външен заем

Има нещо неясно и скрито около тези 16 млрд. лв. /Проф. Христина Вучева/

Интервюто е публикувано в "Гласове", 2015-02-21
Автор: Рени Нешкова
***

Много е късно сега някой да пита въобще дали и защо трябва да поемаме този дълг. Тук става дума за задължения не от не знам колко си години, както се говори. Става дума за дълг от 900 млн. евро, направен от първото правителство на Бойко Борисов, чийто падеж е 2017 г., и за дълга от края на 2014 г. от 3 млрд. лв. за попълване на т.нар. гаранционен фонд за покриване на влоговете в КТБ. И 400 млн. евро, взети през декември от второто правителство на Борисов, вероятно да осигурят необходимите средства за плащане на земеделски производители и разбира се, да разполагат с необходимите средства за първите дни на годината. „Има един текст, на който не са обърнали внимание тези, които сега реагират много бурно, но малко със закъснение. Този текст дава право на Министерския съвет да сключва средносрочни споразумения за емитиране на дълг. В този общ текст няма число.“ Така проф. Христина Вучева коментира за ГЛАСОВЕ причините за избухналия скандал по повод исканите от правителството 16 млрд. лв. Проф. Христина Вучева е икономист и дългогодишен преподавател в УНСС. Тя е бивш министър на финансите и вицепремиер в първото служебно правителство с премиер Ренета Инджова /1994-1995/.

Извънредният външен заем: споровете дотук не родиха истината! Защо? /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е написана специално за БГНЕС и публикувана на 22.2.2015

***

Отминаващата седмица беше белязана с остри словесни схватки между привържениците и противниците на предложението България да се ангажира през следващите три години с външен заем в астрономически размер. Какъв е той? Числото, посочено от министър Владислав Горанов в петък (20.2) е 16 милиарда лева. Възприемам го като предпоследно, защото се сблъскваме с явлението „променлива/бягаща финансова статистика”.
Първоначално се спрягаше друга сума: 15,7 милиарда лева.В справката, публикувана на уеб-страницата на МФ са фиксирани 18,2 милиарда лева, необходими за рефинансиране на държавния дълг и финансиране на бюджетния дефицит за периода 2015-2017 г. Пред коалиционните партньори финансовият министър е споменал, че е възможно да се теглят с 6 милиарда по-малко.

Къде се крие истината? Във всеки случай, не в политическите спорове.

Извънредният външен заем: коя хипотеза е вярна? /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана във в- "Преса", 17.2.2015

***

През целия преход не е имало подобен икономически феномен: за броени месеци България тегли външни заеми в огромен размер от 15,64 милиарда лева, които ще харчи през 2015- 2017 г. Акцията е в ход: на 6 февруари правителството е сключило договори за дилърство и агенство с четири банки – Сити, HSBC, УниКредит и Сосиете Женерал. Седмица по-късно беше поискано предварително одобрение в НС, където се разрази истински скандал. Ако правителството получи парламентарна подкрепа, България става европейски рекордьор с дисциплината „Скоростно задлъжняване” и се прощава с престижната втора позиция в класацията за най-нисък външен дълг в ЕС. Вярно е, че оставаме под ограничителния таван от 60% спрямо БВП. Но пък ще сме единствената държава в ЕС, която за по-малко от пет години е допуснала двукратно нарастване на външните си задължения.