преструктуриране

Дебатът за гръцкия дълг-Трета част: Първият пробив.Предстоят още!

Двадесет и четири часа след съобщението , че ЕЦБ спира кридитирането на гръцките банки, последва нов обрат: европейският трезор обяви, че разрешава на гръцката национална банка да използва 60 милиарда евро, за да окаже ликвидна подкрепа в сектора /близо 25 пъти повече от разрешението, което получи БНБ през лятото на 2014 г., за да спасява закъсали български банки/.

Прави се оказаха проф. Пол Кругман и Франсис Копола, които два дни преди това съзряха в първоначалното решение на ЕЦБ тактическа маневра и обявиха, че основанията за оптимизъм остават.

Така на втората седмица след своята изборна победа Сириза и правителството на Гърция направиха първия малък пробив в отбраната на остеритета, базирана в Берлин и Брюксел. Следват още! Вероятно ще ги научим с приближаването на сакралната дата 28 февруари, 2015 г., или непосредствено след нея.

Успехът на неуморната двойка държавници от ново поколение "Ципрас-Варуфакис" би трябвало да е сигнал и за политическите лидери в България и останалите страни от зависимата европейска периферия. Докога ще се оставят да бъдат третирани като втора и трета категория партньори в ЕС? Време е да консолидират своята позиция и да поискат цялостно преразглеждане на европейската финансова архитектура, построена върху гнилия остеритетен фундамент.

Гръцкият пример има общоевропейско значение. А вероятно и глобален ефект. От САЩ вече се чуват гласове за окончателен отказ от Машингтонския, несъстоял се, консенсус. Време е за сериозен дебат между всички държави, членове на европейкщата общност. Политическият дебат е сериозно улеснен от обмена на алтернативни мнения в международната общност на достоверните икономисти.

Платформата за отказ от остеритета и промяна на условията за обслужване на външния дълг, предложена от Сириза, стана повод за нова вълна от публикации по темата. Част от анализите на световно известни автори помествам тук- като трета част от поредицата, посветена на гръцкия дълг. В тях се намират част от отговорите на въпроси, които са в центъра на вниманието на достоверната икономическа мисъл още от началото на кризата:

- Какъв е смисълът след 6-годишно стриктно спазване на правилата на остеритета /за сурови бюджетни ограничения/ - без да се постигне напредък - тази безплодна стратегия, наложена от богатия европейски Север на по-бедния Юг , да е валидна и занапред?;

-Защо демократична Европа допуска един огромен частен дълг да се трансформира в публичен; и да се стоварва върху плещите на данъкоплатците-какъвто е случаят с Гърция други страни?

-Как чрез свиващо се потребление ще се постигне икономическо оживление? Повече от половин десетилетие подобно чудо не се случва!

-Може ли да се вмени морална вина и отговорност на цял един народ, при положение, че свръхзадлъжняването е натрупано от националния политико-олигархичен елит, при ясното съзнание за ставащото от страна на МФИ и европейските лидери?

-Каква е международната легитимност на конструкцията "Тройка" /ЕЦБ,МВФ, ЕК/, която в противоречие с конституциите на суверенни държави и европейската правна уредба ултимативно налага антикризисни политики? При това, без да носи пряка отговорност за провалите?

Становищата на проф. Дани Родрик, проф. Джоузеф Стиглиц, проф. Пол.Кругман, проф. Джеймс Гълбрейт и други по темата за гръцкия дълг, остеритета и икономическата криза в ЕС се съдържат в публикациите по-долу. Те са заимствани от специализирани издания и социални/професионални мрежи (виж и добавените статии в прикачените файлове).

Приятно четене!

Проф. Кръстьо Петков

Six key points about Greek debt and the forthcoming election
Tim Jones 23 January 2015

Syriza vs. The Troika: What’s Going on in Greece
by Benjamin Studebaker

Кой ще пострада най-тежко от преструктурирането на гръцкия дълг?Оказва се-България! Проф. Кръстьо Петков

Отговорът на този риторичен въпрос се съдържа в прогнозите на Моргън Стенли, които получих днес по интернет от Брюксел. Публикувам ги на оригиналния/английски език. От няколкото кратки съобщения става ясно, че:
-занапред Гърцея ще трябва да набира кредитен ресурс все повече чрез депозитите и печалбите, които нейните банки осигуряват на финансовите пазари в Югоизточна Европа;
-Гръцките банки ще свият още повече кредитните си операции в региона, заради вътрешните финансови/дългови проблеми;България ще бъде засегната най-много от стагнацията;
-всяка от страните, в които оперират гръцки банки /България, Румъния, Македония, Албания, Сърбия /и в по-малка степен-Турция и Полша/ е поставена в рискова ситуация заради дълговата и кредитната криза в Гърция/.
Когато през миналата година с група колеги от експертно сдружение ГЛАС предупредихме в поредица от статии да възможните негативни ефекти от гръцката хиперкриза и апелирахме за превантивни мерки, от БНБ и правителството, както и от приближени до банковия елит "експерти" бяхме обвинени в некомпетентност и пристрастност. Оказахме се прави- Гърция премина през процедурата "бейл аут" ; влезе в остър конфликт с водещите страни в еврозоната; в последно време се оказва, че не е в състояние да обслужва външния си дълг и разговаря за неговото преструктуриране.
Интересно каква ще е реакцията на МФ и БНБ сега, особено на фона на тревожните сигнали , подадени от "Морган Стенли". /Ще припомня, че подобна оценка беше дадена и през лятото на 2010 г. в официални изявления на МФИ, на които българското правителство не реагира адекватно/;