външен дълг

Фискалната дестабилизация и банковата криза: две страни на една и съща монета /Коментари/

След края на пролетта на 2014 г. България навлезе в нова фаза на финансовата криза.Нейни основни двигатели са: а/дестабилизацията на държавния бюджет, респ. опасността от значително неизпълнение на планираните приходи; б/ блокирането на работата на КТБ, което поражда системен риск за банковия сектор.

Реакцията на официалните власти на кризисната ситуация е хаотична и некомпетентна. Лидери от политическия триъгълник "ГЕРБ-Президентство-Служебен кабинет" поискаха незабавна актуализация на бюджета и вземане на извънреден масиран външен заем /посочените суми са астрономически и варират от 4 до 10 милиарда лева/. БНБ изпадна в трайно състояние на резигнация, което генерира сериозни щети за вложителите и инвеститорите в КТБ, както и за нейните кредитополучатели.

Експертните мнения са спорадични, приглушени и често цензурирани от корпоративно зависимите медии. Това е поводът да публикувам в блога подборка от коментари, в които надделяват професионални аргументи,фактологични, юридически и статистически доказателства. Становищата, чиито автори са Илиян Василев, проф. Христина Вучева, Георги Василев, Люба Манолова и Иван Костов, са взети от социалните мрежи и са подредени в хронологична последователност.

/Проф. Кръстьо Петков/

ФИСКАЛНОТО НАСЛЕДСТВО: ОТВЪД МАНИПУЛАЦИИТЕ / Проф. Кръстьо Петков/

Статията е предоставена за публикуване във в. "Преса"

***

Миналата година по това време публикувах в „Преса” статия за наследството, което ГЕРБ остави на програмно-експертния кабинет „Орешарски”. Надявах се, че новият премиер ще излезе без бавене с точен отчет в какво състояние е заварил публичните финанси. Такава стъпка се налага по две причини: първо, за да има яснота във финансовите дела на държавата; второ, за да не се позволи след време правителството да отговаря за чужди грехове.

Истините за историята на икономическите реформи / Проф. Кръстьо Петков/

Една полемична статия на доц. Красен Станчев разбуни духовете сред икономическите и финансовите експерти.Не само провокативното заглавие "Управление на слуховете: държавен дълг и валутен съвет", но и прегледът на събитията, предшестващи въвеждането на Валутния борд в България през 1997 г. със сигурност ще предизвикат поредица от публични коментари. Което по принцип е положително развитие на дебата на тема: "Кой, кога и как влияеше върху решенията за насоките и инструментите на икономическата реформа в България през първите две десетилетия на прехода?".

Досега дискусиите се водеха спорадично и разпокъсано. Време е за системна изясняване на фактите, разкриващи ролята на сценаристите и актьорите в българския икономически преход, последиците от техните съвети и решения, както и отговорностите на задкулисните/мрежови експерти и публично ангажираните политици.
/За улеснение на интересуващите се читатели на блога помествам в прикачен файл статията на колегата Станчев, публикувана в няколко социални медии /

ЕДНО АЛТЕРНАТИВНО И ОПРОСТЕНО ОБЯСНЕНИЕ НА СДЕЛКАТА С ОБЛИГАЦИИТЕ ОТ ЮЛИ/2012 Г. /Атанас Владиков/

* * *

Електронното издание на „Уол Стриийт Джърнъл” /The Wall Street Journal/ [1] съобщава на 02.07.2012 г. /понеделник/, че банките „БНП Париба” /BNP Paribas/, HSBC, и Райфайзен банк (Raiffeisen Bank International) са „водещи мениджъри (lead managers) по емисията, която се очаква да получи пазарна оценка по-късно този понеделник”.

АФЕРА ЗА ЧЕТВЪРТ МИЛИАРД И ВТОРА - ЗА МИЛИАРД ЕВРО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И ДЯНКОВ /Григор Лилов/

* * *

Днес в телевизионното си предаване изнесох данни за „огромния” успех с
облигационния заем на правителството, истинските условия по него и
далаверата за един милиард и още четвърт милиард евро с него. Ето ги
фактите и изводите в резюме (то и предаването по липса на време също
беше в резюме. В него примерите, които дад...ох, бяха с телевизор на
изплащане вместо с депозит, както ще стане дума по-надолу):
Оказа се, че за тази финансова операция на българското правителство
няма никаква информация на нито една от трите основни борси: в

Нужна е революционна промяна на политиката /Проф. Боян Дуранкев/

Интервю на Светлана Велева във в. "Дума",28. Юни 2012, брой 148

Проф. БОЯН ДУРАНКЕВ е икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Завършил е социално-икономическо планиране в УНСС, където продължава академичната и научната си кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. Автор е на повече от 70 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации във водещи университети и колежи, член е на УС на Българската асоциация по маркетинг.

Цитат:
Продължаваме да разтваряме ножицата между себе си и най-развитите европейски страни

Отдавна сме на дъното! /Рачо Петров/

Forumat-bg.com

* * *

За политическата чалга „Стани, стани народ балкански, от сън дълбок се събуди“ е демодиран и опасен хит

Не знам какво още трябва да ни се случи, за да разберем, че отдавна сме на дъното и благодарение на безкрайното число звани и незвани многознайковци, специалисти и политици, се влачим дълго и търпеливо по него. Всички избори, независимо за каква власт, се предшестват от изобилие на популистки обещания, кое от кое по-примамливо и винаги се намират клакьори и подходящата аудитория, които единогласно подкрепят поредния нов – стар „месия“.

ОСРЕБРЯВАНЕТО НА СРЕБЪРНИЯ ФОНД /Проф. Кръстьо Петков/

Кой кой е в битката за българските стратегически резерви?

Кратка рекапитулация

Сребърният фонд е последната непревзета финансова крепост от Разрушителя* Симеон Дянков. В тригодишния десант на територията на бившата му родина той завоюва и похарчи:

- стратегическия резерв на НЗОК /1,7 милиарда лева/;
- половината от фискалния резерв /при встъпването му на поста министър на финансите наследи над 8 милиарда лева; днес – на книга- „резервът” е под 4 милиарда лева/;
- направи опит да национализира част от авоарите на частните пенсионни фондове.

България свършва парите. Нужна е алтернативна инвестиционна стратегия!

* * *

В. „Янтра днес“

Проф. Кръстьо Петков, лидер на ОБТ, управител на сдружение “Глас

Публикувано на 23.03.2012

- Проф. Петков, като макроикономист тревожи ли ви икономическата ситуация в страната към настоящия момент? Можем ли да твърдим, че през 2012 г. ще започнем да излизаме от кризата.

Pages