Неформална икономика

МОТ – Женева пита, българското правителство мълчи! Защо?

проф. Кръстьо Петков

Коментарът е публикуван в БГНЕС, 27.7.2015

***

Поводът за запитването, което Международната организация на труда със седалище Женева отправя до българското правителство изглежда тривиален:

сигнал от името на Синдикат на самозаетите и неформалните работници „Единство” относно неспазването  на една женевските конвенции ( 177, 1996 г.). Въпросната конвенция регламентира надомната работа и е ратифицирана от България през 2009 г.

Български десант в МОТ – Женева!

проф. Кръстьо Петков

Формалните преговори за неформалната заетост

***
Втора седмица в щабквартирата на Международната организация на труда (МОТ) в Женева се провежда нейната Годишна сесия. Участват тристранните партньори (правителства, работодатели и синдикати) от над 150 държави. България е представена с пълна делегация – както е предвидено в устава. Има обаче още един критерий, по който се измерва влиянието на участниците в международните форуми: активност и принос в дебатите. По този показател България е в челото:

-Заседанията на два от ключовите комитети се председателстват от българи: на Комитета „Преход от неформална към формална икономика“ - Пламен Димитров; на Комитета за средни и малки предприятия и заетост“ – Зорница Русинова (зам.минитър-МТСП) . Лидерът на КНСБ изпълнява успешно тази функция втора година, защото МОТ е решила да проведе двуфазова сес ия, преди да излезе с официален документ и препоръки.
-Организациите на неформалните работници и самозаетите се представляват от Виолета Златева, която по съвместителство е и президент на източноевропейската мрежа „Home Net East Europe“, обединяваща надомници от 12 страни. Българката Златева е включена в делегацията на световната организация на жените от неформалния сектор WIEGO (със седалище в Манчестер). Друг европейски делегат от тази глобална структура, традиционно доминирана от Латинска Америка, Азия и Африка, няма.

Толкова по процедурната част на женевския форум. Имаме ли обаче ние, българите достатъчно основания да сме доволни от крайните резултати?

Надомните работници в България: светът знае за тях, държавата не ги забелязва! / Дейв Спунър, публикация в бюлeтина на WIEGO/

В Бюлетина на WIЕGO / Световна организация на жените, заети в неформалната икономика/ от август 2013 г. е публикувана статия на Дейв Спунър, посветена на българските надомни работници и тяхното национално сдружение. Помествам пълния текст на публикацията в блога,в прикачен файл, както и кратки извадки от нея на английски език, за улеснение на интересуващите се читатели.

Предполагам, че във връзка с публикацията ще възникнат въпроси: " Как да гледаме на явлението " неформалната заетос?" и "Защо България е обект на нарастващо внимание сред анализаторите и организаторите на самозаетите в този сектор?"

Дискусията по тази тема се води от почти две десетилетия. Предстои на годишния форум на МОТ през юни т.г. да се изработи стратегически документ за бъдещето на неформалната работа. Дебат се води и в ЕС. Което показва, че няма лесни решения...И още- че има шанс да се преодолее стереотипа в мисленето "Щом е неформална, заетостта е криминална!".

Разбира се, в неформалния сектор има и значителен криминален сегмент. Но той се контролира от икономическата мафия, а не от работния народ, който разполага с единствен капитал: човешкия-физически и интелектуален.

В условията на продължаваща икономическа криза, която дестабилизира системите на заетост, със сигурност може да се очаква международният дебат да доведе до преосмисляне на доминиращото/негативно отношение към неформалния сектор. Надомната работа, самонаемането, дистанционният труд и прочее традиционни и нови форми на икономическа активност, в която индивидът и семейството, малките общности са главни агенти, все повече се налагат като алтернатива на структурната/хронична безработица и несигурните форми на наемане в т.нар. официален сектор. Неформалността /информализацията/ все повече се възприема като перспектива и за нов икономически растеж, основан на разнообразие от форми на работа. Тези тенденции,очертали се в нововъзникващите пазари в Азия и Латинска Америка, проникващи и в Европа, вече се възприемат и като важен фактор в глобалната икономическа конкуренция.

В този контекст една малка по мащаби национална икономика, каквато е българската, има своите предимства. Те се състоят в следното:

-развит неформален сектор на заетост, в който преобладават легитимни форми, подлежащи на регулация и чрез КТ /например-надомната работа/;Потенциалът на заетост в тази ниша варира от 250000 до 450000 души, главно в периферните региони и големите градски агломерации;
-наличие на организирани мрежи на надомните работници, които предлагат различни форми на взаимопомощ,осигуряване и социална защита;
-интензивен обмен на опит с други страни от Източна Европа, в които неформалният сектор се разраства;

Българският феномен на надомните и неформалните работници - самоорганнизани вътре в страната, приети за водещ партньор в Югоизточна и Източна Европа, вече е известен по света. България е център на международната мрежа Home Net East Europe; предстои през юли в София да се проведе вторият конгрес на тази регионална организация, обединяваще 12 държави. Президент на организацията е българка- Виолета Златева .

Тези факти са в основата на моя отговор на въпроса : на какво се дължи интересът на WIEGO към нашия национален опит. Интересът е позитивен, анализът на Дейв Спунър е обективен и подчертано позитивен - препоръчващ трансфер на българския опит в съседни страни и региони.

Липсва обаче един важен елемент в цялата картина: българската държава. Във всички страни и региони, където се наблюдава експанзия на неформалната икономика, държавните институции играят активна роля - в регулациите, кредитирането, социалното осигуряване и социалната защита на неформалните работници. У нас този въпрос е оставен в прерогативите на представителните синдикати. Което не е перспективното решение на проблема.

Моето разбиране за синдикализма е, че организирането започва отдолу нагоре, че самоорганизацията е по-ефективна от централно инициираните кампании за членство. Анализът на Дейв Спунър е в тотвърждение на тази теза...

/Проф. Кръстьо Петков/

ДО ЛИМА И НАЗАД: ЕДНА ПЛАНЕТА – РАЗНООБРАЗИЕ ОТ СВЕТОВЕ /Проф. Кръстьо Петков/

***
Социологически пътепис

През лятото с проф. Ричард Темпест от университета в Илинойс- САЩ разговаряхме за глобалните протести. В интернет беше публикувана карта на света, на която бяха изобразени четири горещи точки: Египет, Турция, Бразилия и България. Попитах моя колега, известен специалист по история и културология, кое е типичното за тези размирни страни. „Една тенденция-различни сюжети”, отговори той.

Глобалното настъпление на неформалните работници

Проф. Кръстьо Петков се завърна от столицата на Тайланд, Бангкок, където взе участие в международна конференция на представители на 22 страни, посветена на неформалната икономика и възникващите пазари. Специално за Лайв Нюз проф. Петков предостави следния коментар:

Смятани доскоро за нискокачествена работна ръка, заетите в неформалната икономика излизат на авансцената-на трудовите пазари, синдикалните движения и дори политиката. Такъв е най-важният извод, който може да се направи от международния семинар, организиран в Бангкок от WIEGO , глобалната организация на неформалните работници със седалище в Лондон. В семинара взеха участие Виолета Златева, председател на Сдружение на надомните работници в България и проф. Кръстьо Петков, преподавател по Икономическа социология в УНСС. Двамата българи бяха единствените представители от Централна и Източна Европа в международния форум.

Индия 2011: Бумът на социалната / неформалната икономика - стратегия за преодоляване на бедността и за нов растеж на заетостта

Работещите в неформалната икономика в Индия са 93% от всички заети. Над 80% от
самонаетите и надомните работници са жени. Как се съчетава тази, доскоро смятана за архаична форма на труд, с модернизацията на икономиката и високите темпове на растеж, които демонстрира тази азиатска страна през последното десетилетие? Този въпрос беше в центъра на вниманието при неотдавнашното посещение на българска делегация в Индия.

Проф. Кръстьо Петков и Виолета Златева (Президент на Сдружение за развитие на надомното производство – България) посетиха Индия от 7 до 14 януари, 2011 г., по покана на Организацията СЕВА - Мрежа на надомните работници - жени в Индия.