Трагедията в Крумовград: поредна, но не последна!

Когато преди години публикувах статии за трагедията в Могилино и националния позор на България (вижте материалите тук), имаше реакции, че коментирам инцидент, станал по стечение на обстоятелства, намиращи се извън контрола на държавата.

Моят разговор по темата с екс-министър Масларова затвърди впечатлението, че властта гледа на случая „Могилино” през призмата на конспиративните теории: екип на ББС, платен и насъскан от тайни служби, направил филм, за да дискредитира България пред света!!! Хуманните акции в ЕС в подкрепа на потърпевшите от дискриминация деца бяха определени като анти-българизъм!

По-глупава, ретрогадна и губеща позиция трудно можеше да се измисли! Добре, че под натиска на правозащитни организации, свободни медии и независими журналисти от Европа българската държава беше принудена да форсира т.нар. процес на деинституционализация : извеждането на децата от специализирани социални заведения и връщането им в нормална среда за живеене и професионална реализация - приемни семейства, микродомове, защитени жилища и др.

Реформата като че ли потръгна: при управлението на кабинета „Станишев” обявиха шест детски домове за закриване; правителството на ГЕРБ ги увеличи на десет.

И дотук! С подобни темпове след 1-2 десетилетия България щеше да се отърве от позорното петно, което и лепнаха заради поддържането на т.нар. социални изолатори за деца /нещо като затвори, но с по-лек режим; с надзиратели, преименувани като възпитатели; с хранителни дажби на ръба на социалния минимум; с дамгосване на децата в изолаторите като втора категория граждани или просто-като маргинали, отписани от сметките на обществото и оставени на доизживяване/.

Смъртта на трите деца в социалния център в Крумовград /прочетете повече за станалото тук/ обаче не е инцидент. Преди него и след „случката” в Могилино бяхме свидетели на верижни разкрития за изнасилвания и проституиране на малолетни от социалните изолатори; погребения на починали деца с увреждания извън човешките гробища; търговия с деца; тайни училища за малолетни роми-крадци и прочее криминални истории.

И за непросветените би трабвало да е ясно, че българската система за социални „грижи” за деца е прогнила, извратена, превърната в отрицание на хуманността и милосърдието. Логично беше да очакваме най-лошото: групова смърт.
Смъртта дойде- в специализирано заведение, обитавано от деца, издържано от държавата, надзиравано от общината и от специални институции. Следствените действия отново се плъзнаха по повърхността и вероятно ще доведат до гражданско криминално дело с местно значение.

Трагедията повдига няколко общодържавни въпроси, на които властта и гражданското общество трябва да дадат отговор тук и сега:

  • Първо, защо в крумоградския изолатор пребивават деца, чиито биологични родители са живи и здрави? Отговорът, че са безработни и не били в състояние да издържат семействата си е формален, бюрократичен, неадекватен и не-европейски! Истината е, че държавата си затваря очите пред родителската безотговорност и по този начин косвено насърчава фамилния алъш-вериш: създават деца, не за да ги отгледат и възпитат като граждани на България и Европа, а да ползват чрез тях социални помощи и привилегии. Тази биосоциална търговия се е превърнала в доходен занаят, особено в малцинствените общности....
  • Второ, защо под носа на общинските власти се практикува черен, забранен, детски труд? Нима кметът и общенските съветници не са знаели, че в съседство с ъс „социалния” център се демонтират мини, складират се остаряли боеприпаси и се продава взривоопасен скрап- забранен и опасен занаят дори за възрастни хора! Знаели са и още как! Но когато на изоставените деца се гледа като на второ качество хора, кой го е еня за техната безопасност. Важното е далаверата с остатъчните военни материали да върви...

Ако се прехвърлим от крумовградския обособен вилает към националната държава и нейната бюджетна и социална политика, би трябвало да отправим още един акуален и нелицеприятен въпрос. Този път- към финансовия министър г-н Дянков и титуляра на кабинета г-н Борисов.

В бюджет 2010 бяха изрязани разходите за новите социални услуги, които България развива през последните години, прилагайки европейски критерии, норми и стандарти за деинституционализация. Което значи, че всички наскоро създадени социални звена- центрове за обществена подкрепа; микродомове и защитени жилища, кризисни центрове и др. трябва да ударят кепенците. Друг изход ням!Защото общините нямат пари за издръжка, местните предприятия фалират, чуждестранните донорски кампании за социално уязвимите хора на България, на които разчитахме през последните 20 години, са на приключване. / Преди две седмици се изтегли една от най-успешните милосърдни мрежи АРК, оставила ни като наследство хуманния, но очевидно неприложим на българска земя девиз:”У дома, а не в дом!”/.

Ако крумовградските деца се отглеждаха в биологични или приемни семейства; ако могилинските сираци бяха изтеглени от изолатора по-рано; ако не бяха закрити кризисните центрове в Бургас и Пловдив; Ако държавата и гражданското общество си бяха на мястото-изолирани нещастни случаи можеше да има, но верижни трагедии и групови убийства - едва ли!

Защото България, доколкото и е известно, не е във война! Просто и липсват европейско управление и елементарна човещина!