Почасово заплащане

КРИЗАТА И НОВИЯТ РАСТЕЖ: ЗАЕТОСТ, ДОХОДИ И ДАНЪЦИ /Проф. Кръстьо Петков/

Българската ситуация в европейския контекст
---------------------------------------------------------------

Доклад, подготвен за конференция на тема: ”Кризата и новият растеж: заетост, доходи и данъци”, организирана от Съюза на икономистите в България
/13 март, 2012 г., София/

Р а з ш и р е н о р е з ю м е

Настоящият доклад е посветен на темата за новия растеж, която за съжаление рядко се дискутира в България. Доминиращият интерес на политиците и гравитиращите около правителството експерти е към поддържането на финансова стабилност-стратегия, на която се разчита да гарантира по-бързо и безболезнено излизане от икономическата криза. Този безалтернативен избор се корени в многогодишното придържане на българските десижън мейкъри към неолибералната парадигма която гласи, че при наближаваща криза, по време на рецесия и при търсене на изход от нея абсолютно задължителни са рестриктивните фискални правила: поддържане на нисък бюджетен дефицит-под 1%; безопасно равнище на външен дълг-под 60%; при паралелно драстично редуциране на преразпределителните функции на държавата под 40%. България безусловно се придържа и към трите изисквания.

Моят подход към взаимовръзката „криза-нов растеж” е принципно различен. В доклада аргументирам необходимостта от:
- категорично отхвърляне на неолибералната парадигма /на първо място за абсолютната дерегулация на пазарите/;
- разширяване и ребалансиране на пакета от антикризисни мерки, с ясен приоритет върху стимулите за здравословния бизнес, домакинските бюджети и вътрешното потребление.

Очевидно не съм първият икономист, който се обявява за смяна на курса. От 2008 г. досега многократно различни специалисти в областта на макроикономическата теория и финансите са обосновавали потребността от дългосрочна антикризисна стратегия. Съюзът на икономистите в България на свой ред предоставяше трибуна за сблъсък на конструктивни идеи и практически препоръки. Поредица от дискусии около кръглата маса на тази тематика организира и експертното сдружение „ГЛАС”.

Но инициативите на т.нар. достоверни икономисти, позоваващи се на здравия разум и историческия опит, съзнателно и последователно се пренебрегват. Тяхното влияние върху кризисния мениджмънт у нас е по-скоро символично. България беше и си остава неолиберална страна-каквато се формира още през 90-те години, следвайки програмите и инструкциите на МФИ при провеждането на пазарните реформи.

Това е причината, поради която в моето изложение на редица места се позовавам на доказателства, изводи и препоръки, взети от практиките на други страни от Европа, Азия и Латинска Америка, показали напредък в преодоляването на кризата и туширане на нейните негативни последици. В тези региони, за разлика от Източна Европа, все още вирее търсещата/алтернативна икономическа мисъл. Съзнателно не влизам в спор относно корените и причините за избухването на глобалната криза. Този въпрос не е изгубил своята актуалност и значение, но фокусът днес е върху намирането на най-добрите стратегии за изход. Концепцията за новия растеж е един от фундаментите на такава стратегия, подходяща и за българската ситуация.

Поради разбираемите ограничения относно обема на един встъпителен доклад, по-долу не засягам в подробности новите форми на корпоративно управление, секторното преструктуриране /напр. зелената икономика/, както и дискусията за явния и сенчестия финансово-икономически сектор. Тези тематични фокуси на макроикономическия дискурс неизбежно ще привлекат нашето внимание по-нататък.

Икономисти: Второто дъно на кризата предстои

Въпреки вълната на оптимизъм на международните борси, някои български икономисти припомнят, че второто дъно на кризата тепърва предстои и препоръчват на правителството да изготви втори антикризисен план, с който да насърчи бизнеса и потреблението в страната.

В момента финансовите пазари са нервни и се намират между страха и паниката, смятат група икономисти. Това създава допълнителни проблеми за реалната икономика на България, която не показва трайни признаци за излизане от кризата и нов растеж.

Икономистите не приемат оценките на действащите политици като това на финансовия министър Симеон Дянков, че България е стабилна и няма основания за ръст на безработицата и лихвите.
Обещанието за ново увеличение на минималната работна заплата през пролетта на 2012г. също се посреща скептично.