Протести

Кой клати властта в България? /Проф. Кръстьо Петков/

Четвъртък, 14 Февруари 2013 11:59 Автор Faktor.bg .inShare. 

Харизмата на Бойко залязва, само платени социолози и цензурирани медии крепят положението

Проф. Кръстьо Петков

Когато децата тръгнат, значи властта е загубила /Коментар на ситуацията във ВМЗ-Сопот от проф. Кръстьо Петков/

Публикувано в БГНЕС / 23.01.2013/

Съдбата на ВМЗ Сопот е предрешена и то отдавна преди 10-12 години, когато заради забавени реакции и липса на стратегия няколко правителства са допуснали флагманът на българското оръжейно производство да стигне до ръба на пропастта.

Но сценарият допусна действие едва сега при правителството на ГЕРБ, което има и мнозинството, а изглежда и шансът безпрепятствено да взима решения, за да осъществи "приватизация" по модела на БТК, на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали /ОЦК/ и на доста други предприятия, които бяха двигателите на българската индустрия.

ЧЕТВЪРТАТА ЗИМА НА БЪЛГАРСКИТЕ НЕДОВОЛСТВА! /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана в седмичника "Ретро" /14-21.8.2012/

* * *

Първа беше лукановата зима /българите негодуваха заради прекъсванията в електрозахранването и липсата на стоки от първа необходимост/; втората е виденовата /протестирахамасово заради хиперинфлацията/; третата беше при Станишев, когато еколозите и студентите окупираха пространството пред парламента, искайки възмездие заради убийства и корупция.

ТРИСТРАНКАТА УМИРА! ДА ЖИВЕЕ ДВУСТРАНКАТА! /Проф. Кръстьо Петков/

/Синдикалните протести отключват гражданско недоволство/

„Тристранката”, както е популярно да я наричат у нас, спря да работи през декември м.г. Институционалният блокаж се случва за втори път. През 1992-93 г. премиерът Филип Димитров минира социалния диалог, влезе в битка със синдикатите и я загуби. Сапьорът, взривил диалога сега, е министърът на финансите Симеон Дянков. Едва ли може да има съмнение, че неговата операция бе проведена след съгласуване с генерал Борисов.

ГОДИНИ НА КРИЗА, ГОДИНА НА РЕВОЛЮЦИИ /Проф. Кръстьо Петков/

/Международен обзор/

Времето за следновогодишни прогнози не е свършило. Още повече, че 2012-та е посочена в календара на маите като година последна за сегашния свят. А за бъдещия?

Тук очакванията на професионалните футуролози варират драстично: от инерционен оптимизъм до разтърсващ апокалипсизъм. Но контекстът, в който се тълкуват прииждащите събития, е доста сходен. Почти всички пророци виждат Новия свят през призмата на три глобални явления: КРИЗАТА, ПРОТЕСТИТЕ И ГЕОПОЛИТИКАТА.

Новогодишни равносметки и прогнози: какво преживяхме през 2011 и какво ни очаква през 2012 г.?

Коментари на независими експерти

В навечерието на 2012 г. получих интересни коментари и анализи от читатели на "Блог на проф. Кръстьо Петков". Отделно по електронната поща ми бяха изпратени мнения за изминали и предстоящи политически и икономически събития. Има и неподписани становища по горещи теми от българското всекидневие.
Изобщо, открито и анонимно в социалните, интернет базирани мрежи, кипи оживен дебат. За мен той е поучителен, независимо, че част от застъпените позиции изглеждат крайни и неприемливи, други отчайващо скептични, трети-с явни симптоми на наранена интелектуална гордост.Но както се знае, до Истината се стига по различни пътища.
Публикувам част от коментарите- като прелюдия към подготвяната от мен статия "Години на криза-година на революции". Статията ще бъде публикувана в блога след новогодишните празници.
Проф. Кръстьо Петков

ТАНЦЪТ НА СИНДИКАТИТЕ /Проф. Кръстьо Петков/

Ефектът на изненадата

Кой е предполагал, че железничарите ще вдигнат ефективна стачка, която продължава 20 дни, без изгледи за бързо споразумение? Допускал ли е някой, че месец след внушителната изборна победа на ГЕРБ, над 40 000 протестиращи пред парламента ще издигат искания за оставка на правителството? Или че зърнопроизводители ще направят десант в центъра на София със 170 от общо 3000 селскостопански машини, блокиращи кръстовища и гранични пунктове!

ПРЕМИЕРЪТ И ПРОТЕСТИРАЩИТЕ:ТОНОВЕ И ПОЛУТОНОВЕ В ОТКРОВЕНИЯТА НА БОЙКО БОРИСОВ /Проф. Кръстьо Петков/

Откакто започнаха протестите, честотата на гастролите на премиера Борисов в популярните медии скочи неколкократно. Какъв шанс за придворните бойковеди! Сега имат изобилна храна да предъвкват темата за неговата харизма и да адмирират откровения му, неповторим /и неустоим/ маниер на публично говорене.

ГЕРБ СРЕЩУ СИНДИКАТИТЕ: ЗА КОГО ЩРАКНА КАПАНЪТ? /Проф. Кръстьо Петков/

Нещо ново се случва тези дни в България: след четири годишна пауза синдикатите организираха два протеста наведнъж: стачка в БДЖ и национален митинг. И двете акции принадлежат към класиката на синдикализма: стачката е инструмент, който се ползва, за да се повиши преговорната сила /“bargaining power “/; националните демонстрации често са прелюдия към генерална стачка.

Събитията в навечерието

Истината за протестите в Гърция: свободата на младите и зависимостта на медиите! /Писмо от Гърция/

Публикувам едно интересно писмо от г-н Асимис, който следи отблизо събитията в Гърция през последните две години и тяхното медийно отразяване в България. Моята досегашна кореспонденция с него, както и личният ни разговор по темата за причините за гръцката хиперкриза ме убедиха, че той е личност с ясна гражданска и професионална позиция и има критичен поглед към българските медийни и експертни коментари за причините, които доведоха Гърция до ръба на финансовия фалит. Отличното владеене на български език от г-н Тасос улеснява нашето пофесионално общуване.
Авторът на писмото поставя в упор два въпроса, които имат пряко отношение към политическата ситуация и свободата на медиите в България, Гърция и ЕС:
първо, движещите сили на масовите протести в Гърция не са класическите политически и синдикални организации, а гражданите, самоорганизиращи се в групи и движения за натиск върху политическия елит, олигархията, международните финансови и банкови институции-истинските виновници за безпрецедентната криза в южната ни съседка;
-недоволството на младото поколение се представя от повечето медии като неоанархизъм. Което е обяснено при очевидната корпоративна и елитаристка зависимост на вестниците и телевизиите. Факт, който вече среща съпротивата на протестиращите и неизбежно губи в конкуренцията със социалните мрежи /последните днес са територията на свободното слово, а не монополната преса и комерсиалните ефирни медии/;
Като че ли социалната революция в Европа припламва-този път водена от младото интернет поколение! Къде е то в България-това е стратегическият въпрос за съдбата на гражданското общество у нас?

Pages