Във връзка с постоянно влошаващата се ситуация около оловно-цинковия комплекс /ОЦК/ в гр. Кърджали и повдигнатите въпроси за евентуалната релокация на работна сила от ОЦК-Кърджали към ГОРУБСО-Мадан или евентуално към КЦМ-Пловдив, е необходимо да се направи един прецизен и аналитичен обзор на цялостната картина, както по отношение на „взривоопасната” ситуация около протестиращите в предприятието, така и по отношение на самия регион.

Ефектът на изненадата

Кой е предполагал, че железничарите ще вдигнат ефективна стачка, която продължава 20 дни, без изгледи за бързо споразумение? Допускал ли е някой, че месец след внушителната изборна победа на ГЕРБ, над 40 000 протестиращи пред парламента ще издигат искания за оставка на правителството? Или че зърнопроизводители ще направят десант в центъра на София със 170 от общо 3000 селскостопански машини, блокиращи кръстовища и гранични пунктове!

Нещо ново се случва тези дни в България: след четири годишна пауза синдикатите организираха два протеста наведнъж: стачка в БДЖ и национален митинг. И двете акции принадлежат към класиката на синдикализма: стачката е инструмент, който се ползва, за да се повиши преговорната сила /“bargaining power “/; националните демонстрации често са прелюдия към генерална стачка.

Събитията в навечерието