Олигархия

РАЗДЕЛЕНАТА НАЦИЯ И ОБЕДИНЕНАТА ПЛУТОКРАЦИЯ / Проф. Кръстьо Петков/

"Опит за реконструиране на социопатичната стратификационна структура на посттоталитарното българско общество"

(Академично слово на проф. Кръстьо Петков, произнесено пред студенти и преподаватели от Европейски колеж по икономика и управление, Пловдив – 4 декември, 2013 г.)
***

Защо избрах тази тема за моето академично слово?

Единият отговор е тривиален: защото тя е с растяща социално-политическа и гражданска актуалност; при това не само за България, но и за цяла група страни от т.нар. постсъветско пространство.
Другата причина за избора е научна и е свързана с дисциплинарната област, в която протече моята академична кариера: социология и политическа икономия.
През последните три десетилетия не стихват споровете относно еволюцията на наследената социално-стратификационна структура от ерата на държавния социализъм. В каква посока се развива социално-класовата трансформация: към конвергенция със западния либерално-демократичен модел ( както се смяташе в началото на прехода), или към дивергенция? Моята теза е: посттоталитарната стратификационна структура у нас се формира в среда и се движи по траектория, които в социологическото познание се определят като девиантни.
Затова тук ползвам концептуалния апарат на социологията на отклоняващото се развитие и поведение. Имам предвид отклоненията от зададената в началото на реформите и приета за нормална конфигурация на социално- статусови позиции и групи.
Ще се позова и на още една причина за моя избор: нарастващото противостоене в българското общество, което вече излезе от латентната фазда и изби на повърхността във всекидневния живот. Свидетели сме на полярни състояния и нагласи в публичното поведение– от предусещане за нова нежна революция, до опасения от катастрофични сценарии.
Факт е, че българската нация и нейният граждански конструкт днес са дълбоко разделени! Едва ли има нещо по-предизвикателно и интересно за научен дебат от тази ситуация!?

РАЗДЕЛЕНАТА НАЦИЯ И ОБЕДИНЕНАТА ПЛУТОКРАЦИЯ: НАКЪДЕ ОТИВА БЪЛГАРИЯ? /Проф. Кръстьо Петков/

„Докога ще сме така разделени като нация”? – запита преди седмица журналист от социална медия. И продължи: „Има ли изход от тази безумна ситуация”? Моят кратък отговор беше, че вече сме „отвъд хребета”, откъдето връщането е изключително трудно, дори невъзможно – по мирен път. Що се отнася до изхода, такъв винаги има – стига да се намерят доброволци да го потърсят.

ПОЛИТИКОНОМИЯ НА ПРОТЕСТА: РАЗСЛОЕНИЕ, ВМЕСТО ЕДИНЕНИЕ /Проф. Кръстьо Петков/

2013 година ще остане в най-новата история като време, в което двукратно, но мимолетно, българската нация постигна единение: през зимата, когато стотици хиляди се надигнаха срещу непосилно високите цени на тока; през лятото, по повод на задкулисната номинация на Делян Пеевски за шеф на сигурността. После единството неизбежно се разпадаше.

Как да си обясним този феномен? Като типично български – твърдят коментатори; такива сме били от памтивека - всеки дърпа чергата към себе си! Има и друго тълкуване, от позициите на модерната политикономия. Тя ни учи да гледаме на обществената динамика от позицията на индивидуалните и груповите интереси: икономически и властови. Те винаги се намират в конфликт помежду си - явен и скрит.

ГРАЖДАНСТВЕНОСТ, КЛАСОВА БОРБА ИЛИ РИТАНЕ НА АТОВЕ – ВСЕ ЕДНО, СТРАДАТ МАГАРЕТАТА /Проф. Духомир Минев/

Представите за протестите

Предполагам, че високите изисквания на интелигентните протестиращи ще бъдат по-удовлетворени от заглавие звучащо примерно така: „Социалните структури на прехода и логиката на тяхното политическо действие”. Но горното заглавие по-добре отговаря на целите на материала - предизборно обсъждане на българската полит-икономическа джунгла, като се представят някои нелишени от основания хипотези относно протестите, които разтърсват ако не страната, то поне телевизорите.

РАЗПАД НА ДЪРЖАВНОСТТА И КРИМНАЛИЗАЦИЯ НА ВЛАСТТА /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана в седмичника
"Свободен народ" /3-10,2013 г./

***

В теорията на правото държавата се определя като система от обществени отношения и институции. Държавността, на свой ред, е състояние, което се изразява в подреденост и сигурност на живота на гражданите, обитаващи територията, конституирана като „държава”.

Pages