външен дълг

Беше ли България индустриална държава?

Петко Колев

Беше ли България индустриална държава?

Петко Колев, секретар на Център за изследване по история, изпрати материал касаещ темата за България като индустриална държава. Повод за този материал е участието на г-н Муравей Радев – бивш министър на финансите, в предаването на Димитър Цонев. Г-н Радев твърди, че към 1989 г. България „не е индустриална страна“ и затова днес не можело да се говори за „реиндустриализация“ на страната!

 

Допълнителен дълг е желателен само в комбинация с дълбоки структурни реформи

Проф. Димитър М. Иванов


22.04.2016
Икономистът проф. Димитър Иванов в интервю за предаването „Червена линия“ на Радио „Фокус“
***



Водещ: Проф. Иванов, миналата година управляващите решиха да изтеглят 16 милиарда лева нов външен дълг за период от 3 г. В самото начало на тази година стана ясно, че теглят близо 4 милиарда лева от предвидените малко над 5 милиарда за цялата година. Харчат ли се заемите с висока скорост, каква е Вашата оценка?

СКАНДАЛЪТ С АНГЛИЙСКАТА БАНКА HSBS – ПРЕДПОЧИТАН ДИЛЪР И В БЪЛГАРИЯ! Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана във в-к "Преса", 25.2.2015

***

Скандалът с втората по големина в света банка HSBS със седалище в Лондон набира скорост. Обвиняват я в организиране на схема за данъчни и дългови измами; прокуратурата в Швейцария я разследва; подобна процедура тече и в САЩ. В самата Англия парламентът и медиите се занимават с банковия скандал вече трета година.HSBC търпи верижни загуби от наложените глоби, компенсации на клиенти и др. Дотук , по сведения на социалните мрежи, тя се е разделила над 1 милиард долара и се готви да плати още. Печалбите й неудържимо спадат (през 2014 г. със 17%); активите се топят.

В същото това време българското правителство е сключило Договор за дилърство с четири чуждестранни банки, между които е и скандалният трезор? На какво се дължи този гаф: на недоглеждане, или на съзнателно поет/рисков ангажимент?

Този въпрос няма как да бъде заобиколен при втория кръг от парламентарните дебати за ратифициране на въпросния консултантски договор. Затова е редно да коментираме онези факти от обвиненията срещу HSBC, които биха поставили под съмнение легитимността и ползата от нейното участие в дилърския екип по най-крупния външен заем, с който се е ангажирало правителството на България през последните десетилетия.

Договорът за дилърство по външния дълг: има ли конструктивен изход?

ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ
На Съюз на икономистите в България
Относно: предложение за предварително одобрение на сключените договори за отпускане на средносрочен външен заем

1. Изходни предпоставки
Настоящото Експертно становище е разработено въз основа на следните изходни предпоставки:
1.1. Внесеният от правителството Законопроект за одобрение от НС предвижда процедура и реализация на поети ангажименти на две стъпки:
> първата- парламентът да ратифицира подписаният от правителството на 6 февруари Договор за дилърство с четири чуждестранни банки;
> втората - по силата на подписания от правителството и ратифициран от парламента Договор за дилърство, да се предприемат действия за издаване на облигации на стойност 8 милиарда евро.

/виж пълния текст на Становището в прикачения файл/

Дебатът за гръцкия дълг- Четвърта част: Идва ли краят на остеритета?

Темата "Гърция и Сириза" продължава да е в центъра на вниманието на авторитетни политици, коментатори, медии. Тематичният обхват на дебата се разширява. Спорният въпрос за съдбата на астрономическия външен дълг, натрупан от Гърция до и след подписаното споразумение с т.нар. Тройка сякаш минава на заден план.

Расте броят на публикациите, които са посветени на фоновите фактори и страничните ефекти, свързани с гръцката дългова катастрофа. Рано или късно спорещите ще се върнат към същинския проблем за разрушителната роля на остеритета, наложен в южната ни съседка по изключително брутален начин. Но в тази, четвърта част на тематичната поредица, която помествам в блога, давам предимство на:

- моралните /и морализаторските/ аспекти на дебата;
- историческите сравнения със страни, изпаднали в миналото в подобни ситуации;
- възраждането на т.нар. Германски въпрос;
- реакцията на държави извън ЕС към дипломатическата совалка на тандема "Ципрас-Варуфакис" в ЕС .

Авторите на включените в поредицата коментари са световно известни имена/ Пол Кругман, Джордж Фридман, Марио Варгас Льоса/.
Не се съмнявам, че техните позиции, различаващи се съществено в аргументацията и изводите, ще предизвикат интерес сред просветената читателска аудитория!

/Проф. Кръстьо Петков/

Писмо до премиера и финансовия министър на Гърция

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ /СИБ/
1000 София тел.: (+359 2) 987 18 47; 0878 871 847
ул.”Г.С.Раковски” № 108 e-mail: unieconom@abv.bg; bgeconomist.bg

София, 09.02.2015 г.

ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ
Н. П. АЛЕКСИС ЦИПРАС

КОПИЕ ДО:

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА
РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ
ПРОФ. ЯНИС ВАРУФАКИС

ПРЕЗИДЕНТА НА
СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ И ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ В ГЪРЦИЯ

ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕМИЕР,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Победата на СИРИЗА ще доведе до тотална промяна /Проф. Боян Дуранкев/

Novinar.bg
27 януари 2015

***

Ако сегашната гръцка криза не се овладее с преговори, ще прати ЕС в комедиен сериал

- Проф. Дуранкев, въпреки че победата на СИРИЗА се очакваше, някои определиха резултата й на парламентарния вот като изненадващо силен. Беше ли обаче наистина изненада или в крайна сметка беше предизвестен?

ДЪЛГОВОТО БРЕМЕ НАРАСТВА ЛАВИНООБРАЗНО! ДОКОГА? / Проф. Кръстьо Петков/

Коментарът е подготвен специално за БГНС /11.12.2014/

***

Финансовата статистика измерва безпристрастно безпрецедентното нарастване:

-за по-малко от година /декември 2013-октомври 2014 г./ външният дълг се увеличи с 1,5 милиарда евро, т.е. с над 30%;
-през последното тримесечие на т.г. с актуализацията на бюджета към външните задължения бяха прибавени нови 2,2 милиарда евро;
-приетият на първо четене „Бюджет- 2015” предвижда над 4 милиарда евро нов дълг, като нетното увеличение ще е 2 милиарда евро.

Резултатът от тези главоломни скокове е ясен:

ДВЕТЕ ЛИЦА НА СЛУЖЕБНИЯ КАБИНЕТ /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана във в-к "Преса", 23.9.2014

***

Първото лице е конституционно зададено: кабинетът се назначава от президента, за да обслужи изборите. Другата му самоличност се оформя от онези управленски функции, които имат текущ/рутинен характер. Те може да се изпълняват от държавната администрация и без наличие на правителство (справка- Белгия, която за втори път попада в подобна ситуация).

Фискалният резерв на България е реален и достатъчен /Проф. Христина Вучева/

Статията е публикувана от сайта БГНЕС
15.9.2014

***
Много бих искала това писание да не се възприема като назидателно разобличаване на непълното знание за често използвани финансови термини, показатели и инструменти. В случая се опитвам да насоча вниманието към съществуващи и законово определени понятия с единствената цел, когато говорим за важни неща да сме последователни и коректни, за да се разбираме.

Страници