разпад

Как е възможен ЕС след края на модерността

Доц. Валентин Вацев

 

 Има нещо крайно неполиткоректно в самата постановка на темата за евентуалния, възможния, неизключения край на ЕС. И дори предположителното звучене на заглавието на тази конференция (ЕС? – криза? – промяна? и т.н) съдържа нещо крамолно, нещо – да използвам тази овехтяла и неуместна дума – дисидентско.

И наистина, кой смее да се съмнява в „нашето всичко”? Кой си позволява да задава не крамолни, а направо кощунствени и омерзителни въпроси? Кой смее да пипа светлото ни бъдеще с мръсни тоталитарни лапи и къде гледат службите?

***

ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА В ИЗТОЧНА ЕВРОПА И ДЕЗИНТЕГРАЦИЯТА НА Е С

проф. Кръстьо Петков

Статията е редактиран вариант на доклад, изнесен от автора на научна конференция на тема:

ЩЕ СЕ РАЗПАДНЕ ЛИ ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ?

(Кризисни процеси и заплахи за европейското единство), София, 26-27 маай,2016 г.

***

Методологични уточнения

РАЗПАДЪТ НА ЕВРОЗОНАТА! /Проф. Кръстьо Петков/

Подтикът да напиша настоящото обширно есе е една поръчка от европейска фондация да представя накратко: как гледат българите на кризата в Гърция и Еврозоната и на идеята за засилване на икономическата координация в общността. Подготвих исканите шест страници, за което се наложи да прегледам значително количество български и чуждестранни коментари. После реших да публикувам своите записки, придържайки се към един популярен жанр: социологическата есеистика. Направих го не само от съображения за достъпност на изказа, но и заради потребността от синтез на разнообразните мнения, които ползвам в анализа.
Давам си сметка, че крайните /служебно мотивирани/ потребители на подобни анализи: българските топ-десижънмейкъри, не обръщат внимание на чужди становища. В епохата на шоу-политиката на мода са дирижираните медийни изяви, пресиращи ежечасно изпадналите в перманентен стрес поданици; при един авторитарен режим техният брой е силно ограничен /лесно може да се изчиси по формулата 1+2: Едноличен Началник и двама васали-Финансист и Полицай/.
Но винаги е имало умни и проницателни читатели, които не приемат безалтернативните сценарии. На тази интелигентна публика разчитам, за да се поддържа огъня на публичните спорове. Особено, когато от тях зависи какъв избор може да направи една малка и традиционно зависима нация като българската, когато нейният общ дом-Европа, е пред разпад...

* * *