Криза

КРИЗАТА И НОВИЯТ РАСТЕЖ: ЗАЕТОСТ, ДОХОДИ И ДАНЪЦИ /Проф. Кръстьо Петков/

Българската ситуация в европейския контекст
---------------------------------------------------------------

Доклад, подготвен за конференция на тема: ”Кризата и новият растеж: заетост, доходи и данъци”, организирана от Съюза на икономистите в България
/13 март, 2012 г., София/

Р а з ш и р е н о р е з ю м е

Настоящият доклад е посветен на темата за новия растеж, която за съжаление рядко се дискутира в България. Доминиращият интерес на политиците и гравитиращите около правителството експерти е към поддържането на финансова стабилност-стратегия, на която се разчита да гарантира по-бързо и безболезнено излизане от икономическата криза. Този безалтернативен избор се корени в многогодишното придържане на българските десижън мейкъри към неолибералната парадигма която гласи, че при наближаваща криза, по време на рецесия и при търсене на изход от нея абсолютно задължителни са рестриктивните фискални правила: поддържане на нисък бюджетен дефицит-под 1%; безопасно равнище на външен дълг-под 60%; при паралелно драстично редуциране на преразпределителните функции на държавата под 40%. България безусловно се придържа и към трите изисквания.

Моят подход към взаимовръзката „криза-нов растеж” е принципно различен. В доклада аргументирам необходимостта от:
- категорично отхвърляне на неолибералната парадигма /на първо място за абсолютната дерегулация на пазарите/;
- разширяване и ребалансиране на пакета от антикризисни мерки, с ясен приоритет върху стимулите за здравословния бизнес, домакинските бюджети и вътрешното потребление.

Очевидно не съм първият икономист, който се обявява за смяна на курса. От 2008 г. досега многократно различни специалисти в областта на макроикономическата теория и финансите са обосновавали потребността от дългосрочна антикризисна стратегия. Съюзът на икономистите в България на свой ред предоставяше трибуна за сблъсък на конструктивни идеи и практически препоръки. Поредица от дискусии около кръглата маса на тази тематика организира и експертното сдружение „ГЛАС”.

Но инициативите на т.нар. достоверни икономисти, позоваващи се на здравия разум и историческия опит, съзнателно и последователно се пренебрегват. Тяхното влияние върху кризисния мениджмънт у нас е по-скоро символично. България беше и си остава неолиберална страна-каквато се формира още през 90-те години, следвайки програмите и инструкциите на МФИ при провеждането на пазарните реформи.

Това е причината, поради която в моето изложение на редица места се позовавам на доказателства, изводи и препоръки, взети от практиките на други страни от Европа, Азия и Латинска Америка, показали напредък в преодоляването на кризата и туширане на нейните негативни последици. В тези региони, за разлика от Източна Европа, все още вирее търсещата/алтернативна икономическа мисъл. Съзнателно не влизам в спор относно корените и причините за избухването на глобалната криза. Този въпрос не е изгубил своята актуалност и значение, но фокусът днес е върху намирането на най-добрите стратегии за изход. Концепцията за новия растеж е един от фундаментите на такава стратегия, подходяща и за българската ситуация.

Поради разбираемите ограничения относно обема на един встъпителен доклад, по-долу не засягам в подробности новите форми на корпоративно управление, секторното преструктуриране /напр. зелената икономика/, както и дискусията за явния и сенчестия финансово-икономически сектор. Тези тематични фокуси на макроикономическия дискурс неизбежно ще привлекат нашето внимание по-нататък.

ГОДИНИ НА КРИЗА, ГОДИНА НА РЕВОЛЮЦИИ /Проф. Кръстьо Петков/

/Международен обзор/

Времето за следновогодишни прогнози не е свършило. Още повече, че 2012-та е посочена в календара на маите като година последна за сегашния свят. А за бъдещия?

Тук очакванията на професионалните футуролози варират драстично: от инерционен оптимизъм до разтърсващ апокалипсизъм. Но контекстът, в който се тълкуват прииждащите събития, е доста сходен. Почти всички пророци виждат Новия свят през призмата на три глобални явления: КРИЗАТА, ПРОТЕСТИТЕ И ГЕОПОЛИТИКАТА.

Новогодишни равносметки и прогнози: какво преживяхме през 2011 и какво ни очаква през 2012 г.?

Коментари на независими експерти

В навечерието на 2012 г. получих интересни коментари и анализи от читатели на "Блог на проф. Кръстьо Петков". Отделно по електронната поща ми бяха изпратени мнения за изминали и предстоящи политически и икономически събития. Има и неподписани становища по горещи теми от българското всекидневие.
Изобщо, открито и анонимно в социалните, интернет базирани мрежи, кипи оживен дебат. За мен той е поучителен, независимо, че част от застъпените позиции изглеждат крайни и неприемливи, други отчайващо скептични, трети-с явни симптоми на наранена интелектуална гордост.Но както се знае, до Истината се стига по различни пътища.
Публикувам част от коментарите- като прелюдия към подготвяната от мен статия "Години на криза-година на революции". Статията ще бъде публикувана в блога след новогодишните празници.
Проф. Кръстьо Петков

РАЗПАДЪТ НА ЕВРОЗОНАТА! /Проф. Кръстьо Петков/

Подтикът да напиша настоящото обширно есе е една поръчка от европейска фондация да представя накратко: как гледат българите на кризата в Гърция и Еврозоната и на идеята за засилване на икономическата координация в общността. Подготвих исканите шест страници, за което се наложи да прегледам значително количество български и чуждестранни коментари. После реших да публикувам своите записки, придържайки се към един популярен жанр: социологическата есеистика. Направих го не само от съображения за достъпност на изказа, но и заради потребността от синтез на разнообразните мнения, които ползвам в анализа.
Давам си сметка, че крайните /служебно мотивирани/ потребители на подобни анализи: българските топ-десижънмейкъри, не обръщат внимание на чужди становища. В епохата на шоу-политиката на мода са дирижираните медийни изяви, пресиращи ежечасно изпадналите в перманентен стрес поданици; при един авторитарен режим техният брой е силно ограничен /лесно може да се изчиси по формулата 1+2: Едноличен Началник и двама васали-Финансист и Полицай/.
Но винаги е имало умни и проницателни читатели, които не приемат безалтернативните сценарии. На тази интелигентна публика разчитам, за да се поддържа огъня на публичните спорове. Особено, когато от тях зависи какъв избор може да направи една малка и традиционно зависима нация като българската, когато нейният общ дом-Европа, е пред разпад...

* * *

КАК БРАЗИЛИЯ ИЗБЕГНА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА, РЯЗКО НАМАЛЯВАЙКИ ГЛАДА /Jose Graziano da Silva/

Статията е съкратен превод от оигиналния текст, публикуван в "Other News"/11.11.2011/
Ако подобна статия се напише за българската ситуация, подходящото заглавие би било "Как България не избегна икономическата криза и увеличи глада".Бразилските национални водачи от движението на Лула да Силва намериха своята успешна национална траектория за преход, икономически просперитет и ограничаване на бедността.
Ние, българите, имаме кръвна връзка със сегашния държавен глава на Бразилия Вилма Русеф, но извън ритуалните разговори с нея при неотдавнашното и посещение у нас, не чухме да сме заимствали опит, да сме договорили ноу-хау и ресурси за насърчаване на българския растеж и намаляване на българската бедност. За сметка на това се прочухме в Европа и света, прилагайки "уникалната" програма на тандема Дянков-Борисов: "Чрез мизерия към растеж"/Проф. Кръстьо Петков/

Българското медийно парти /Доц. д-р Димитър Стефанов /

Публикувам статията на Доц.д-р Димитър Стефанов, преподавател в Стопански факултет на СУ "Кл. Охридски" , излязла преди това в сайта "Медиапул".За един ден статията е видяна от над 1600 читатели-факт, който сам по себе си говори за актуалността на темата. Моят първи кратък коментар е даден в края на статията...

-------------

ДО ГРЪЦКИ СЦЕНАРИЙ СЕ СТИГА НЕ САМО С ГОЛЕМИ РАЗХОДИ НО И МАЛКИ ПРИХОДИ /Веселин Пасев, д-р ик./

ДО ГРЪЦКИ СЦЕНАРИЙ СЕ СТИГА НЕ САМО С ГОЛЕМИ РАЗХОДИ НО И МАЛКИ ПРИХОДИ

Истината за протестите в Гърция: свободата на младите и зависимостта на медиите! /Писмо от Гърция/

Публикувам едно интересно писмо от г-н Асимис, който следи отблизо събитията в Гърция през последните две години и тяхното медийно отразяване в България. Моята досегашна кореспонденция с него, както и личният ни разговор по темата за причините за гръцката хиперкриза ме убедиха, че той е личност с ясна гражданска и професионална позиция и има критичен поглед към българските медийни и експертни коментари за причините, които доведоха Гърция до ръба на финансовия фалит. Отличното владеене на български език от г-н Тасос улеснява нашето пофесионално общуване.
Авторът на писмото поставя в упор два въпроса, които имат пряко отношение към политическата ситуация и свободата на медиите в България, Гърция и ЕС:
първо, движещите сили на масовите протести в Гърция не са класическите политически и синдикални организации, а гражданите, самоорганизиращи се в групи и движения за натиск върху политическия елит, олигархията, международните финансови и банкови институции-истинските виновници за безпрецедентната криза в южната ни съседка;
-недоволството на младото поколение се представя от повечето медии като неоанархизъм. Което е обяснено при очевидната корпоративна и елитаристка зависимост на вестниците и телевизиите. Факт, който вече среща съпротивата на протестиращите и неизбежно губи в конкуренцията със социалните мрежи /последните днес са територията на свободното слово, а не монополната преса и комерсиалните ефирни медии/;
Като че ли социалната революция в Европа припламва-този път водена от младото интернет поколение! Къде е то в България-това е стратегическият въпрос за съдбата на гражданското общество у нас?

Разнолика Америка: поглед отвътре! Проф. Кръстьо Петков

Моето три-седмично посещение в САЩ е четвърто поред пред последните 21 години.
През септември 1990 г. бях на 30-дневно лекционно турне във водещи американски университети;второто гостуване беше във връзка с придобилия известност "Царски бал в Ню Йорк", организиран от Августин Пейчинов в навечерието на 1992 г./тогава беше първата ми среща на живо с ексмонарха Симеон/;третото пътуване по покана на Държавния департамент се състоя в средата на 90-те години, когато група български политици бяхме на "study visit", за да се запознаем с местното управление.
След 15 годишно прекъсване съм отново отвъд океана-този път по покана от Университета в Илинойс/Урбана/, да говоря пред студенти и преподаватели за промените в нагласите и поведението на гражданите на ЕС-в контекста на разширяването и икономическата криза. Ангажименът ми е свързан с т.нар. цикъл "Distinguished lectures", провеждан от Центъра за Източна Европа, Русия и Евразия, с директор проф. Ричард Темпест.
Имах и поредица участия в специализирани семинари за студенти, изучаващи европеистика.Срещите и разговорите с тях бяха оживени,преминаваха в доста откровен тон и при неподправен интерес от страна на аудиторията. Принципно не се различаваха от беседите с мои студенти в България. И все пак, имаше нещо различно-американско и космополитно-в тематиката и фокуса на задаваните въпроси. Като прибавим и дългите разговори в семейства на българи от старата имиграция,с колеги от академичните среди, както и с политици и случайно срещнати граждани, у мен се оформи една пъстра и богата картина от впечатления за днешна Америка.
Позволявам си да ги споделя с читателите на блога, без претенции, че са достатъчно пълни и обективни. Както при всички аналитични рефлексии, субективният нюанс в оценките не може да се скрие.

МВФ предлага нова антикризисна крeдитна линия!

Ще се възползва ли България?

Вчера от щаб-квартирата на МВФ във Вашингтон разпространиха прес-съобщение за стартирането на нов-антикризисен инструмент "Precautionary Credit Line (PCL)".

България миналата година изпусна добър шенс да се възползва от ресурс за преструктуриране на икономиката и туширане на негативните последици от рецесията, предлаган чрез друга кредитна линия "Flexible Credit Line (FCL)" От нея се възползваха само Колумбия, Мексико и Полша. Позитивните ефекти за полската икономика са вече налице!

Страници