче привържениците на каузата "OXI" ("НЕ"), стартира ново изпитание: ще успее ли левият / граждански радикализъм, чиято вълна се надига в целия ЕС,  да наложи реалистично споразумение за обслужване на на безпрецедентния дълг на Гърция, като сложи край на остеритета. И така да сложи началото на серия от предоговоряния с Португалия, Испания,  Ирландия и други държави от периферията на континента.

Кризата в Гърция - дискусия в «Референдум»

проф. Кръстьо Петков

Дискусия в предаването Референдум на БНТ на 23.06.2015. Участват проф. Кръстьо Петков – председател на Съюза на икономистите в България, финансистът Любомир Дацов – бивш заместник-министър на финансите, проф. Георги Генов – декан на факултета “Международна икономика и политика” в УНСС, Георги Ангелов – старши икономист в Институт “Отворено общество”, и финансовият анализатор Емил Попов – председател на Фондация “Банки, инвестиции и пари”.

Растеж след криза в ЕС и България: чии прогнози са верни?

проф. Кръстьо Петков

Статията е публикувана във в-к "преса", 20.5.2015
***

През април Европейската комисия и МВФ излязоха с актуализирани прогнози за икономическия растеж, които привлякоха вниманието на медийни коментатори и политици по целия свят. Разбираемо е: за първи път от седем години в официални документи се появиха оценки като „трайно оживление”, „устойчив растеж”, „връщане към предкризисните равнища” и др. Изобщо, в глобалното пространство замириса на икономико-политически оптимизъм. С едно немаловажно уточнение:

оптимизмът е умерен и има защо:

симптомите за растеж са нетрайни е неравномерно разпределени между страните, защото са циклични, а не структурни. Що се отнася до темповете, с които напредват националните икономики, Кристин Лагард ги определи като „посредствени”- т.е. крайно недостатъчни, за да се постигне търсения обрат от застой към експанзия.

Пловдив с риск от свръхзадлъжнялост, твърдят икономисти /Topnovini.bg/

Автор:
Мариана Панчева
Четвъртък, 02.04.2015

Пред три сериозни риска е изправена Община Пловдив – риск от свръхзадлъжнялост, от отблъскване на инвеститори и от административна неефективност. Това сочи анализ на финансово-икономическата ситуация в Града под тепетата, изготвен от Съюза на икономистите в България. Изследването представи проф. Кръстьо Петков, ръководител на изследването.

ДЕФЛАЦИЯТА: ЗАЩО НИ СПОЛЕТЯ? КАК ДА Я ПРЕОДОЛЕЕМ? /Проф. Кръстьо Петков/

***

България е сред страните, в които не само експертите, но и населението разбират от инфлация. Политиците същоси научиха урока! След като лявото правителство допусна през 1997 г. хиперинфлационна криза, управляващите разбраха как да ни пазят от това бедствие. Леви и десни се кълнат в преданост към Спасителя: Валутен борд. И сляпо прилагат неговите правила.

Силни институции & инфраструктура = растеж /EconomyNews.bg/

***

EconomyNews.bg

08.10.2014

Преходът в България не е завършен – липсват институции, които да отговарят на новите условия на пазарна икономика и демократично управление. Тезата защити проф. д-р Митко Димитров, директор на ИИИ при БАН при откриването на международна конференция на тема: „Икономически растеж: Стимули и ограничители”, организирана от Института за икономически изследвания при БАН.

Стоп на взривното нарастване на дълговете на България! /Проф. Кръстьо Петков/

/Становището е публикувано в БГНЕС, 2014-07-17/

***

Умерен оптимист съм за изхода от сегашната изкуствено предизвикана криза в банковата ни система. За разлика от първата и втората финансови войни, ненапразно не ги наричам кризи, през 1990-1991 г. и 1996-1997 г., подстрекателите на сегашната няма да успеят да заметат следите си.

Защото имаме възможност да търсим намеса и подкрепа от европейски и други международни финансови институции, без да очакваме да се сринат съвсем нещата.

ГЕРМАНИЗАЦИЯТА НА ЕВРОПА И РУСИФИКАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана във в. "Преса" с незначителни съкращения и друго заглавие /2.7.2014/

***

В навечерието на евроизборите влиятелният „Шпигел” публикува статия, в която посочи България като потенциална заплаха за единството на ЕС! Защо? Заради тесните енергийни връзки с Русия, които превръщали малката балканска страна в „плацдарм за прокарване на интересите на Москва и за вбиване на клин между държавите членове на ЕС”.

Страници