растеж

България е с традиционно нисък икономически растеж, няма дългосрочна икономическа перспектива

Проф. Боян Дуранкев

 

Интервю за агенция "Фокус", 22.7.2016
 

***

 Водещ: България да предприеме реформи в икономиката, които да гарантират ръст на производителността на глава от населението и дългосрочен икономически ръст. Това се посочва в анализ на рейтинговата агенция Fitch, която потвърди досегашния рейтинг на страната ни - BBB. Проф. Дуранкев, нека да кажем какво означава за страната ни този рейтинг?

Членството на България в ЕС повлия положително на икономиката ни

Проф. Христина Вучева

Статията е написана специално за  БГНЕС и публикувана  на 30.12.2015

***

 

Следващите редове са посветени на икономическите резултати през 2015 г. и намеренията за тяхното развитие през 2016 г. Така определена темата е много широка. В случая ще се ограничим и ще разгледаме тази част от икономическите процеси, чийто резултат се усеща пряко от хората. Това ограничение на темата цели да обърне внимание на тези икономически факти и проблеми, които са важни за гражданите, особено по отношение на техните доходи. Ще се направи опит да се отговори на два въпроса

 - първо, кои икономически събития и факти от 2015 г. указаха влияние върху нашия живот-пряко, или косвено;

- второ, ще донесе ли повече благосъстояние на страната ни предвиденото в общата финансова програма на 2016.

 

Бюджет - 2016 : стабилност без растеж!

проф. Кръстьо Петков

 

***

Е К С П Е Р Т Н О  СТ А Н О В И Щ Е

 

На Съюз на икономистите в България

Относно:

ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА

 Р БЪЛГАРИЯ ЗА 2016 Г.

 

Експертният екип на СИБ по публични финанси, след като се запозна с проектозакона за Държавния бюджет на Р България за 2016 г. , смята за необходимо да огласи своето становище по подхода, целите и разчетите в подготвения от МФ документ и да даде принос в предстоящите публични дискусии.

 

1. За подхода при подготовката на проектобюджета, средносрочната програми и  мотивите към предложения законопроект

 

Криза,експорт и растеж (интервю за Фокус)

проф. Кръстьо Петков

Износът на страната ни нараства, но той не е достатъчен, за да ни избави от тресавището на кризата

6 Юли 2015 | Агенция "Фокус"

Проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в интервю за Агенция „Фокус” по темата за плавното съживяване на икономиката, нивата на износа, инвестиционния климат и кризата в Гърция.

Фокус: Г-н Петков, до 2008 г. в България се забелязваше приток на чуждестранни инвестиции и растящо външно потребление. След началото на кризата именно това бяха основните проблеми в икономиката. От края на миналата година навлязохме в период на плавно възстановяване. Какви са нивата на износа към други страни в момента?

Проф. Кръстьо Петков: Добрата новина е, че износът към други страни, особено през първите четири месеца на тази година, започна стабилно да се повишава. Според НСИ е регистрирано увеличение с 12,8 % спрямо същия период на 2014 г., което като темп впечатлява. Общият ни износ за Европейския съюз и за трети страни достигна 14,6 млрд. лева, а на вноса- 16,8 милиарда лева.
Когато коментираме този позитивен тренд обаче, трябва да имаме предвид няколко неща, за да не изпадаме в необоснован оптимизъм и особено, да не допуснем грешката, която правят някои анализатори, обявявайки началото на изхода от кризата.

Неравенството в доходите спъва растежа /Коментари/

проф. Кръстьо Петков

Последната (засега) в поредицата икономически новини беше произведена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Нейният анализ категорично доказва, че прекаленото неравенство в доходите и разширяващата се пропаст между бедни и богати са не само неприемливи, но и контрапродуктивни по отношение на икономическия растеж. По-долу помествам информацията за въпросния анализ, публикувана в Блиц.бг (22.5.2015 г.)

Това, което липсва в съобщението на новинарската агенция, са препоръките в доклада на ОИСР. Те са главно две: преразпределение на доходите чрез хармонизация на данъчните модели и усъвършенстване на прогресивната система; специални мерки за намаляване на различията в заплащането по признака социален пол Виж. подробности в информацията на Дойче Веле:

Deutsche Welle - Thursday, May 21, 2015

http://a.msn.com/r/2/BBk4ZkG?a=1&m=EN-

Въпросът е: след като всечки международни финансови организации и аналитични центрове в света идентифицираха икономическия риск от прекомерното неравенство в доходите и предложиха мерки за коригиране на политиката на строги финансови ограничения (т.нар. остерити), ще последва ли реакция от страна на политическите елити?

/Проф. Кр. Петков/

***
БЛИЦ.Бг

Разривът между бедни и богати най-голям за последните 30 години
Най-заможните печелят 10 пъти повече от най-ощетените

***
Разликата в заплащането между богатите и бедните в най-развитите икономики на света достигна рекордни нива, сочат резултатите от проучване. В повечето от 34-те страни разликата в доходите е на най-високото си ниво от три десетилетия насам, като най-богатите 10% от населението печелят 9.6 пъти повече от 10-те най-бедни процента.

През 80-те годин

Растеж след криза в ЕС и България: чии прогнози са верни?

проф. Кръстьо Петков

Статията е публикувана във в-к "преса", 20.5.2015
***

През април Европейската комисия и МВФ излязоха с актуализирани прогнози за икономическия растеж, които привлякоха вниманието на медийни коментатори и политици по целия свят. Разбираемо е: за първи път от седем години в официални документи се появиха оценки като „трайно оживление”, „устойчив растеж”, „връщане към предкризисните равнища” и др. Изобщо, в глобалното пространство замириса на икономико-политически оптимизъм. С едно немаловажно уточнение:

оптимизмът е умерен и има защо:

симптомите за растеж са нетрайни е неравномерно разпределени между страните, защото са циклични, а не структурни. Що се отнася до темповете, с които напредват националните икономики, Кристин Лагард ги определи като „посредствени”- т.е. крайно недостатъчни, за да се постигне търсения обрат от застой към експанзия.

Силни институции & инфраструктура = растеж /EconomyNews.bg/

***

EconomyNews.bg

08.10.2014

Преходът в България не е завършен – липсват институции, които да отговарят на новите условия на пазарна икономика и демократично управление. Тезата защити проф. д-р Митко Димитров, директор на ИИИ при БАН при откриването на международна конференция на тема: „Икономически растеж: Стимули и ограничители”, организирана от Института за икономически изследвания при БАН.

Към нов Вашингтонски консенсус! Проф. Кръстьо Петков

Кратката статия на Андре Ват, която получих по електронната поща, продължава темата за очертаващата се промяна в т.нар. Вашингтонски консунсус. Шефът на МВФ Доминик Строс Кан епотвърдил и аргументирал допълнително позицията си по този въпрос /вече я коментирах в статията, публикувана в блога:"Европа е на кръстопът...".
Позволявам си да публикувам коментара на Андре Ват, ползвайки неговото любезно съгласие за препечатване на вече излязли материал, което получих на срещата ни в Брюксел през февруари т.г.