Тройка

Дебатът за гръцкия дълг- Четвърта част: Идва ли краят на остеритета?

Темата "Гърция и Сириза" продължава да е в центъра на вниманието на авторитетни политици, коментатори, медии. Тематичният обхват на дебата се разширява. Спорният въпрос за съдбата на астрономическия външен дълг, натрупан от Гърция до и след подписаното споразумение с т.нар. Тройка сякаш минава на заден план.

Расте броят на публикациите, които са посветени на фоновите фактори и страничните ефекти, свързани с гръцката дългова катастрофа. Рано или късно спорещите ще се върнат към същинския проблем за разрушителната роля на остеритета, наложен в южната ни съседка по изключително брутален начин. Но в тази, четвърта част на тематичната поредица, която помествам в блога, давам предимство на:

- моралните /и морализаторските/ аспекти на дебата;
- историческите сравнения със страни, изпаднали в миналото в подобни ситуации;
- възраждането на т.нар. Германски въпрос;
- реакцията на държави извън ЕС към дипломатическата совалка на тандема "Ципрас-Варуфакис" в ЕС .

Авторите на включените в поредицата коментари са световно известни имена/ Пол Кругман, Джордж Фридман, Марио Варгас Льоса/.
Не се съмнявам, че техните позиции, различаващи се съществено в аргументацията и изводите, ще предизвикат интерес сред просветената читателска аудитория!

/Проф. Кръстьо Петков/

Писмо до премиера и финансовия министър на Гърция

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ /СИБ/
1000 София тел.: (+359 2) 987 18 47; 0878 871 847
ул.”Г.С.Раковски” № 108 e-mail: unieconom@abv.bg; bgeconomist.bg

София, 09.02.2015 г.

ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ
Н. П. АЛЕКСИС ЦИПРАС

КОПИЕ ДО:

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА
РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ
ПРОФ. ЯНИС ВАРУФАКИС

ПРЕЗИДЕНТА НА
СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ И ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ В ГЪРЦИЯ

ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕМИЕР,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Дебатът за гръцкия дълг-Трета част: Първият пробив.Предстоят още!

Двадесет и четири часа след съобщението , че ЕЦБ спира кридитирането на гръцките банки, последва нов обрат: европейският трезор обяви, че разрешава на гръцката национална банка да използва 60 милиарда евро, за да окаже ликвидна подкрепа в сектора /близо 25 пъти повече от разрешението, което получи БНБ през лятото на 2014 г., за да спасява закъсали български банки/.

Прави се оказаха проф. Пол Кругман и Франсис Копола, които два дни преди това съзряха в първоначалното решение на ЕЦБ тактическа маневра и обявиха, че основанията за оптимизъм остават.

Така на втората седмица след своята изборна победа Сириза и правителството на Гърция направиха първия малък пробив в отбраната на остеритета, базирана в Берлин и Брюксел. Следват още! Вероятно ще ги научим с приближаването на сакралната дата 28 февруари, 2015 г., или непосредствено след нея.

Успехът на неуморната двойка държавници от ново поколение "Ципрас-Варуфакис" би трябвало да е сигнал и за политическите лидери в България и останалите страни от зависимата европейска периферия. Докога ще се оставят да бъдат третирани като втора и трета категория партньори в ЕС? Време е да консолидират своята позиция и да поискат цялостно преразглеждане на европейската финансова архитектура, построена върху гнилия остеритетен фундамент.

Гръцкият пример има общоевропейско значение. А вероятно и глобален ефект. От САЩ вече се чуват гласове за окончателен отказ от Машингтонския, несъстоял се, консенсус. Време е за сериозен дебат между всички държави, членове на европейкщата общност. Политическият дебат е сериозно улеснен от обмена на алтернативни мнения в международната общност на достоверните икономисти.

Платформата за отказ от остеритета и промяна на условията за обслужване на външния дълг, предложена от Сириза, стана повод за нова вълна от публикации по темата. Част от анализите на световно известни автори помествам тук- като трета част от поредицата, посветена на гръцкия дълг. В тях се намират част от отговорите на въпроси, които са в центъра на вниманието на достоверната икономическа мисъл още от началото на кризата:

- Какъв е смисълът след 6-годишно стриктно спазване на правилата на остеритета /за сурови бюджетни ограничения/ - без да се постигне напредък - тази безплодна стратегия, наложена от богатия европейски Север на по-бедния Юг , да е валидна и занапред?;

-Защо демократична Европа допуска един огромен частен дълг да се трансформира в публичен; и да се стоварва върху плещите на данъкоплатците-какъвто е случаят с Гърция други страни?

-Как чрез свиващо се потребление ще се постигне икономическо оживление? Повече от половин десетилетие подобно чудо не се случва!

-Може ли да се вмени морална вина и отговорност на цял един народ, при положение, че свръхзадлъжняването е натрупано от националния политико-олигархичен елит, при ясното съзнание за ставащото от страна на МФИ и европейските лидери?

-Каква е международната легитимност на конструкцията "Тройка" /ЕЦБ,МВФ, ЕК/, която в противоречие с конституциите на суверенни държави и европейската правна уредба ултимативно налага антикризисни политики? При това, без да носи пряка отговорност за провалите?

Становищата на проф. Дани Родрик, проф. Джоузеф Стиглиц, проф. Пол.Кругман, проф. Джеймс Гълбрейт и други по темата за гръцкия дълг, остеритета и икономическата криза в ЕС се съдържат в публикациите по-долу. Те са заимствани от специализирани издания и социални/професионални мрежи (виж и добавените статии в прикачените файлове).

Приятно четене!

Проф. Кръстьо Петков

Six key points about Greek debt and the forthcoming election
Tim Jones 23 January 2015

Syriza vs. The Troika: What’s Going on in Greece
by Benjamin Studebaker

Дебатът за гръцкия дълг- Първа част: Истината от първоизточниците

Два дни преди извънредните парламентарни избори в Гърция /25.1.2015 г/ в статия, публикувана от БГНЕС и поместена в моя блог, написах, че очакваната убедителна победа на Сириза ще постави началото на преразглеждане на цялостната финансова архитектура в ЕС. Което може да даде отражение и на глобалната финансова ситуация.

Една седмица след изборите става ясно, че новото гръцко правителство, водено от младия лидер Алексис Ципрас, е изправено пред изключително изпитание: да наложи своята програма от 9 точки, което изисква: първо, отказ от остеритета /сурови бюджетни ограничения, наложени от ЕК, МВФ и ЕЦБ под диктата на Берлин/; второ: да постигне ново, реалистично споразумение по дълга, като спази първото условие.

Би трябвало при срещите на Алексис Ципрас и финансовия министър Янис Варуфакис с лидерите на европейските институции, които се провеждат през тези дни, да надделеят икономическата логика и финансовите аргументи. Има крехки основания да очакваме, че промяната ще се случи. Същевременно, коментарите в консервативните/водещи медии в Европа и у нас показва, че неолибералните кръгове залагат на добре познатата пропагандна тактика: манипулативна обработка на общественото мнение, настройване на европейските данъкоплатци срещу опитите на гръцкото правителство за предоговаряне на условията за изплащане на непосилния дълг.

Когато пропагандно-идеологическата риторика измества политико-икономическата дискусия, най-добре е търпеливо да се изнасят в публичното продтранство фактите , свързана с историята и структурата на гръцкия дълг; и, което е по-важно- да се поддържа професионалния дебат между достоверните икономисти от целия свят, които застанаха в подкрепа на гръцката кауза.

Тази кауза не е само гръцка, а общоевропейска. Засяга както ядрото на еврозоната /клубът на богатите, доминирани от Германия/ така и "Европа на втора скорост" /средиземноморските държави от периферията на еврозоната/; и не на последно място- предрешава перспективите на "Европа на трета скорост" /новите страни членове на общността/. Техните икономики са още в преход и пострадаха най-много от глобалната криза и безмисления остеритет.

Това са съображенията, които ме мотивират да поместя в блога серия от тематични публикации,в превод на български език. В тях се осветлява истината за колапса на гръцката банкова система, срива на публичните финанси, изкуствено продизвиканата криза в социалната сфера и пазара на труда в южната ни съседка.

В първия пакет от публикации излезли най-напред в БГНЕС и сайта Гласове, включвам:

1. План на Сириза от 9 точки за излизане от кризата /Източник: БГНЕС/;
2. Отворено писмо на Алексис Ципрас до германския народ, публикувано във всекидневника "Ханделсблад" /преводът е поместен за първи път в Glasove.com/
3. Интервю на проф. Тома Пикети за гръцкия дълг във FranceSoir/преводът е поместен за първи път в Glasove.com /

Следват още публикации...

Проф. Кр. Петков

***

Гръцката криза в контекста на отношенията с ЕС и Германия /А. Асимис/

Публикувам без редакционна намеса две статии, които получих от читателя на блога А. Асимис:
1. "Одисеята на Европа в сянката на четвъртия райх"
2. "Дължимият окупационен заем на Германия към Гърция ..."
Ситуацията в нашата южна съседка е толкова сложна и тежка, че е необходим не само двустранен дебат ЕС -Гърция, но и активно обсъждане на икономическите, финансовите, историческите и геополитически аспекти и влияния на кризата върху балканския субрегион. Чрез блога възнамерявам да насърча свободния обмен на мнения в тази посока.
/Проф. Кръстьо Петков/