Световна банка

Световната банка и МВФ - 25 годишната история на експерименти в България

Агенция КРОСС

 КРОСС/ Двадесет години след сключването им, първите споразумения на България с Международния валутен фонд от периода 1991-1996 г. остават тайна и не са публикувани, заяви Ваня Григорова, автор на изследването 

" Международните финансови институции и българският експеримент",

Световната банка нокаутира бедността

Валери Симеонов

 

10 Октомври 2015, /КРОСС/

***

Oнзи ден Световната банка се похвали, че още през тази година крайната бедност в света ще падне под 10 на сто от населението. Това се представя като велик успех на политиката на СБ и лично на нейния президент, лекаря общественик Джим Йон Ким.

Но д-р Ким е там само от две години и половина. Преди него, а и след това политиката на СБ по традиция е неолиберална - минимум държава, тотална приватизация и пълно отваряне на националния пазар за чуждите компании. Само че успех във войната с бедността постигат предимно държави, които правят точно обратното.

Световната банка за България: преиначените послания

проф. Кръстьо Петков

Моята кореспонденция с мисията на СБ

Когато в края на май т.г. публикувах "Отворено писмо" по повод изявленията на г-т Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка за България, бях сигурен, че ще има реакция от неговия офис. Такава е практиката в тази международна институция,както и в МВФ - да демонстрират, че са отворени за диалог, дори когато  авторите на становища изразяват критични становища. Очакваното се потвърди: няколко дни след като моето обръщение към г-н Тожмпсън излезе в социалните мрежи, получих писмо от  офиса на банката в България. Ето пълният текст на писмото:

"Уважаеми г-н Петков,

Добрите съвети идват късно! Защо ли?

проф. Кръстьо Петков

Отворено писмо от проф. Кръстьо Петков

До представителя на Световната банка в България г-н Тони Томпсън

 

Уважаеми г-н Томпсън!

Пиша Ви с известно забавяне, за което се извинявам! Поводът е Вашето изказване на икономическия форум, състоял се в София на 17 юни, 2015 г. То имаше широк медиен отзвук и предизвика доста коментари сред колеги икономисти, социолози и политолози. Аз също го намирам за интересно, значимо и провокативно, в добрия смисъл на думата. Но в моето „Отворено писмо“ си позволявам да отида по-нататък: да поставя въпроса защо България стигна до там, че представителят на една от международните финансови институции  съветва новите чуждестранни и български компании да бъдат максимално предпазливи, когато инвестират у нас.

 

***