Криза

Време е за смяна на поколенията в политиката и бизнеса /Интервю на проф. Кръстьо Петков/

Интервюто е дадено за сайта www.economymagazine.bg.
Публикацията в блога е на обновена версия

***

- Тази година е белязана с протести. През призмата на общественото недоволство как Ви изглежда България след 23 години преход към демокрация и свободна пазарна икономика?

Пенсионерите , кризата и зимата /Интервю с проф. Кръстьо Петков/

Интервюто е публикувано във в. "Минаха години"

***

Въпрос: Много експерти казват, че ни очаква тежка зима. От гледна точка на обикновения човек - в какъв смисъл тежка?

ГЛОБАЛНАТА РЕЦЕСИЯ И БЪЛГАРСКАТА ДЕПРЕСИЯ: КАК ДА Я СПРЕМ? /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е предадена за публикуване в "Преса4" 17.9.2013

***
Излиза ли светът от продължителната рецесия? Този въпрос занимава от няколко месеца политици и икономически анализатори. Отговорът не е еднозначен: зависи за кой регион говорими каква система за измерване нарастежа прилагаме. Оценката за развитите икономики ще е една, за развиващите се пазари - друга, а за т.нар. възникващи пазари в Източна Европа – трета. България ев последната група – страна загадка, с впечатляваща фискална стабилност (нисък бюджетен дефицит и външен дълг), но с темпове на икономически растеж, които са 8-10 пъти по-ниски от тези в предкризисния период.

Защо е така? И какво всъщност се случва в стопанската сфера у нас - пет години след началото на кризата? Към икономическо оживление и възстановяване на растежа ли отиваме, или пропадаме още по-надолу? Ще се спра на тези въпроси, започвайки от глобалната ситуация. И тъй като отстоявам становища, които диаметрално се разминават с анализите на доминиращата неолиберална доктрина, ще ползвам главно аргументи от международния политико-икономически дебат.

КРАЯТ НА ЕРАТА „ОСТЕРИТИ”! /Проф. Кръстьо Петков/

Развитите държави правят завой- към финансова политика на здравия разум! Ще ги последва ли България?
***

Статията е публикувана със съкращения във всекидневника "Преса" /31.7.2013/

Макроикономическите дисаланси: България е в групата на застрашените страни /Коментар на резултати от прегледа на Европейската комисия- Проф. Кръстьо Петков/

Вчера /10.04.2013/ Европейската комисия публикува резултатите от задълбочените прегледи, извършени за 13 държави членки, посочени в доклада за механизма за предупреждение от ноември 2012 г. като показващи признаци на макроикономически дисбаланси. По-долу помествам СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ, разпространено в Брюксел и на български език; в прикачените файлове са дадени двата документа на английски език: Мемо и Работен документ на проверяващия екип на комисията /Дълбочинен обзор за България/.

Логично е съдържанието на тези документи на ЕК да бъдат коментирани най-напред от българското правителство, за чието управление те се отнасят. Но то /правителството/ вече падна безславно след мощните граждански протести през февруари т.г.

Неговото второ издание: служебното правителство, назначено от президента, едва ли ще е заинтересувано да направи обективен анализ на констатациите и препоръките на ЕК, както и да формулира изводи и насоки във връзка с налагащите се от доклада на брюкселските експерти корекции в антикризисните политики и мерки. Моето впечатление, че този временен кбинет я кара по старому: без Дянков - по дянковски!

Остават независимите експерти -икономисти и финансисти- които със сигурност ще подложат на професионален дебат тревожния сигнал, подаден вчера към България от Еврокомисията. Въпреки витиеватият брюкселски език в прес-съобщението , за внимателния читател е ясно, че България е поставена в групата на застрашените страни: с поредица от трайни макроикономически дисбаланси, макар и оценени като " не прекомерни".

Моят коментар по-долу е анонс именно към онези специалисти, които биха се ангажирали с безпристрастни оценки на сигналния аналитичен доклад на Европейската комисия, в частта за България. Времето за реакция е кратко. Както се разбира от съобщението в Брюксел, на 29 май т.г.ще станат известни разработените от Комисията "широкообхватни политически препоръки за коригиране на съществуващите и предотвратяване на нови дисбаланси".

***
Позитивните оценки

1.Внимателното запознаване със стилистиката и текстовете на документите на Комисията показва, че тя се е стремяла да отдаде дължимото на групата от 11 страни,посочени като проблемни, т.е. с непрекомерни дисбаланси. Кризата в Европа нe утихва, дълговите проблеми растат, верижната реакция сред застрашените от фалит държави не е пресечена. Тежко е да се управлява в тази ситуация.

При това rменно ЕК е тази, която се подаде на натиска на тандема "Меркози" да въведе принудително неолибералния "остерити" пакет /жестоки бюджетни ограничения/ в почти всички страни, членове на ЕС.Тоест, Комисията, в координация с ЕЦБ и МВФ /т.нар. Тройка/ е съотговорна за проблемите, и е съпричастна към скромните засега постиженията на няколко национални правителства.

Това обяснява защо комисарят Оли Рен, зам. председател на Комисията, е изрекъл пред медиите следните общи/безсъдържателни фрази:
-"предотвратяваме макроикономическите дисбаланси и да създадем основа за устойчив растеж“,
- „Решителните политически действия на държавите членки и на равнище ЕС спомагат за възстановяване на баланса в европейската икономика. Остават обаче значителни предизвикателства: ще е необходимо време за справяне с дисбалансите, възникнали през десетилетието преди началото на кризата, които продължават да се отразяват върху икономиката“

2. В дълбочиния обзор за България предпазливо се отбелязват няколко позитивни резултати, свързани с динамиката на текущата сметка,на експорта и особено- съхраняването на финансовата стабилност /каквото и да значи това!/;

Рисковете и дисбалансите: къде сме ние?

>По макроиконономическите дисбаланси: на дъното на средняците. Външната позиция на България остава "високо негативна" , сочи Комисията. Това се дължи главно на развиващата се спирала на външната задлъжнялост.

Буквално до преди месеци финансовият шаман Симеон Дянков и неговият повелител премиера Борисов проглушиха ушите на соите поданици и на цяла Европа, че България е сред отличниците по финансова стабилност- наред с Германия, Дания, Швеция.. От проверката става ясно, че това не е така. Ако се вземат предвид вътрешната, в т.ч корпоративната задлъжнялост, неразплатените сметки на държавата към бизнеса, неусвоените европейски средства по оперативните програми и драстично спадналите ПЧИ, излеза, че сме сред рисковите стрени. При това констатацииите на Комисията не са се променили в положителна посока след предишната проверка през ноември 2012 г.

Значи, нещо е станало в този интервал от четири месеца. Всъщност, две неща се случиха: първо, пълно безхаберие на тандема "Борисов-Дянков" по отношение на препоръките на брюкселските експерти, направени миналата есен; второ, бунт на гражданите, който помете правителството на държавата "отличник". Между едното и другото очевидно има връзка. Само че в анализите на Комисията тази тема не се коментира. Дали защо екипът на Барозу и този на сваления от власт премиер Борисов не са от една и съща политическа кохорта-ЕНП!Или бъркам!

> По дисбалансите на пазара на труда-България е сред слабаците!

Такъв е моят прочит на оценките, съдържащи се в "Дълбочинния обзор за България" /виж прикачения файл/. Какви са аргументите?

Първо, резкият скок на безработицата-удвояване за по-малко от четири години. Темпът на нарастване, а не само броят на изхвърлените от работа безпокои комисията. Апропо, този индикатор
беше почти на същото равнище и през 2012 г., но ефикасни мерки от страна на правителството така и не бяха взети.

Второ, структурната безработица. Експертите на комисията посочват, че у нас съществуват две паралелни явления: висока безработица и недостиг на квалифицирана работна сила. Този факт е известен още от 2009-10 г.

Трето, кризисно високи равнища на безработицата сред младежите и социално-слабите групи. Тук комисията е пропуснала да отбележи новия феномен-бързо растящия брой на хората без работа в предпенсионна възраст, след като през 2011 г. фамозният Дянков едностранно реши да вдига възрастта за пенсиониране;

Какво е пропуснала да забележат проверяващите?

За политическата дестабилизация в България-пряк ефект от олирен-дянковския "остерити" модел вече казах. Колкото повече остерите-толкова повече резност, безработица и криза. Това е изводът от тригодишните усилия на ЕК да наложи на страните членове на общността рецептата "Веркози". Резултатите са показателни: сред средняците са вече страни като Дания, Финландия, Швеция, сочени доскоро като пример.

Но в методологията и етодиката на брюкселските експерти, която ползват за идентифициране и анализ на макроикономическите баланси очевидно нещо куца. В общия доклад и обзора за България не се говори за - черните дупки в публичните финанси, причинени от корупцията и контрабандата; за криминализацията на икономиката; за данъчните измами и оголването на приходната част на бюджета заради рязкото намаляване на преките /особено корпоративните данъци/ в страните, нови членове на ЕС и т.н.

Тези "странни" липси ми дават повод да публикувам отново в блога статията "Дисбалансите проговориха", която написахме ис Рачо Петров преди една година /виж текста по-долу/. Както много други писания на независими експерти и ранни предупредителни сигнали на Сдружение ГЛАС, и нашата диагноза беше подмината от управляващите с пренебрежение.

Сега диагнозата се потвърждава. Частично- от ЕК. Изцяло - от финансово-икономическия колапс, надвиснал над България. Логично е да попитам: кой ще носи отговорността за некомпетентното управление? Само Дянков и слугуващите му пазарни фундаменталисти, които папагалски агитираха за доктрината "Остерити"!И дали събарянето на правителството на ГЕРБ, представено пред публиката като "доброволна оставка" и акт на държавническа отговорност е пълната и справедлива цена за един предсказан провал.

/Проф. Кръстьо Петков/

Банкрутиралият „експерт” Дянков /Проф. Кръстьо Петков/

На сайта на БГНЕС се появи информация, която съдържа оценки на бившия министър на финансите Симеон Дянков за състоянието на българската икономика /виж по-долу/. В свое изявление пред журналисти широко рекламираният „експерт” по международни финанси и антикризисни стратегии твърди, че намерил България „пред банкрут” и я спасил от очертаващата се катастрофа.

Реабилитация на Левия разказ /Петър Волгин/

Статията е публикувана във в. "Труд"

* * *

В началото на годината започнахме дискусионната рубрика "Новото ляво". Досега в нея излязоха текстовете на младия философ и граждански активист Станимир Панайотов - "Ново и ляво - политика на невъзможното", и на културолога проф. Ивайло Дичев - "Не искаме пакетни политически услуги". Продължаваме дебата със статия на известния журналист от БНР Петър Волгин. Тя е написана преди месец, но днес става още по-актуална в контекста на гражданските протести, които поставят под въпрос целия преход.

***

ГЛОБАЛНА КРИЗА - ЛОКАЛНИ СТРАТЕГИИ: ПОУКИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ! /Проф. Кръстьо Петков/

Бележки върху дискусията на Консултативния съвет на Социалистическия интернационал (Лисабон, 3-5 февруари, 2013 г.)

Би трябвало да е обратното: щом кризата е обща и поразява целия свят, стратегическите отговори следва да са еднопосочни и международно координирани. Но на практика не е така. Ако изключим форумите на Г-20 през 2009-2010 г., очертали препоръчителната рамка за противодействие на кризата, повечето региони и страни възприеха императива „Спасявайте се поединично!”:

Прозрение: 15 години по-късно експремиерът Софиянски се отрече от Валутния борд!

Препечатвам в блога информационен материал от сайта Фактор.бг, в който се резюмира тезата на експремиера Ст. Софиянски, изказана по Нова ТВ: Валутният борд пречи на българската икономика да излезе от кризата.

Това становище се застъпва от няколко години от цяла група независими експерти, обединени в сдружение ГЛАС. Дойде време политическият баща на Борда да прозре истината. Очаквам и неговият приемен родител -ексфинансовият министър на финансите от кабинета "Софиянски" - Красимир Ангарски, да се произнесе по темата, смятана за табу в публичните дискусии у нас!
Вижте и цялото предаване на Нова ТВ:

"България се нуждае от нов преход"

http://novanews.bg/news/view/2013/01/13/42577/%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D...

/Проф. Кръстьо Петков/

Страници