Украйна

НАТО delendam esse! /Интервю с доц. Валентин Вацев/

Интервю на Калина Андролова с Валентин Вацев, експерт по политически анализ, геополитика и международни отношения, преподавател по европеистика и политическа философия в Европейския колеж и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

***

Г-н Вацев, сгреши ли Кремъл по отношение на политиката спрямо Украйна?

Това е много сериозен въпрос. Да приемем за начало, че Кремъл не може да сгреши по принцип, защото е представителна властова институция. Това е реалната власт, за която всички знаят. Естествената власт в Русия не е правителството, а кремълската администрация. Но в Кремъл са представени интересите на няколкото, според мен това са три, властови групировки, които са и тенденции, и са политически култури. В този по-особен смисъл ин и ян никога не могат да сгрешат, защото, ако единият не е прав, другият е прав. Така че Кремъл си остава достатъчно представителна институция, но този, който взема конкретните решения, балансирайки между кръговете, е руският президент. Апропо аз не обичам той да се обсъжда персонално, защото начинът, по който това се прави, граничи с демонизация или обожествяване. И едното, и другото просто не отговарят на изискванията за наука, те не попадат в научната култура. Нормите за научност не разрешават такива подходи. Аз мисля, че не бива да се говори дали е сгрешил, или не е сгрешил, защото ние не можем да съдим, не разполагаме със съответната привилегирована гледна точка. Но пък можем спокойно да наблюдаваме, да анализираме и да преценяваме коя постъпка накъде води. Да започнем с това, че истинският сюжет „Украйна” почти няма значение. Ако не беше Украйна, щеше да е друг плацдарм, защото светът навлезе в тази фаза, когато Русия и САЩ не можеха да не се сблъскат. Без съмнение това, което става в Украйна, е важно, но можем да си представим същата логика, разиграна чрез други факти, на друго място и с други действащи лица. Но интересна е именно логиката на процеса. Ето какво стана. Този свят, който се опитаха „хората на перестройката” (т.е. новият перестроечен елит на Русия) да изградят в Русия, ние неправилно си го представяме като резултат от едно тежко напиване на Елцин и от перманентното дърдорене на Горбачов. Това също беше налице, но става дума за замисъл за един цял нов свят, за една цяла политическа вселена, която в момента умира, и то много скоро след раждането си. Защото се роди накриво. Не привлече обществена енергия и исторически импулс, за да заживее. Беше нежизнеспособна – и затова сега умира. В момента Русия отново решава този въпрос, а не какво да прави в Украйна. Режимът на Порошенко в Киев може да бъде пометен за един следобед. Никакъв проблем няма. И никой не може да им помогне, ако в Кремъл решат, че е дошъл моментът на танковете. Всички тези, които пълнят световния ефир със заплахи, крясъци, истерики, те ще млъкнат. Режимът в Киев е откровено проамерикански режим, лакейско-изпълнителски режим от гнусен тип, нещо подобно имаше в Панама по времето на Нориега. Няма никакъв проблем той да се унищожи. Но въпросът изобщо не е в Украйна, нито в украинския режим. Истинският въпрос е, вие го зададохте преди малко, има ли грешка в реда от действия на Кремъл. На колективния управник на Русия – Кремъл. Аз мисля, че там изпуснаха един момент, а изпускането на моменти, които са технологични фази и стратегически етапи, може да струва ужасно скъпо.

Война в Европа отново? Не в наше име! /Отворено писмо от 60 видни германски личности/

Отвореното писмо на 60 видни личности до правителството на Германия, публикувано на 5 декември 2014 г. в седмичника Die Zeit, предизвиква нестихващ интерес сред европейската общественост. В България за този дебат беше съобщено между другото. Премълчаването на критични мнения и алтернативни инициативи на официалния геополитически курс, прокламиран от оста Брюксел-Вашингтон, у нас не е за първи път. Защо ли?

Публикувам в блога превод на Отвореното писмо на английски език.
Оригиналният текст на писмото на немски език може да се намери на линка:
http://www.zeit.de/politik/2014-12/aufruf-russland-dialog

/Проф. Кр. Петков/

УКРАИНСКАТА ДРАМА: РАЗВРЪЗКАТА СЕ ОТЛАГА /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана във в. "Преса" /11.01.2014/
***

И за непосветените е ясно, че в Украйна се води историческа битка, чиито край не се вижда. Западните наблюдатели обясняват сблъсъците с ъс съдбовния геополитически избор-между Русия и ЕС, който трябва да направят украинските държавници. Преди два месеца изглеждаше, че трети път няма (освен държавен фалит). В самия край на 2013 г. президентът Янукович взе решение – в полза на проруската ориентация. Срещата с президента Путин на 17 декември 2013 г. беше ознаменувана с емблематичен насрещен жест: Русия свали цената на газа за Украйна и прие да инвестира 15 милиарда долара в украински ценни книжа (дни след срещата „на върха” първата транзакция стана факт).
Споразумението от Москва изостри вътрешно-политическата ситуация. Първоначалните мирни протести на проевропейски настоената опозиция придобиха агресивен характер. Полицията и специалните части отвърнаха на удара. Русофилите също се активизираха. В битката се включиха и т.нар. силовики – наказателни отряди в цивилни дрехи, които извършиха серия от покушения срещу активисти от Евромейдана (пл. „Независимост” в Киев, където са съсредоточени протестите).Официалните властите побързаха да прехвърлят вината за покушенията върхуна” провокатори” от редиците на протестиращите. Ситуацията в страната стигна до ръба на хаос...
Какви са шансовете за скорошна политическа стабилизация и икономическо оздравяване на 45- милионната държава, превърнала се в арена на насрещен сблъсък между Изтока и Запада? Според мен: нищожни, а в краткосрочна перспектива – нулеви! Основание за моя песимизъм са преките наблюдения върху живота на украинските граждани, които имах през изминалите четири години. Последните ми срещи „на живо” бяха две седмици преди сакралната дата 21 ноември, 2013 г., когато бяха взривени многохилядните улични протести – отначало в Киев, а впоследствие и в други градове и региони.