нов растеж

КРИЗАТА И НОВИЯТ РАСТЕЖ: ЗАЕТОСТ, ДОХОДИ И ДАНЪЦИ /Проф. Кръстьо Петков/

Българската ситуация в европейския контекст
---------------------------------------------------------------

Доклад, подготвен за конференция на тема: ”Кризата и новият растеж: заетост, доходи и данъци”, организирана от Съюза на икономистите в България
/13 март, 2012 г., София/

Р а з ш и р е н о р е з ю м е

Настоящият доклад е посветен на темата за новия растеж, която за съжаление рядко се дискутира в България. Доминиращият интерес на политиците и гравитиращите около правителството експерти е към поддържането на финансова стабилност-стратегия, на която се разчита да гарантира по-бързо и безболезнено излизане от икономическата криза. Този безалтернативен избор се корени в многогодишното придържане на българските десижън мейкъри към неолибералната парадигма която гласи, че при наближаваща криза, по време на рецесия и при търсене на изход от нея абсолютно задължителни са рестриктивните фискални правила: поддържане на нисък бюджетен дефицит-под 1%; безопасно равнище на външен дълг-под 60%; при паралелно драстично редуциране на преразпределителните функции на държавата под 40%. България безусловно се придържа и към трите изисквания.

Моят подход към взаимовръзката „криза-нов растеж” е принципно различен. В доклада аргументирам необходимостта от:
- категорично отхвърляне на неолибералната парадигма /на първо място за абсолютната дерегулация на пазарите/;
- разширяване и ребалансиране на пакета от антикризисни мерки, с ясен приоритет върху стимулите за здравословния бизнес, домакинските бюджети и вътрешното потребление.

Очевидно не съм първият икономист, който се обявява за смяна на курса. От 2008 г. досега многократно различни специалисти в областта на макроикономическата теория и финансите са обосновавали потребността от дългосрочна антикризисна стратегия. Съюзът на икономистите в България на свой ред предоставяше трибуна за сблъсък на конструктивни идеи и практически препоръки. Поредица от дискусии около кръглата маса на тази тематика организира и експертното сдружение „ГЛАС”.

Но инициативите на т.нар. достоверни икономисти, позоваващи се на здравия разум и историческия опит, съзнателно и последователно се пренебрегват. Тяхното влияние върху кризисния мениджмънт у нас е по-скоро символично. България беше и си остава неолиберална страна-каквато се формира още през 90-те години, следвайки програмите и инструкциите на МФИ при провеждането на пазарните реформи.

Това е причината, поради която в моето изложение на редица места се позовавам на доказателства, изводи и препоръки, взети от практиките на други страни от Европа, Азия и Латинска Америка, показали напредък в преодоляването на кризата и туширане на нейните негативни последици. В тези региони, за разлика от Източна Европа, все още вирее търсещата/алтернативна икономическа мисъл. Съзнателно не влизам в спор относно корените и причините за избухването на глобалната криза. Този въпрос не е изгубил своята актуалност и значение, но фокусът днес е върху намирането на най-добрите стратегии за изход. Концепцията за новия растеж е един от фундаментите на такава стратегия, подходяща и за българската ситуация.

Поради разбираемите ограничения относно обема на един встъпителен доклад, по-долу не засягам в подробности новите форми на корпоративно управление, секторното преструктуриране /напр. зелената икономика/, както и дискусията за явния и сенчестия финансово-икономически сектор. Тези тематични фокуси на макроикономическия дискурс неизбежно ще привлекат нашето внимание по-нататък.

КАК БРАЗИЛИЯ ИЗБЕГНА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА, РЯЗКО НАМАЛЯВАЙКИ ГЛАДА /Jose Graziano da Silva/

Статията е съкратен превод от оигиналния текст, публикуван в "Other News"/11.11.2011/
Ако подобна статия се напише за българската ситуация, подходящото заглавие би било "Как България не избегна икономическата криза и увеличи глада".Бразилските национални водачи от движението на Лула да Силва намериха своята успешна национална траектория за преход, икономически просперитет и ограничаване на бедността.
Ние, българите, имаме кръвна връзка със сегашния държавен глава на Бразилия Вилма Русеф, но извън ритуалните разговори с нея при неотдавнашното и посещение у нас, не чухме да сме заимствали опит, да сме договорили ноу-хау и ресурси за насърчаване на българския растеж и намаляване на българската бедност. За сметка на това се прочухме в Европа и света, прилагайки "уникалната" програма на тандема Дянков-Борисов: "Чрез мизерия към растеж"/Проф. Кръстьо Петков/