През последните месеци вниманието на европейската общественост е насочено към преговорите между правителството на Гърция и „тройката” (Еврозоната, Европейската централна банка и МВФ). Правителството на Алексис Ципрас завари много тежко финансово положение на Гърция. То е резултат от многогодишни груби грешки в икономическата политика и в управлението на редуващите се две политически фамилии – на Папандреу и на Караманлис, на корупцията в гръцката администрация и извън нея, на помпозната олимпиада в 2004 г., на безотговорната кредитна политика на гръцките и западноевропейските банки и на ръководството на Европейския съюз, което наблюдаваше пасивно в продължение на години опасното натрупване на дълга, без да взема превантивни мерки.

***

МВФ налага на Украйна брутално рестриктивна и нереалистична
програма за реформи.

Статията е предадена за публикуване в "Преса4" 17.9.2013

***
Излиза ли светът от продължителната рецесия? Този въпрос занимава от няколко месеца политици и икономически анализатори. Отговорът не е еднозначен: зависи за кой регион говорими каква система за измерване нарастежа прилагаме. Оценката за развитите икономики ще е една, за развиващите се пазари - друга, а за т.нар. възникващи пазари в Източна Европа – трета. България ев последната група – страна загадка, с впечатляваща фискална стабилност (нисък бюджетен дефицит и външен дълг), но с темпове на икономически растеж, които са 8-10 пъти по-ниски от тези в предкризисния период.

Защо е така? И какво всъщност се случва в стопанската сфера у нас - пет години след началото на кризата? Към икономическо оживление и възстановяване на растежа ли отиваме, или пропадаме още по-надолу? Ще се спра на тези въпроси, започвайки от глобалната ситуация. И тъй като отстоявам становища, които диаметрално се разминават с анализите на доминиращата неолиберална доктрина, ще ползвам главно аргументи от международния политико-икономически дебат.