Беше ли България индустриална държава?

Петко Колев, секретар на Център за изследване по история, изпрати материал касаещ темата за България като индустриална държава. Повод за този материал е участието на г-н Муравей Радев – бивш министър на финансите, в предаването на Димитър Цонев. Г-н Радев твърди, че към 1989 г. България „не е индустриална страна“ и затова днес не можело да се говори за „реиндустриализация“ на страната!

22.04.2016
Икономистът проф. Димитър Иванов в интервю за предаването „Червена линия“ на Радио „Фокус“
***


Водещ: Проф. Иванов, миналата година управляващите решиха да изтеглят 16 милиарда лева нов външен дълг за период от 3 г. В самото начало на тази година стана ясно, че теглят близо 4 милиарда лева от предвидените малко над 5 милиарда за цялата година. Харчат ли се заемите с висока скорост, каква е Вашата оценка?

Статията е публикувана във в-к "Преса", 25.2.2015

***

Скандалът с втората по големина в света банка HSBS със седалище в Лондон набира скорост. Обвиняват я в организиране на схема за данъчни и дългови измами; прокуратурата в Швейцария я разследва; подобна процедура тече и в САЩ. В самата Англия парламентът и медиите се занимават с банковия скандал вече трета година.HSBC търпи верижни загуби от наложените глоби, компенсации на клиенти и др. Дотук , по сведения на социалните мрежи, тя се е разделила над 1 милиард долара и се готви да плати още. Печалбите й неудържимо спадат (през 2014 г. със 17%); активите се топят.

В същото това време българското правителство е сключило Договор за дилърство с четири чуждестранни банки, между които е и скандалният трезор? На какво се дължи този гаф: на недоглеждане, или на съзнателно поет/рисков ангажимент?

Този въпрос няма как да бъде заобиколен при втория кръг от парламентарните дебати за ратифициране на въпросния консултантски договор. Затова е редно да коментираме онези факти от обвиненията срещу HSBC, които биха поставили под съмнение легитимността и ползата от нейното участие в дилърския екип по най-крупния външен заем, с който се е ангажирало правителството на България през последните десетилетия.

ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ
На Съюз на икономистите в България
Относно: предложение за предварително одобрение на сключените договори за отпускане на средносрочен външен заем

1. Изходни предпоставки
Настоящото Експертно становище е разработено въз основа на следните изходни предпоставки:
1.1. Внесеният от правителството Законопроект за одобрение от НС предвижда процедура и реализация на поети ангажименти на две стъпки:
> първата- парламентът да ратифицира подписаният от правителството на 6 февруари Договор за дилърство с четири чуждестранни банки;
> втората - по силата на подписания от правителството и ратифициран от парламента Договор за дилърство, да се предприемат действия за издаване на облигации на стойност 8 милиарда евро.

/виж пълния текст на Становището в прикачения файл/

Темата "Гърция и Сириза" продължава да е в центъра на вниманието на авторитетни политици, коментатори, медии. Тематичният обхват на дебата се разширява. Спорният въпрос за съдбата на астрономическия външен дълг, натрупан от Гърция до и след подписаното споразумение с т.нар. Тройка сякаш минава на заден план.

Расте броят на публикациите, които са посветени на фоновите фактори и страничните ефекти, свързани с гръцката дългова катастрофа. Рано или късно спорещите ще се върнат към същинския проблем за разрушителната роля на остеритета, наложен в южната ни съседка по изключително брутален начин. Но в тази, четвърта част на тематичната поредица, която помествам в блога, давам предимство на:

- моралните /и морализаторските/ аспекти на дебата;
- историческите сравнения със страни, изпаднали в миналото в подобни ситуации;
- възраждането на т.нар. Германски въпрос;
- реакцията на държави извън ЕС към дипломатическата совалка на тандема "Ципрас-Варуфакис" в ЕС .

Авторите на включените в поредицата коментари са световно известни имена/ Пол Кругман, Джордж Фридман, Марио Варгас Льоса/.
Не се съмнявам, че техните позиции, различаващи се съществено в аргументацията и изводите, ще предизвикат интерес сред просветената читателска аудитория!

/Проф. Кръстьо Петков/

СЪЮЗ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ /СИБ/
1000 София тел.: (+359 2) 987 18 47; 0878 871 847
ул.”Г.С.Раковски” № 108 e-mail: unieconom@abv.bg; bgeconomist.bg

София, 09.02.2015 г.

ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ
Н. П. АЛЕКСИС ЦИПРАС

КОПИЕ ДО:

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА
РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ
ПРОФ. ЯНИС ВАРУФАКИС

ПРЕЗИДЕНТА НА
СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ И ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ В ГЪРЦИЯ

ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕМИЕР,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Novinar.bg
27 януари 2015

***

Ако сегашната гръцка криза не се овладее с преговори, ще прати ЕС в комедиен сериал

- Проф. Дуранкев, въпреки че победата на СИРИЗА се очакваше, някои определиха резултата й на парламентарния вот като изненадващо силен. Беше ли обаче наистина изненада или в крайна сметка беше предизвестен?

Коментарът е подготвен специално за БГНС /11.12.2014/

***

Финансовата статистика измерва безпристрастно безпрецедентното нарастване:

-за по-малко от година /декември 2013-октомври 2014 г./ външният дълг се увеличи с 1,5 милиарда евро, т.е. с над 30%;
-през последното тримесечие на т.г. с актуализацията на бюджета към външните задължения бяха прибавени нови 2,2 милиарда евро;
-приетият на първо четене „Бюджет- 2015” предвижда над 4 милиарда евро нов дълг, като нетното увеличение ще е 2 милиарда евро.

Резултатът от тези главоломни скокове е ясен:

Статията е публикувана във в-к "Преса", 23.9.2014

***

Първото лице е конституционно зададено: кабинетът се назначава от президента, за да обслужи изборите. Другата му самоличност се оформя от онези управленски функции, които имат текущ/рутинен характер. Те може да се изпълняват от държавната администрация и без наличие на правителство (справка- Белгия, която за втори път попада в подобна ситуация).

Статията е публикувана от сайта БГНЕС
15.9.2014

***
Много бих искала това писание да не се възприема като назидателно разобличаване на непълното знание за често използвани финансови термини, показатели и инструменти. В случая се опитвам да насоча вниманието към съществуващи и законово определени понятия с единствената цел, когато говорим за важни неща да сме последователни и коректни, за да се разбираме.