Трябва смяна на данъчната система

Ако до есента не се смени политиката, България ще навлезе в опасна и трудно обратима спирала, която ни води към депресия. Позицията е на проф. Кръстьо Петков, който съветва и за смяна на данъчния модел. Трябва ли да остане плоският данък? Ето отговорите.

Интервю на Цветана Георгиева, Информационна агенция КРОСС

Ще ни помогне ли актуализацията на бюджета в изхода от кризата? За нея се чуха доста противоречиви оценки.

Нашият анализ показва, че този бюджет няма как да бъде изпълнен, дори с новите параметри, поради една основна причина- икономиката не работи. Приходната част на бюджета непрекъснато спада. Опитите това да се компенсира с административни мерки също показват засега, че няма резултати. Причината е в политиката, която се прави по отношение на реалния сектор и услугите.

Прогнозата е, че в края на годината бюджетният дефицит ще надхвърли 5 % /бел. ред. от Брутния вътрешен продукт/. Това означава нова актуализация.

Единственият „успех" на последната е, че бюджетът стана по-реалистичен що се отнася до приходите. Те са намалени с близо 2 млрд. лв. Това е единствената крачка, която правителството прави, за да се приземи до реалната ситуация в България.

Съгласен ли сте с тезата, че актуализацията ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши сегашните?

Сама по себе си тя бе принудителна. Нямаше друг вариант. Още през ноември предупредих премиера с отворено писмо, че бюджетът е неизпълним и ще се наложи актуализация през първата половина на годината. През януари-февруари стана ясно, че без актуализация няма да минем. Четири месеца се точи процес, който няма аналог в българската история на прехода- да се водят спорове, да се правят крачки назад, напред и встрани.

Актуализацията можеше да бъде положителна крачка напред, ако паралелно с нея, беше сложена на масата и антикризисна програма, както се прави в другите страни в Европа. Да не говорим за масираният стимулиращ пакет, приет в САЩ.

Правителството упорито отказва да направи това, както и от идеята да вземе заем от Международния валутен фонд при изгодни условия. Ако го направим сега, това ще бъде при двойно по-висока цена.

Премиерът и правителството сочат като голям успех това, че няма да се вдигат данъците и ДДС, както направиха в Румъния или Унгария.

Тези изявления на премиера имат политически смисъл. Това са послания към електората, бизнеса, синдикатите и т.н. Друго е икономическата необходимост. Няма как при този спад на приходите по линия на ДДС, акцизите и корпоративния данък да не се пристъпи към промяна на данъчния модел и схема.

Удачен ли е плоският данък в момент на криза?

Нашата група от експерти от сдружение „Глас" ще излезе с точни разчети за отражението на плоския данък върху приходната част на бюджета, а от там- върху паричния ресурс в България за 2009 г. и 2010 г. Ефектът от плоския данък се изразява главно в преразпределението на разполагаемия доход в ползва на високодоходните групи, докато огромната част от данъчната тежест се понася от работещите и социално слабите групи.

Вече че водят дискусии. За сега те са извън правителството. Има становищата на социалните партньори, синдикатите, че при подготовката на новия бюджет за 2011 г. трябва да се разгледа и вариантът на връщане към прогресивното подоходно облагане. Такъв радикален завой не може да стане изведнъж. Има и варианти, какъвто предлага доц. Йордан Христосков, за двустепенна скала.

Разбирам, че сте привърженик на пропорционалното подоходно облагане, особено в момент на криза. Казвате, че крачката да се въведе отново е сериозна. За това не е ли по-удачно да се търси промяна в самия плосък данък?

Преходът към подобрен вариант на данъчна система трябва да стане умерено и плавно. Пак може да има пропорционален данък, но със две ставки. Това са разсъждения. Когато видим данните от първите три години за приложението на плоския данък, когато стане сериозен дебат в парламента, може да се прецени колко стръмна да е скалата и какъв да е вариантът. Трябва да се съобразим и с опита на други страни. В балтийските държави, не само според нас, но и според Международния валутен фонд, плоският данък е една от основните причини за дестабилизацията на бюджета.

Идва ли по-лоша криза?

България в момента се плъзга по първото дъно. Второто дъно, за което се говори като валиден модел на развитие на кризата и за другите страни, ще дойде след година, година и половина. Това ще бъде значително по-дълбоко, ако не се смени моделът на правене на бюджетна, фискална и стимулационна политика. Акцентът трябва да се постави върху растежа. Час по-скоро това трябва да се случи.

В противен случай България ще излезе от кризата или по инерция, главно от външно подобрение на бизнес климата, или със забавяне от три до пет години. Това забавяне ще ни обрече на съдба, която не пожелавам на никого, нарича се загубено десетилетие- няма ръст на доходите. Тогава кой печели от кризата? Онези, които обещаха, спечелиха изборите и нищо не направиха, както и другите, които умеят да правят пари в условия на хиперинфлация. Такива в България има доста.

Вие пратихте писмо на президента Георги Първанов за рисковете и предизвикателствата от кризата пред страната ни. Какво пише в него?

Връчих писмото от името на група експерти с ръководител проф. Димитър Иванов. Този факт съвпадна с няколко скандални истории, а те са предпочитани теми на медиите и част от публиката- енергийните проекти, освобождаването на хора от ГЕРБ от отговорни постове. Ние връчихме на президента ранен предупредителен доклад, в който актуализацията на бюджета е само един от рисковите фактори, на които обръщаме внимание.

Казваме следното: ако до есента не се смени политиката, България ще навлезе в опасна и трудно обратима спирала, която ни води към депресия. Фокусирахме вниманието върху дълговите балони на фирмите и гражданите, които предстои да се пукнат, върху стопяването на фискалния резерв- страната остава без пукнат лев. Това застрашава Валутния борд. Накрая идва и започналата дестабилизация и неадекватната политика в банковия сектор. Става дума за цял пакет от икономически и финансови теми. Надявам се, че от следващата седмица някои ще обърне внимание. Може бе е редно президентът да свика и Консултативния съвет по национална сигурност, колкото и неприятно да е на политическите лагери да се срещнат.

Европейският парламент прие ограничителна рамка за бонусите на големите банки.

Да. Предстои да се прави и здравословен тест на всички банки. Какво става с банките в България? 95 % от тях са чуждестранни? Какво става с т.нар. банков данък? Няма ли да реагираме?Нека политиците, особено парламентаристите, да оставят експертите да говорят. На България е необходима реална антикризисна програма. Има коя да я направи. Управляващото мнозинство няма капацитета да състави такава програма. Професионална пригодност за това има в ДСБ, които подкрепят политически правителството, но икономически са коренно несъгласни с него. Тази шизофренна позиция би трябвало най-сетне да бъде прекратена.