Защо третият проект на Първанов да е успешен?

"Нова левица" и "Коалиция за България" не помогнаха на БСП, а на бъдещия президент

Наделина Анева, вестник Сега, 07.07.2010

Нова левицаГеорги Първанов направи нова заявка за политическо инженерство, обявявайки с половин уста намерение за нов проект. Не казва какъв ще е той, кой ще участва в него - стари или нови партньори, кой ще го направи, какви са допирните им точки с ДПС, за какво ще се бори новата структура, нито каква точно политика ще следва. Обясни само, че му е рано да напусне политиката.

Това ще е третият опит на Първанов да създаде нов политически проект. Първите два не се оказаха много успешни, но затова пък историите им са доста поучителни.

След като взе властта в партията на 42-рия конгрес в края на 1996 г. от Жан Виденов, Първанов не знаеше какво точно да прави с нея. Той едновременно търсеше начин как да измъкне БСП от тресавището, в което затъна след сдаване на мандата от Николай Добрев, и как самият той да се закрепи като успешен лидер.

Идеите на Първанов за "стабилизиране"

Нова левицана БСП винаги са минавали през разширяване и дори размиване на собствените й граници и ценности. И в двата негови досегашни проекта - "Нова левица" и "Коалиция за България", нямаше никаква стратегия, идеология или ясен ориентир. Първият, макар и мимолетен, го легитимира като лидер, а вторият го изстреля до президентското кресло. В този смисъл Първанов като личност извлече много по-голяма полза, отколкото БСП като партия.

Преди 10 години Първанов заложи на "здравото" ляво, което според него се състоеше от четири леви партии и формации. Първанов формулира задачата така - да се пресекат социалистическата със социалдемократическата писта. В "Нова левица" влязоха социалдемократите на Камов и Петър Агов, ОБТ на Кръстьо Петков и БСП на Първанов. "Евролевицата" на Александър Томов стоя известно време с единия крак вътре, а с другия отвън и след това напусна проекта. Тогава имаше изрично условие комунистите да останат извън него.

За създаването на "Нова левица" има огромен натиск

от ПЕС -Партията на европейските социалисти, и по-специално от Германската социалдемократическа партия. Тогава заръката е БСП да бъде поставена в центъра на новата формация. Това и накланя везните в спора дали проектът "Нова левица" да се състои от движение от федеративен тип, в което всяка партия има своята относителна тежест, или БСП да е звездата, около която сателитите й светят с отразена светлина.

Днес ПЕС отново са на мнение, че нито един нов ляв проект не бива да заобикаля или подценява БСП. Затова дори да прави нов свой проект, рано или късно Първанов ще стигне до БСП.

Проектът "Нова левица" беше роден с акуширане отвън, с посредничеството на Германия и Гърция. Първоначалната идея е срещата на левите лидери да стане в Брюксел или Берлин, но се решава Солун да даде домакинство. Т.нар. първа и втора "солунска среща" слагат началото на формално обединение на социалистическото и социалдемократическо течение в българския политически живот, макар че меморандумът за създаване на проекта "Нова левица" е подписан чак две години по-късно - през 1999 г.

На лесидренската среща през 1997 г. Първанов дори отива и поема ангажименти против волята на изпълнителното бюро на партията. Тогава получава и упреци от своите, че

може да стане ликвидатор на БСП

На местните избори през 1999 г. четирите партии на "Нова левица" сумарно взимат повече гласове от СДС и това им дава кураж да продължат. Тогава се спазаряват, че в крайна сметка БСП ще бъде силният играч в проекта, защото има голяма цел - да се реформира. Останалите три формации стават нейни сателити, които ще й помагат в този процес. Георги Първанов определи проекта като стратегически, но според партньора му Кръстьо Петков той е кауза пердута.

Проектът "Нова левица" така и не успя да заработи и даде плодове. Освен идеологическите спорове се появиха и нови проблеми - въпросът за властта измести изцяло въпроса за обединението на "здравото" ляво.

Още през януари 2001 г., когато Симеон Сакскобургготски обяви, че се връща в страната, в БСП измислиха нова формула - "Коалиция за България". Тогава водената от Георги Първанов социалистическа партия се надяваше да получи сериозен пай от властта, но царят им разбърка пасианса. И набързо решиха да отворят широк коалиционен чадър, под който да прислонят куцо и сакато, стига поне малко да им симпатизират.

Така в коалицията на Първанов се озоваха земеделци, еколози, движението на Иван Славков "Напред България", ромите на Тома Томов, Политически клуб "Тракия" и крайните комунисти на Ал.Паунов. По-късно се присъединиха и националистите от "Нова зора".

Редица анализатори от онова време, а и днес, твърдят, че между "Нова левица" и "Коалиция за България"

разликата е в отношението към ДПС

При първия проект няма ДПС, докато вторият го допуска и дори предполага. Още в средата на май 2001 г. Първанов обяви пред форум на ПЕС, че "българският етнически модел би могъл да е пример за съседните на България страни и за европейската социалдемокрация" и така даде паролата за едно дълго и безпринципно сдружаване с партията на Доган.

От това БСП не спечели, но през ноември същата година Първанов получи гласовете на ДПС и стана президент, а после и повтори мандата си. Обвързвайки партията си с ангажименти към движението на Сокола, Първанов предопредели и яловата му опозиционна роля в следващите 4 години, когато управляваха НДСВ и ДПС. През 2005 г. БСП затъна с двата крака - като част от "Коалиция за България" беше принудена да влезе в спорно управление с две десни партии. Това съвсем я обезличи и доведе до политически крах през 2009 г. Тъкмо Първанов измисли мантрата, която Станишев повтаряше в унес: "БСП не може сама да управлява". Тази философия доуби левия проект, защото тя внушаваше, че компромисът с ДПС е неизбежен.

Днес Първанов крои нови планове

Какви са вариантите пред него? Да използва отново БСП като "ракета-носител" или да я заобиколи? Редица наблюдатели смятат, че той замисля да направи проект за "ляв ГЕРБ", в който да прислони отново куцо и сакато, а в бъдеще този проект да стане основа на една още по-нова "Нова левица", която да привлече под чадъра си изтощената и обезкръвена БСП. Тъкмо на тази нова "Нова левица" се кани да стане гуру Първанов и да дърпа конците отзад, както прави Ахмед Доган. Този вариант обаче е много несигурен, защото както десният ГЕРБ, така и левият не може да мине без ясно политическо идентифициране. Борисов просто бе принуден да направи и оглави партия, а не да стои скрит зад граждански формации.

Другият сценарий е Първанов да се опита да се завърне в БСП и там да укрепи позициите си. Това обаче не е много вероятно, защото самият той е казвал на близки от обкръжението си, че няма мерак пак да става партиен секретар. Иска нещо повече. Иска да е гуру.

Прав е Хайтов, че едно е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто да го направиш. Докато беше лидер на БСП, а и след това в ролята му на президент, Първанов не показа стратегическо или концептуално мислене и подход. И "Нова левица", и "Коалиция за България" са само хватки за задържане на повърхността. Доказва го поведението на Първанов, който се отрича от бащинството си и мисли как да създаде нова своя рожба.

Защо тогава третият му проект трябва да е успешен?