Пенсионна реформа

МИНИМАЛНИ ПЛАЩАНИЯ И МАКСИМАЛНИ МАНИПУЛАЦИИ

проф. Кръстьо Петков

Миналогодишният дебат и новогодишните очаквания

Изминалата 2015 година без съмнение ще остане в летописа на икономическите реформи като време на най-остри дискусии за доходите и разпределението на социалните тежести на кризата. Част от предложенията за промени бяха отхвърлени от парламента (законопроектът за преминаване от плосък към умерено прогресивен данък, внесен от ПГ на социалистите – същите, които шест години по-рано, бидейки управляваща партия, прокараха крайно дясното решение за регресивно данъчно облагане!) Други инициативи бяха отложени за по-добри времена (напр. идеята за реформиране на  втория стълб на пенсионната система,  създаден в услуга на частните пенсионни компании). В крайна сметка остана за реализация т.нар. малък пакет от  плащания:

Пенсионната реформа е управленски провал

Любомир Христов

Коментарът на Д-р Любомир Христов е публикуван в сайта "Гласове" /14.9.2015/

***

Промените в модела са основани на заблуда и подвеждане. И преди и сега две пенсии са по-малко от една. Бъдещите пенсии не бяха увеличени, а бяха намалени, защото се намалява броя на годините, в които ще ги получавате. Приетите през юли и публикувани през август поправки в Кодекса за социално осигуряване (КСО) засягат само пенсиите, идващи от ДОО, от социалните осигуровки и от бюджета. Въпросът е кой ще ги плати, откъде ще дойдат парите. Няма предвидено перо в бюджета. Тоест пенсиите са “увеличени”, но пари за това няма .

 

Пенсии, фондове и демографска криза

проф. Кръстьо Петков

Отлив от частните пенсионни фондове ще има, но няма да доведе до изпразване на ресурса им

18 Август 2015 | 16:36 | Агенция "Фокус"

За частните пенсионни фондове, какво трябва да знаем при избора за осигуряване в НОИ, както и данните на НСИ, че до 2070 година България ще се стопи с 2 млн. души, Агенция „Фокус” разговаря с проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите.

Фокус: Проф. Петков, малко над 2072 лв. е средната сума по индивидуалните партиди на хората, осигурени в универсален пенсионен фонд като от края на миналата година тя е нараснала със средно 32 лева. Освен като статистическа информация, какво значат тези числа за пенсионната осигурителна система?

Същинската пенсионна реформа тепърва предстои

проф. Кръстьо Петков

Интервю за Агенция Фокус,  27.7.2015

***

Една уважаваща себе си и стабилна пенсионна система започва с това

какви са доходите на работещите и колко са заети

 

За готвената пенсионна реформа и нейното гласуване на второ четене от парламента, Агенция „Фокус” разговаря с председателя на Съюза на икономистите проф. Кръстьо Петков.

Фокус: Проф. Петков, Народното събрание ще гласува на второ четене промените в Кодекса за социално осигуряване по предложения на Министерски съвет за промяна в пенсионната система. Ще постигнат ли те основните две цели, които Ивайло Калфин си е поставил - увеличаване на пенсиите и устойчивост, че пенсионната система ще донесе адекватен доход?

Ще проработи ли "новият" пенсионен модел след промените

Драгомир Драганов

Преди дни Народното събрание прие на първо четене т.нар. „пенсионна реформа“ - предложенията на правителството за промени в Кодекса за социално осигуряване. В свой коментар по Българското национално радио министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин аргументира промените, защитавайки тезата, че днешният пенсионен модел е неработещ, докато предложенията на правителството могат да гарантират стабилност на пенсионносигурителното законодателство в дългосрочен план – поне с хоризонт от 20-25 години.

Истината обаче е, че колкото неработещ е „днешният“ пенсионен модел, толкова неработещ ще е и „новият“ пенсионен модел. И следващият пакет промени в Кодекса за социално осигуряване ще бъде внесен в Народното събрание много по-скоро, отколкото всички си мислим. За това има най-малкото пет причини:

ИНВАЛИДИЗИРАНАТА НАЦИЯ: ЗАЩО СТИГНАХМЕ ДОТУК? /Проф. Кръстьо Петков/

татията е публикувъна във в-к "Преса" /16.4.2015

Една шокираща новина стресна народонаселението преди две седмици: инвалидните пенсии в България надхвърлили 900 хиляди, което означава, че над 12 % от българите били с доказани увреждания. Разбрали-недоразбрали, дежурни коментатори, яростни бизнесмени и форумци-самодейци „захапаха” поредната сензация. С което всяха смут сред и без това притеснената от периодични злополуки и системни насилия публика.
Има ли основания за тревога? Има и още как! Само че същинските причини не се крият там, където ги търсят странични наблюдатели и държавни експерти.

***

Страници