Медии

Социалните мрежи променят играта на българския медиен пазар

Красен Николов

 

В апогея на групата “Пеевски-Кръстева-КТБ“ 70% от вестникарите са били свързани с нея


Красен Николов, Медиапул,  16 май 2016 

***

Външното влияние в медиите, пораждащо политически и икономически зависимости, подкопава доверието в медиите и те загубват своята релевантност като средство за формиране на информирано гражданско общество, превръщайки се единствено в канали за пропаганда на частни интереси. Особено уязвима е пресата, която поради икономическата криза и конкуренцията на безплатните онлайн медии, се оказва обект на "политически инвестиции”. Такива са заключенията от проучване "Медии и политическо влияние", проведено от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и представено в понеделник.

Ценовата статистика и манипулативната журналистика

проф. Кръстьо Петков

Как в статия на "Монитор" прочетоха данните от статистическото наблюдение на потребителските цени?

Алегорично казано, както дяволът чете Евангелието. Такова е впечатлението, кето остава у всеки непредубеден читател,  що годе запознат със статитистическата наука, проследил сензационната новина от началото на седмицата: "Храните поскъпнаха 50 пъти за 20 години" (виж текста на съобщението в Приложение 1). Тази е причината да напиша настоящото антрефиле, след като предварително се запознах с вестникарското съчинение и впоследствие - с официалното Уточнение на НСИ по повод на медийните публикации (виж приложение 2)  Междувременно бях въвлечен в телевизионна дискусия по темата, която показа за сетен път, че медиите притежават огромна власт, когато поискат да внушат на публиката една или друга истина. Или пък -неистина, какъвто е случаят с поскъпването на цените.

Световната банка за България: преиначените послания

проф. Кръстьо Петков

Моята кореспонденция с мисията на СБ

Когато в края на май т.г. публикувах "Отворено писмо" по повод изявленията на г-т Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка за България, бях сигурен, че ще има реакция от неговия офис. Такава е практиката в тази международна институция,както и в МВФ - да демонстрират, че са отворени за диалог, дори когато  авторите на становища изразяват критични становища. Очакваното се потвърди: няколко дни след като моето обръщение към г-н Тожмпсън излезе в социалните мрежи, получих писмо от  офиса на банката в България. Ето пълният текст на писмото:

"Уважаеми г-н Петков,

Истината за протестите в Гърция: свободата на младите и зависимостта на медиите! /Писмо от Гърция/

Публикувам едно интересно писмо от г-н Асимис, който следи отблизо събитията в Гърция през последните две години и тяхното медийно отразяване в България. Моята досегашна кореспонденция с него, както и личният ни разговор по темата за причините за гръцката хиперкриза ме убедиха, че той е личност с ясна гражданска и професионална позиция и има критичен поглед към българските медийни и експертни коментари за причините, които доведоха Гърция до ръба на финансовия фалит. Отличното владеене на български език от г-н Тасос улеснява нашето пофесионално общуване.
Авторът на писмото поставя в упор два въпроса, които имат пряко отношение към политическата ситуация и свободата на медиите в България, Гърция и ЕС:
първо, движещите сили на масовите протести в Гърция не са класическите политически и синдикални организации, а гражданите, самоорганизиращи се в групи и движения за натиск върху политическия елит, олигархията, международните финансови и банкови институции-истинските виновници за безпрецедентната криза в южната ни съседка;
-недоволството на младото поколение се представя от повечето медии като неоанархизъм. Което е обяснено при очевидната корпоративна и елитаристка зависимост на вестниците и телевизиите. Факт, който вече среща съпротивата на протестиращите и неизбежно губи в конкуренцията със социалните мрежи /последните днес са територията на свободното слово, а не монополната преса и комерсиалните ефирни медии/;
Като че ли социалната революция в Европа припламва-този път водена от младото интернет поколение! Къде е то в България-това е стратегическият въпрос за съдбата на гражданското общество у нас?

Настъплението на петата власт. Какво става с четвъртата?

Един интригуващ въпрос витае от известно време в публичното пространство: Какво е бъдещето на традиционните медии на фона на мощното настъпление на информационните мрежи, базирани на интернет и мобилни технологии?

Технократите прогнозират, че съвременните дигитални инструменти в рамките на 1-2 десетилетия ще изместят старите източници на информация - вестници, списания, ефирни медии и др. Традиционалистите отговарят, че пространство за въздействие върху публиката чрез пресата и ефира ще има и занапред (населението застарява и не ще изостави наследените навици за потребление на новини).