остерити

МВФ ПРЕДУПРЕЖДАВА: КРИЗАТА СЕ ЗАВРЪЩА!

проф. Кръстьо Петков

 

КОД ОРАНЖЕВ ЗА БЪЛГАРИЯ- Втора част

 

Строго погледнато, тя не си е отивала. Кратката стабилизация през 2010-2011 г., породила надежди за бърз изход и у нас, се оказа измамна. Първият урок, който следваше да бъде усвоен, предполагаше да се реагира навреме на задаващите се верижни рискове за националната икономика. Навреме, значи изпреварващо! Което не направиха нито кабинетът „Станишев“, нито нароилите се след него редовни и служебни правителства. Вместо да осъзнаят, че препоръчваната от ЕК и МФИ стратегия за овладяване на кризата, тип „Остерити“ (строги бюджетни ограничения), не върши работа и дори е проциклична, управляващите продължиха инерционно да се движат след събитията, оставяйки депресията и дефлацията да генерират трудно обратим икономически застой.

 

Дисекция на един продължаващ конфликт

проф. Кръстьо Петков

Резюме на интервюто на Янис Варуфакис в "Ел Паис"

Сайтът Zero Hedge препечатва от блога на проф. Янис Варуфакис пълния текст  на негово интервю, дадено пред испанското издание "Ел Паис". Интервюто се предхожда от кратък встъпителен коментар. Публикувам в блога и двете части на  тази изключително интересна информация, плод на една действително независима и актуална журналистика.

На читателите на блога предлагам кратко резюме на интервюто на Варуфакис. Смятам, че в него екс-финансовият министър на Гърция, следвайки въпросите на испанския журналист Клауди Перез, е направил

блестяща дисекция на конфликта между Еврогрупата и правителството на Сириза,

Писмо до премиера и финансовия министър на Гърция

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ /СИБ/
1000 София тел.: (+359 2) 987 18 47; 0878 871 847
ул.”Г.С.Раковски” № 108 e-mail: unieconom@abv.bg; bgeconomist.bg

София, 09.02.2015 г.

ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ
Н. П. АЛЕКСИС ЦИПРАС

КОПИЕ ДО:

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА
РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ
ПРОФ. ЯНИС ВАРУФАКИС

ПРЕЗИДЕНТА НА
СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ И ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ В ГЪРЦИЯ

ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕМИЕР,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Дебатът за гръцкия дълг- Първа част: Истината от първоизточниците

Два дни преди извънредните парламентарни избори в Гърция /25.1.2015 г/ в статия, публикувана от БГНЕС и поместена в моя блог, написах, че очакваната убедителна победа на Сириза ще постави началото на преразглеждане на цялостната финансова архитектура в ЕС. Което може да даде отражение и на глобалната финансова ситуация.

Една седмица след изборите става ясно, че новото гръцко правителство, водено от младия лидер Алексис Ципрас, е изправено пред изключително изпитание: да наложи своята програма от 9 точки, което изисква: първо, отказ от остеритета /сурови бюджетни ограничения, наложени от ЕК, МВФ и ЕЦБ под диктата на Берлин/; второ: да постигне ново, реалистично споразумение по дълга, като спази първото условие.

Би трябвало при срещите на Алексис Ципрас и финансовия министър Янис Варуфакис с лидерите на европейските институции, които се провеждат през тези дни, да надделеят икономическата логика и финансовите аргументи. Има крехки основания да очакваме, че промяната ще се случи. Същевременно, коментарите в консервативните/водещи медии в Европа и у нас показва, че неолибералните кръгове залагат на добре познатата пропагандна тактика: манипулативна обработка на общественото мнение, настройване на европейските данъкоплатци срещу опитите на гръцкото правителство за предоговаряне на условията за изплащане на непосилния дълг.

Когато пропагандно-идеологическата риторика измества политико-икономическата дискусия, най-добре е търпеливо да се изнасят в публичното продтранство фактите , свързана с историята и структурата на гръцкия дълг; и, което е по-важно- да се поддържа професионалния дебат между достоверните икономисти от целия свят, които застанаха в подкрепа на гръцката кауза.

Тази кауза не е само гръцка, а общоевропейска. Засяга както ядрото на еврозоната /клубът на богатите, доминирани от Германия/ така и "Европа на втора скорост" /средиземноморските държави от периферията на еврозоната/; и не на последно място- предрешава перспективите на "Европа на трета скорост" /новите страни членове на общността/. Техните икономики са още в преход и пострадаха най-много от глобалната криза и безмисления остеритет.

Това са съображенията, които ме мотивират да поместя в блога серия от тематични публикации,в превод на български език. В тях се осветлява истината за колапса на гръцката банкова система, срива на публичните финанси, изкуствено продизвиканата криза в социалната сфера и пазара на труда в южната ни съседка.

В първия пакет от публикации излезли най-напред в БГНЕС и сайта Гласове, включвам:

1. План на Сириза от 9 точки за излизане от кризата /Източник: БГНЕС/;
2. Отворено писмо на Алексис Ципрас до германския народ, публикувано във всекидневника "Ханделсблад" /преводът е поместен за първи път в Glasove.com/
3. Интервю на проф. Тома Пикети за гръцкия дълг във FranceSoir/преводът е поместен за първи път в Glasove.com /

Следват още публикации...

Проф. Кр. Петков

***

Световните протести: една уникална публикация /Коментар/

В края на м.г. в социалните мрежи се появи една уникална публикация на тема: "Изследване на Световната Протести 2006-2013" - изд. Columbia University and the Friedrich Ebert Stiftung.
Автори на анализа са Isabel Ortiz, Sara Burke, Mohamed Berrada, Hernán Cortés

В разпространетото съобщение от Ернан Кортес Saenz се посочва, че проектът за картографиране на протестите по целия свят (2006-2013) е реализиран в рамките на Инициатива за политически диалог на двете институции: Columbia University и Friedrich Ebert Stiftung - Office New York .

КРАЯТ НА ЕРАТА „ОСТЕРИТИ”! /Проф. Кръстьо Петков/

Развитите държави правят завой- към финансова политика на здравия разум! Ще ги последва ли България?
***

Статията е публикувана със съкращения във всекидневника "Преса" /31.7.2013/

БЪЛГАРСКИТЕ ПРОТЕСТИ: ЕСКАЛАЦИЯТА НА НАПРЕЖЕНИЕТО И СТРАХОВЕТЕ НА ВЛАСТТА /Проф. Кръстьо Петков/

Поглед отвъд парламентарната блокада
***
Неотдавна журналистът Джон О’Бренън написа в обзорна статия, публикувана на сайта “Open Democracy”, че събитията в България останали „извън радара” на международните медии. Разбираемо е защо: малка държава, ограничен пазар, периферна зона на ЕС. А и окървавените демонстрации в Турция и Египет, както и вълненията в Бразилия, затъмниха интереса към случващото се в българската столица.

ГЛОБАЛНА КРИЗА - ЛОКАЛНИ СТРАТЕГИИ: ПОУКИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ! /Проф. Кръстьо Петков/

Бележки върху дискусията на Консултативния съвет на Социалистическия интернационал (Лисабон, 3-5 февруари, 2013 г.)

Би трябвало да е обратното: щом кризата е обща и поразява целия свят, стратегическите отговори следва да са еднопосочни и международно координирани. Но на практика не е така. Ако изключим форумите на Г-20 през 2009-2010 г., очертали препоръчителната рамка за противодействие на кризата, повечето региони и страни възприеха императива „Спасявайте се поединично!”: