Работодатели

Национална бедност и управленско безсилие

проф. Кръстьо Петков

Темата за бедността продължава да привлича вниманието на експертите и специализираните институции-у нас и по света. Евростат редовно публикува резултати от своите сравнителни анализи за бедността в ЕС. Световната банка продължава кампанията си (доста едностранчива и манипулативна) за намаляване на крайната бедност, хвърляйки много усилия и ресурси, за да инжектира малко оптимизъм в обхванатото от апатия и социална резигнация човечество. Европейската комисия се тревожи, че целите й за рязко намаляване на бедността до 2020 г. са пред провал. Български специалисти и НПО периодично излизат с коментари и предупредителни сигнали, че бедността у нас вече се е превърнала в национална стигма.

ИНВАЛИДИЗИРАНАТА НАЦИЯ: ЗАЩО СТИГНАХМЕ ДОТУК? /Проф. Кръстьо Петков/

татията е публикувъна във в-к "Преса" /16.4.2015

Една шокираща новина стресна народонаселението преди две седмици: инвалидните пенсии в България надхвърлили 900 хиляди, което означава, че над 12 % от българите били с доказани увреждания. Разбрали-недоразбрали, дежурни коментатори, яростни бизнесмени и форумци-самодейци „захапаха” поредната сензация. С което всяха смут сред и без това притеснената от периодични злополуки и системни насилия публика.
Има ли основания за тревога? Има и още как! Само че същинските причини не се крият там, където ги търсят странични наблюдатели и държавни експерти.

***

Истини и неистини за смъртните злополуки /Коментар/

Поредната трудова злополука завърши със смъртта на група работници , ангажирани с разрушаването на хотел в "Слънчев бряг".

"Това е непредумишлено убийство от страна на работодателя", квалифицира трагичния инцидент Иван Нейков, бивш социален министър. И добавя, че в условия на криза шефовете пестели най-много от условия на труд.

Прав е г-н Нейков за пестенето. Но това е едната част от истината. Другата е, че БГ бизнесмените като правило правят икономии за сметка на наемните работници не само по време на криза,а при всеки удобен случай и от всичко - работно облекло, храна, заплати, осигуровки и т.н. Тоест, орязват с настървение социални плащания, които се полагат по закон или добри бизнес практики.

Кой се грижи за удобството и закрилата на замозабравилите се предприемачи и прави смъртните злополуки системна практика? (справка-загиналите в Горни Лом, Ораново и на много други места):

-Инспекциите по труда, които проверяват и регистрират нарушенията, но не санкционират достатъчно стого, вкл. със затваряне на обектите на самозабравилите се "предприемачи";
-Парламентарните лобита, които системно орязват социално-защитните клаузи в законите;
-Работодателските организации, които водят истинска война срещу всяко социално право на наемния труд;
-Синдикатите, които се опитаха неколкократно с кампании да спрат да спрат смъртната епидемия (престъпник от медийни кампании разбира ли!);
-Собствениците, които се крият при всяка трагедия.

Тези, последните, не са случайни фигури-олигарси, масони, политици и прочее бързо и криминално забогатели люде, които винаги намират (или купуват) политически и съдебен чадър, за да се измъкнат на сухо от местопрестъплението.

При такава ситуация не е чудно, че за първите месеци на 2015 г. смъртните трудови злополуки са скочили двойно. Тенденцията със сигурност ще продължи, в условия на пълна безотговорност и безнаказаност. И при растяща алчност и арогантност от страна на бизнесмени-довчерашни номенклатурчици, проповедници на "хуманния" социализъм и самозвани наставници на работническата класа!

Което впрочем личи от официалното "Становище" на изпълнителя на поръчката за разрушаване на хотелската сграда в комплекса "Слънчев бряг" (виж текста в прикачения файл).Написано с витиеват език, съдържащо излишни подробности за юридическата страна на договорите за изпълнение, завършващо с лицемерно съболезнование към близките на загиналите, въпросното становище показва другия свят на трудовото всекидневие- света на неистината.

И този път виновни за груповата смърт ще излязат ...работниците, проявили самоинициатива да продължат разрушителните операции! Така е, защото трагични инциденти като този в "Слънчев бряг" се случват в страна, където човешкият живот е обезценет до такава степен, че цената му е колкото една кирка и лопата-мъртвите оръдия на труда, с коиго си служат обречените да загинат!

/Проф. Кр. Петков/

Меморандумът за разбирателство и гневът на работодателите: какво се крие зад поредната анти-синдикална кампания? /Проф. Кръстьо Петков/

Меморандумът за разбирателство, подписан днес /13.12.2014 г./ между правителството и синдикатите, със сигурност ще остане в летописите на кризисния социален диалог в България.

ТРИСТРАНКАТА УМИРА! ДА ЖИВЕЕ ДВУСТРАНКАТА! /Проф. Кръстьо Петков/

/Синдикалните протести отключват гражданско недоволство/

„Тристранката”, както е популярно да я наричат у нас, спря да работи през декември м.г. Институционалният блокаж се случва за втори път. През 1992-93 г. премиерът Филип Димитров минира социалния диалог, влезе в битка със синдикатите и я загуби. Сапьорът, взривил диалога сега, е министърът на финансите Симеон Дянков. Едва ли може да има съмнение, че неговата операция бе проведена след съгласуване с генерал Борисов.

Тристранката: голямо надлъгване за малко пари

Спорът в т.нар. Тристранка за пенсионните пари продължава цяла година. За вдигането на възрастта за пенсиониране и/или на осигурителния стаж, като че ли различия няма. Въпросът е от кога да се случи и колко голям да се скокът. Но за това, кой да покрие допълнителните харчове по изпадналата в хроничен дефицит пенсионна система, социалните партньори буквално се хванаха гуша за гуша.

Обвиняват се взаимно в опит за диктат и нереалистични разчети, напускат масата на преговорите и пак се връщат. Станахме и свидетели на странни закани: ултиматум от работодателите, че ще се гмурнат в сивата икономика, ако се повиши осигурителната вноска/!/; изявление на премиера, че ако синдикатите стачкуват, щял да си подаде оставката!

Завинаги работещи - Завинаги бедни!

Уважаеми проф. Петков,

на сайта на в-к "Стандарт" излезе новината, че Правителство възнамерява да променя механизма за определяне на МРЗ, а именно МРЗ да стане между 125% от линията на бедността (като л.б. се определя с Постановление на МС и е 211лв. от 01.01.2010г), т.е. между 264 лв., от една страна, и 60% от СРЗ за страната (примерно, март/2010г СРЗ за страната е 636лв, тоест 382 лв.); Новината е публикувана на този линк

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-08-14&article=336410

Не може, когато издръжката на едно лице е 500 лева на месец, Правителството да обмисля задаването на критерии много по-ниски от тази сума. "Пригаждайки" отново механизма към ситуацията, ние ще "изкривим" още повече пазара на труда.